Имат ли управляващите в София от ГЕРБ искрено желание да изпълнят предизборните обещания на кмета Фандъкова, че къпалнята „Мария Луиза“ в Борисовата градина ще бъде отворена отново и че жителите на града ще могат пак да я посещават? Това бе един от основните въпроси при обсъждането в Столичния общински съвет на скандала с незаконно отсечените 28 дървета в имота. Фандъкова и председателят на СОС Георги Георгиев, който е сочен за следващия кандидат от партията на Борисов за кмет в София, увериха, че местната власт работи с всички сили „Мария Луиза“ да бъде върната на софиянци. Известните факти по случая не потвърждават чак такава целеустременост.
Юристът Георгиев съобщи, че Столична община има четири правни възможности да реши казуса със собствеността в дружеството „Парк Мария Луиза“АД, което от близо 20 години притежава плувния комплекс. Както „Сега“ нееднократно е писал, кметството е миноритарен акционер във фирмата чрез "Софийски имоти", която има 41.96% от акциите. Контролните 58.04% се поделят от две офшорни компании, които се считат за свързани с известния бизнесмен Румен Гайтански, наричан още Вълка.
Георгиев изброи, че една от възможностите е общината да продаде дела си на фирмите около Гайтански и къпалнята да мине изцяло в техните ръце. Тази перспектива не е приемлива, тъй като градът ще изгуби и малкото механизми за контрол на инвеститора. Втората опция е СОС да изкупи акциите на офшорните фирми. Тя също не се одобрява от управляващите, според чиито изявления не бива с парите на софиянци да се плаща многомилионен „откуп“ по сделка от времената на Стефан Софиянски, с която общината е предала имота „без пари“. Георгиев няколко пъти нарече "пладнешки обир" прехвърлянето на "Мария Луиза" в дружеството с доминираща частна собственост.
Според ГЕРБ третата възможност е мажоритарният акционер да възстанови комплекса, като спазва всички правила и изисквания на общината. Георгиев твърди, че властимащите в София харесват най-много този вариант. Де факто обаче при него те имат също малко лостове за намеса, като изцяло трябва да разчитат на неговите добри намерения да инвестира. Както е известно, от близо 20 г. „Мария Луиза“ пустее и се руши и едва м.г. представител на собственика съобщи, че е взето решение къпалнята да бъде ремонтирана.
Най-интересен всъщност изглежда четвъртият вариант за бъдещето на „Мария Луиза“, за който обаче от „Московска“ 33 са най-лаконични– отчуждаване на имота. Георгиев коментира, че това може да стане едва след приемането на Подробен устройствен план на Борисовата градина, какъвто очевидно няма да има и в този мандат на Фандъкова. Решението на СОС за изработването на ПУП-а датира от 2015 г., а първият му вариант бе представен 4 г. по-късно от автора- проф. арх. Атанас Ковачев. Проектантът отнесе много критики, че позволява ново строителство в градината и че не решава проблема с частните имоти в нея– къпалнята, Летния театър, който също се счита да е под контрола на Гайтански, и др.
През 2022 г. Ковачев показа преработен вариант, който зачеркна част от спорните обекти – строежа на т.нар. Климатично училище, Зелен музей на столицата, преместването на конната база и „Спортна София“ в друга част на парка и т.н. По отношение на „Мария Луиза“ обаче, въпреки настояванията, преработката не предвиди отчуждаване, а само възстановяването на комплекса. В същото време Ковачев призна, че дори след приемането на ПУП-а общината няма да има механизми да задължи собственика да ремонтира имота.
Срещу преработения устройствен план бяха подадени над 3 000 възражения от граждани, като и досега не е ясно дали проектантът се е съобразил с тях и е променил чертежите така, че да не допусне частни имоти в Борисовата градина. Преди дни главният архитект Здравко Здравков каза само, че в момента документът се съгласува с експлоатационните дружества, без да изясни дали в него е включен и четвъртият вариант за бъдещето на „Мария Луиза“.
По-вероятно обаче изглежда, че
Столична община няма да се осмели да поиска да придобие имота.
Подобен извод се налага от факта, че м.г. същият архитект Здравков вече издаде на „Парк Мария Луиза“ АД виза за проектиране на ремонтните дейности в къпалнята. Автор на проекта за тези дейности пък е фирмата на общинския съветник и шеф на градоустройствената комисия арх. Ивайло Петков, който също е от ГЕРБ. Все ясни знаци, че управляващите в столицата не се готвят да направят сериозен опит да върнат къпалнята на софиянци чрез отчуждаване, макар шефът на СОС да преброи това като опция.
Въпреки че от партията на Бойко Борисов публично тръбят, че заради сечта на здрави дървета и заобикалянето на общинските норми са гневни на собственика на „Мария Луиза“ и че това ще му донесе максимална санкция от 100 000 лв., фактите показват, че всъщност Гайтански е един от най-големите бизнес партньори на ГЕРБ в София. Отново както "Сега" нееднократно писа, с други две компании - "Грийн Партнерс-БКС" и "Зауба", бизнесменът взима милиони за почистването на осем от 24-те района на общината. "Грийн Партнерс-БКС" отговаря за „Подуене“, „Слатина“, „Изгрев“, „Сердика“, „Илинден“ и „Надежда“, а "Зауба" събира и извозва боклука в "Красно село" и "Люлин". Двете фирми бяха предпочетени в конкурс, приключил през 2020 г., в който техните конкуренти бяха отстранени.
Появата на Гайтански в събирането на боклука в София
също бе предшествана от период, в който ГЕРБ и лично Фандъкова недоволстваха от общинските бизнес практики с негово участие. През 2019 г. стана ясно, че тогавашното ръководство на общинската фирма "Чистота Искър", която почиства "Красна поляна", е превело над 12 млн. лв., или около 97% от субсидията си от бюджета на София, за наем на техника от "Грийн Партнърс-БКС". След разкритията Фандъкова призна, че "Чистота Искър" е ръководена много лошо, поиска и получи смяната на тогавашния директор Юлиан Михайлов и съобщи, че лично е сезирала прокуратурата за злоупотреби. Темата с "Чистота Искър" бе една от най-дискутираните по време на предизборната борба за кметските избори, в която действащият кмет с мъка отбиваше яростните обвинения. Само няколко месеца по-късно другата замесена страна в скандала- Гайтански, официално бе допусната да прави бизнес с най-богатата българска община. Това наведе на мисълта, че бизнесменът владее силата да прескача ръководните фактори на ГЕРБ в София, дори когато те са зле настроени към него. Или поне казват, че са. Като пример за огромните възможности на Гайтански във времената на ГЕРБ следва да се припомни и фактът, че негова фирма се появи в списък с още десетина, получили близо 1 млрд. лв. от държавната банка ББР, което е около 90% от кредитния й портфейл. С огромни заеми, без почти никакво обезпечение, се бяха сдобили и дружества, свързвани с Делян Пеевски, братя Домусчиеви, Георги Самуилов и т.н.
