Абсурдно е, но изглежда трябва Европейският парламент да зададе въпроси на българската прокуратура, за да получи и обществото в България информация по делата, свързани с премиера Бойко Борисов.
Миналия август главният прокурор Иван Гешев и премиерът Бойко Борисов не се явиха пред мониторинговата група в комисията ЛИБЕ да отговарят за върховенството на закона в България. През октомври подгрупата разгласи отговорите на допълнителните си въпроси, зададени на българските власти. Така разбрахме някакви подробности около преписките, свързани с Борисов. Сега вероятно ще се случи същото, защото евродепутатите питат за записите на премиера и за "Барселонагейт".
Този процес на въпроси и отговори с европейските институции обаче е
по-скоро обиден за българските граждани.
Защото илюстрира как прокуратурата не е отчетна пред българското общество. Тя не е отчетна и пред българския парламент, на който Конституционният съд забрани да пита по конкретни дела. Излиза обаче, че е отчетна пред евродепутатите и европейските чиновници. Стигна се до там, че при изслушването си в българския парламент Гешев да праща депутатите да четат отговорите на прокуратурата до ЕП.
Главният прокурор обикаля села и паланки, всеки ден държавното обвинение ни залива с бодри съобщения за разгромени битови престъпници. Когато реши, прокуратурата (разбирай главният прокурор Иван Гешев), е много дашна на информация. Разгласява протоколи от разпити и СРС-та, за да обрисува някого като престъпник, без да се налага да защитава тезите си в съда.
Но макар и да няма спор, че казуси като "Барселонагейт", записите и снимките на пачките са от обществен интерес, когато става дума за премиера, публичността изведнъж влиза в други измерения. В края на м.г. държавното обвинение замете под килима два от казусите, свързани с него - за записите и за снимките. За записите беше отказано образуването на разследване, защото не бяха открити достатъчно данни за извършено престъпление. Прокуратурата пусна пространно съобщение, но от него така и не стана ясно автентични ли са те и това гласът на Борисов ли е. Не по-малко скандално е и развитието по разследването за снимките на чекмеджето с пачките и кюлчетата от спалнята на Борисов. Макар премиерът не веднъж да е давал да се разбере, че знае коя "прекрасна госпожа", т.нар. от него Мата Хари, е снимала, прокуратурата спря делото с абсурдно звучащия аргумент, че не може да установи коя е въпросната дама. Така и не бе изяснено Борисов питан ли е за нея. И ако е отказал да съдейства,
защо не е разследван за възпрепятстване на правосъдието,
което е престъпление.
И по двата казуса имаше призиви да бъдат огласени пълните постановления, за да разберем какво и как е свършено. Това не би било прецедент, защото преди години прокуратурата публикува постановленията си за прекратяване на две дела, пак свързани с Борисов - "Мишо Бирата" и "Чакъра". Те бяха качени на сайта на прокуратурата през август 2014 г. Вече ги няма, но който е искал, можеше да се запознае с тях и да си ги запази в архива като прелюбопитни четива.
Някой помни ли още, че Борисов се проверява и по сигнала на Васил Божков от миналото лято, който сезира прокуратурата с твърденията, че "за период от по-малко от три години, от 2017 г. до края на 2019 г., съм предал директно на министър Владислав Горанов и на министър-председателя Бойко Борисов над 60 милиона лева по тяхно директно искане и разпореждане"?! Вероятно и прокуратурата се опитва да забрави, защото не отговори на въпросите на "Сега" какво се случва с преписката.
Липса на информация съпровожда и друг емблематичен случай - "Барселонагейт". В него името на премиера бе замесено в скандал за пране на пари. А последната информация за развитието на делото е от октомври м.г. Получихме я, когато прокуратурата отговори на евродепутатите от подгрупата за наблюдение на демокрацията, върховенството на закона и основните права към комисията ЛИБЕ. И то не защото прокуратурата я разпространи, а тъй като подгрупата качи отговорите на сайта си. След това при всички въпроси по темата Гешев препращаше към тези отговори. Тогава прокуратурата разказа, че са снети обяснения от лицата, посочени в сигнала (включително от премиера), възложени са данъчни ревизии и проверки на физически и юридически лица. Потърсено било и съдействие от Испания, но от там не предоставили информация. Каква ли може да е причината за тази липса на съдействие, дали испанските власти смятат, че българските няма да използват информацията по тяхната преписка, а само ще я предоставят на Борисов, можем само да гадаем.
Идват избори. Ако те сменят политическата конюнктура, ще видим колко бързо прокуратурата ще се размърда по тези преписки и колко словоохотлива ще стане. И това отново няма да е демонстрация на върховенството на закона.
Всеки, който сега задава въпроси по тези дела в България, бива обвиняван, че е
част от някаква конспиративна група,
която иска да унищожи независимата прокуратура. Слушаме как едва ли не хиляди граждански активисти, а и президентът и председателят на Върховния касационен съд са впрегнати в това да пречат на прокуратурата да размазва престъпността. Но някак си не отива Брюксел да бъде обвинен директно за част от конспирацията. Защото тогава институционалното безочие ще прескочи границите. Така главният прокурор предпочита да не се явява пред ЕП, но поне да спуска на евродепутатите на час по лъжичка информация. От нея пак виждаме, че прокуратурата нищо не прави по въпросните дела, но поне изглежда политически коректна.
Така цялата форма на конституционна отчетност, прозрачност и контрол е подменена от непрестанните опити на прокуратурата да излъже "Големия Брат". Доказателство, че прокуратурата по никакъв начин не е загърбила тоталитарното си минало. Просто се отчита пред друг геополитически център. Градовете може и да са различни, но рефлексът е същият. А обществото е отново губещо.
