Няма парламент в най-новата ни история, който да не се е „отличил” с някакво безобразие в законодателството. Всяко управляващо мнозинство действа според своите интереси и, за да ги прокара, не се колебае да прегази демократичните процедури и добрите законотворчески практики. Единственото, което отличава последните няколко парламента, доминирани от ГЕРБ и съюзниците й, е прогресивно растящата наглост на депутатите.
Съвсем преки свидетелства в тази посока дават проучванията на едно малко известно звено на Народното събрание – Националният център за парламентарни изследвания. Тази структура събира и анализира информацията за законодателната дейност на депутатите, от която излизат доста интересни изводи. Например, постоянно повтарящото се заключение за наличието на една „опасна тенденция в законотворчеството” – да се променят закони чрез преходните и заключителни разпоредби на съвсем различни законопроекти. Иначе казано, парламентът може да гласува поправки примерно в закона за рибарството и изведнъж да се окаже, че заедно с рибите през гласуването са минали и промени, засягащи политическите партии. Шантаво звучи, нали?
Да, ама се прави редовно, откакто имаме демократичен парламент.
Още през 2001 г. бившият (по онова време бъдещ) председател на Народното събрание и авторитетен български юрист Огнян Герджиков заявява, че „това е нещо абсолютно неприемливо и недопустимо, но е масова практика, което изключително много затруднява правораздаването, затруднява всички юристи, които практикуват, които си служат с тези закони и трябва да ги прилагат”. Тенденцията обаче е налице – както посочват от изследователския център, 35 процента от законопроектите в миналия 43-ти парламент са предвиждали промени в други закони, а в настоящия 44-и парламент досега възлизат на 37 процента.
И това се прави по начин, който буквално смайва със своето безочие. В средата на октомври например в пленарната зала бяха одобрени обширни промени в Закона за патентите и регистрацията на полезните модели. Дългият (и на пръв поглед, безобиден) законопроект предизвика отегчение сред депутатите и безразличие сред парламентарните журналисти. Докато не се стигна до преходните и заключителните разпоредби, където най-неочаквано се оказа, че един практически неизвестен депутат от ГЕРБ – Евгения Алексиева, крадешком е предложила промени в закона за извънредното положение. Добре, че бяха депутатите от БСП да вдигнат шум, защото се оказа, че работата е дебела – изменяха се със задна дата срокове, засягащи управлението на еврофондовете, за да се оправят беззаконията на правителството. Опозицията пробва да направи скандал, но без особена настойчивост, управляващите посрещнаха упреците със стена от мълчание – както правят винаги в подобни случаи, и промените минаха.
Кучетата излаяха, ала керванът невъзмутимо си продължи.
И, като си говорим за тенденция, ето и другите скандални примери от октомври. В Народното събрание влезе за разглеждане новият Закон за индустриалните паркове, подготвен от правителството. Това, което изуми всички, бяха огромните промени, които се правят с неговите преходни и заключителни разпоредби в Закона за енергетиката, за да се създаде правната основа за т.нар. затворени енергийни мрежи в индустриалните зони. В парламента се изсипаха десетки представители на енергийния бранш – смаяни, че така скришом се предлагат промени, засягащи силно техния бизнес. Властта отговори – спокойно, нищо сериозно не се случва, енергетиците реагираха – ама как да не се случва. Разпри, обърквания, недоволство, а гледащите отстрани се чудим как е възможно да работи така този парламент.
Върхът обаче беше приемането в края на октомври на поправки в Наказателния кодекс, предвиждащи от 5 до 10 години затвор за возене на пътници без лиценз. Заради лошо написаните разпоредби под ударите на властта може да попадне и практиката на споделеното пътуване. Наистина изумителното в случая обаче беше, че всичко това се направи с промени, вкарани от депутата от ГЕРБ Иглика Иванова-Събева между първо и второ четене, в Кодекса на търговското корабоплаване! Нерде автомобилни превози, нерде корабоплаване!
Няма съмнение – подобна системна, повтаряща се практика е напълно умишлена.
Управляващите не обичат да дискутират своето законодателство – било защото не могат да го защитят, било защото се страхуват, че наяве ще излязат лобистките им зависимости, ако има обсъждания. Затова и предпочитат да прескачат дебатите – когато и както е възможно. Пробутването на най-компрометиращите законови предложения в преходните и заключителните разпоредби на други закони е похват, който им върши добра работа. Колкото по-безобиден и скучен изглежда основният законопроект – за патенти, паркове, корабоплаване, толкова по-лесно е за мнозинството да приспи онези, които го наблюдават, и да прокара тихичко онова, което иска. Опозицията, медиите и браншовите организации може и да забележат, а може и да го проспят. Управляващите разчитат на последното.
Така обаче превръщат законотворчеството в голяма измама. Приемането на закони става като игра на „тука има, тука нема”, която цели да отклони вниманието на обществеността от същинските цели на законодателството. А именно – да обслужи конюнктурния, скрит интерес на управляващата върхушка.
