"Време е държавата да извади сопата", закани се наскоро председателят на Народното събрание Цвета Караянчева в прочувствена реч пред правната комисия, която разгледа предлаганите от нея промени в Наказателния кодекс срещу домашното насилие. За да заглушат критиките, че България отхвърли Истанбулската конвенция срещу домашното насилие, депутатите от ГЕРБ заеха поза: "Сега ще видите колко крути мерки срещу насилието ще приемем!"
И наистина извадиха сопата - покрай поправки срещу домашното насилие, в които може да бъде открито зрънце необходимост, се прокрадва абсурдното предложение за въвеждане на затвор за психически тормоз. Какво разбират вносителите под тормоз: вербално насилие, крещене, заплахи, тормоз, сплашване, постоянно критикуване, засрамване, порицаване, използване на обидни имена и епитети, присмиване, "изолиране на жертвата чрез лишаване от средства за независими дейности, за издръжка или икономическа независимост". Предвижда се системното упражняване на психическо насилие да се наказва с лишаване от свобода до една година или с пробация, а в случаите, когато престъплението е извършено в условията на домашно насилие, наказанието ще е лишаване от свобода до пет години. Очевидно е, че сред психическите насилници могат да попаднат и доста неудобни критици на властта.
Отсега можем да се обзаложим, че
прокуратурата ще бъде бомбардирана със сигнали
и оплаквания за психическо насилие. Това ще прави всеки втори развеждащ се. Да не говорим какви възможни и невъзможни варианти може да има. Достатъчно е да си спомним случая от преди няколко седмици, при който се оказа, че обвиненият за убийството на жена си и детето си се е оплакал от нея заради психически тормоз, който се състоял в това, че половинката му спряла да се обръща към него с мили имена и започнала до му говори на цяло име.
Законът ще отвори широко вратата
колеги да започнат да се дават взаимно на прокурор
с твърденията, че са подлагани на психически тормоз, родители да се оплакват от възпитателки, лелки, учители за психическо насилие над техните деца...
И проблемите изобщо не свършват само с това. Самата Караянчева призна, че престъпление като домашно насилие ще бъде трудно доказуемо, но тя се надявала това да става чрез свидетелски показания и съдебно-психологически експертизи. Което още повече отворя вратата за злоупотреби - с фабрикуването на свидетелски показания хората не само лесно ще бъдат злепоставяни, но и дори осъждани, и то на затвор. За сравнение - при побой вероятността извършителят да се окаже зад решетките е по-малка.
По време на обсъждането на промените се чуха и гласове, че законопроектът може да доведе до
"пълен ужас в съдебната система"
Изказани бяха мнения, че повечето от делата за домашно насилие са фалшиви и става дума за уреждане на имуществени интереси или родителски права. Освен това бе посочено, че ако домашното насилие се преследва по общ ред, т.е. с разследване на полиция и прокуратура, а не както е сега - след частна тъжба на пострадалия, то това със сигурност ще забави много процеса. Реално жертвата няма да получи никаква защита, а насилникът ще си излезе след 4 или 5 години от съдебната сага, без да бъде осъден, ползвайки трикове в законодателството, прогнозираха участници в дискусията.
Всъщност големият проблем с домашното насилие е, че държавата и нейните институции не изпълняват задълженията, които имат по закон. Няма превенция, а внимание на сигнали за домашно насилие обикновено се обръща едва когато вече има жертва. Институциите или ги мързи и не им се занимава, или усилията им отиват в опитите да си прехвърлят отговорността, а не да вземат мерки. И най-лесното решение в такива случаи е да се напишат някакви текстове в НК, които ще се окажат или мъртвородени, или ненужни, или дори вредни и затрудняващи борбата с домашното насилие.
