Националният план за възстановяване и устойчивост стана любим повод за политически спекулации и заплахи. От разпадналата се управленска коалиция ни уверяват, че е ключово да се намери подкрепа за второ правителство в рамките на този парламент, защото България е обещала промени в 22 закона. В противен случай страната ни ще загуби 13 милиарда от ЕС. В някои изказвания милиардите дори нарастват до 30.
Това обаче е политическа опорка, която само донякъде има общо с реалността. Истина е, че колкото повече се бавим, токова повече се отдалечава във времето получаване на пари по плана. Истерията в публичния живот обаче в повечето случаи не помага за подобряване на темпото. Кои са тези 22 закона, реалистично ли е те да бъдат приети и фатално ли е това да се отложи във времето?
Първото плащане по плана вече е осигурено
Шумът около 22-та неприети закона се припокрива с други 23 мерки по плана, които вече са изпълнени. Числата са близки и, естествено, бяха смесени в публичните изказвания. България вече се отчете с тези 23 мерки и се очаква да изпрати първо искане за плащане в Брюксел за сума от 1,3 млрд. евро, като забавянето там в момента не е свързано с неприети реформи и закони, а с недовършени преговори около финансовата рамка за изпълнение на плана. В момента финансовият министър в оставка Асен Василев би следвало да води преговори с ЕК за подписване на финансово споразумение и оперативни договорености, които са условие за отпускане на първия транш (ако въобще му остава време да договаря каквото и да е било на фона на политическата криза и номинацията му за премиер).
Ако тези документи бъдат подписани навреме (тук вече имаме забавяне, и то по вина на правителството), няма да има риск за получаване на първия транш в рамките на годината. България не планира втори транш за тази година, т.е. няма друго плащане, което да е под риск в рамките на този бюджет.
22-та закона са условие за плащане през 2023 г.
Така стигаме до 22-та закона, цитирани от представители на управляващите като критични за създалата се ситуация. Прегледът на документите към плана за възстановяване и устойчивост показва, че наистина има 22 законодателни изменения, които България е обещала да изпълни до края на 2022 г. Тези срокове обаче са определени от самата България, като няма да е фатално те да се изместят с няколко месеца. 22-та закона, както и реализирането на конкретни схеми, свързани с част от тях, трябва задължително да се случи до юни 2023 г., когато е заложено България да поиска второ плащане по плана. Т.е. поставеният за момента краен срок - декември 2022 г., не е фатален. Второто плащане е заложено в размер на 724 млн. евро.
Тук е много важно да се види
какви точно са обещаните 22 закона,
кои от тях са свързани с изпълнени на планирани до юни 2023 г. реални схеми за подпомагане и какъв е шансът им да минат през един раздробен и раздиран от скандали парламент.
Всъщност не става дума за 22 изцяло нови закона – толкова са конкретните намерения за законодателни изменения, но някои от тях касаят един и същ закон. Законът с най-много обещани промени и, уви, с най-малък шанс да бъде приет в създалата се ситуация е Законът за енергетиката. Той е посочен 5 пъти в списъка от 22 закона.
По-големият проблем е, че много от промените са спорни и трудно биха минали през парламента в тази му конфигурация. Най-важните промени са свързани със закъснялата либерализация на пазара на електроенергия. В пакета за тази година се обещава пълна либерализация на пазара на едро, включително премахване на ролята на НЕК като обществен доставчик и на квотите за изкупуване на електроенергия на едро на регулирани цени от отделни производители като АЕЦ, „Марица-изток 2“, водноелектрическите централи на НЕК и др. Това са промени, които България отдавна обещава на ЕК, но моментът за приемането им на фона на съществуващата енергийна криза е много неподходящ.
За 2023 година се планират и първи стъпки на либерализация на цените на дребно. Синдикатите вече предупредиха, че подобни мерки в този момент са недопустими, защото допълнително ще увеличат цените. „Премахване на ролята на НЕК като обществен доставчик и на квотите за регулирания пазар през 2022 г. ще имат значителни последици върху цените за крайните потребители. Недопустимо е в настоящото състояние на ценова криза да се планира и либерализация на пазара на дребно, която включва първи етап още през следващата година“, написаха в позиция от КНСБ. С промените България трябва да въведе и дефиниция на енергийна бедност, за да може да насочва по-добре компенсациите при непосилни цени.
Много спорни ще бъдат и промените в закона за енергетиката, свързани с мегапроекта за изграждане на парк за батерии, за който управляващите бяха силно критикувани. С този проект и с пилотното производство на енергия от геотермални източници са свързани част от останалите обещани на Брюксел промени в енергетиката, закона за водите и закона за концесиите. Приемането на пътна карта към климатична неутралност направо звучи невъзможно за този парламент.
Много взривоопасен на фона на политическата криза е и друг законопроект, включен в списъка с 22-те обещани промени – новият закон за антикорупционната комисия. По тази тема между „Продължаваме промяната“ и „Има такъв народ“ се разрази война, в която е залог и професионалната кариера на вътрешния министър в оставка Бойко Рашков.
Докато част от обещаните реформи са бомба със закъснител и е трудно да си представим, че биха минали без консенсус, други са лесни и работата по тях е напреднала. В списъка има едно вече изпълнено обещание – влязоха в сила промени в закона за насърчаване на заетостта. Има и напълно готови законопроекти с напреднало обществено обсъждане - примерно промените в закона за електронното управление (общественото обсъждане трябва да приключи до 10 юли), проектът за промени в Закона за обществените поръчки, който трябва да ограничи ин-хаус възлагането и изпълнението на поръчки при само една подадена оферта, проектът за промени в закона за управление на етажната собственост, който трябва да улесни санирането.
Ако наистина счита за важно да не се закъснява с тези проекти, управляващото мнозинство може да внесе пред депутати съответните изменения, вместо да чака по-дългата процедура през Министерския съвет, и да се работи ударно по отмятането на част от тях, особено онези, свързани със стартиращи реални схеми за подпомагане, като например санирането на жилищните сгради. При наличие на готови проекти и съгласие няма да е фатално и част от тези закони да останат евентуално за след изборите.
Много е важно в ситуацията на политическа несигурност администрациите
да работят по обещани изменения въпреки трусовете
Нищо не пречи проектите да са готови, особено онези от тях, свързани с въвеждане на директиви и изисквания, с които България закъснява.
Опорките обаче не само няма скоро да спрат, но и се мултиплицират. Те бяха разнообразени от груба спекулация на лидера на ГЕРБ Бойко Борисов, който обяви, че ЕК орязва парите на България по плана с 578 млн. евро заради некадърност. Преизчислението на сумите всъщност е част от правната рамка по въвеждане на Механизма за възстановяване и устойчивост, техническо е, засяга всички държави и няма нищо общо с некадърността. То е свързано с появата на актуални данни за икономическия растеж на страните членки за 2021 г. и всъщност показва, че България се развива добре. Неслучайно опорката бързо се обърна срещу автора си - правилата за преизчисление са приемани по времето на кабинета Борисов 3.
