И царят е сит, и агнето е цяло. Така може да се обобщи съвсем накратко решението на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) в Страсбург по казуса с т.нар. царски имоти. Симеон Сакскобургготски и сестра му Мария-Луиза Хробок осъдиха България заради мораториума от 18 декември 2009 г., с който бе забранено да се разпореждат с имотите си и да ги експлоатират. Те обаче не спечелиха напълно битката в Европейския съд по правата на човека. Той отхвърли част от претенциите им, включително и за реституцията на именията "Ситняково" и "Саръгьол", които българският съд вече призна за държавна собственост.
Сакскобургготски и сестра му настояваха ЕСПЧ да разпореди държавата да признае правото им на собственост върху имотите "Ситняково" и "Сарагьол" и да им предаде владението им. Алтернативно, те претендираха за пазарната стойност на тези имоти, изчислена от тях на 485 179 евро. Искаха и 400 116 евро за направените от тях разноски във вътрешното производство, още 45 600 евро за правна защита и други 1048 евро за пощенски разходи, превод, печат и копиране.
Страсбург прие, че със забраната за всякаква търговска експлоатация на царските гори - 1654 хектара, е нарушена конвенцията за правата на човека, която защитава собствеността.
Нарушено е и правото на справедлив съдебен процес,
тъй като мораториумът не е можело да бъде обжалван в съда от царските наследници.
Но ЕСПЧ не слага точка на спора. След 3 месеца, когато решението му ще влезе в сила, държавата и Симеон Сакскобургготски ще имат половин година, за да се споразумеят за обезщетение за материалните вреди, причинени на наследника на българските царе и бивш премиер на страната. Отсега е ясно, че той ще претендира за сериозно обезщетение. Според експертиза, представена в ЕСПЧ, печалбата, която Сакскобургготски и Хробок биха имали от дърводобива в периода от мораториума до октомври 2018 г. е 2 054 319 лева. От тогава са минали още 3 години, т.е. най-грубите сметки показват, че претенциите може да нараснат с 1/3, или около 700 000 лв. Забраната за сеч е наложена единствено на базата на мораториума от 2009 г. Ако правителството и бившият монарх не се разберат, ЕСПЧ сам ще определи обезщетението.
Ключовите изводи на Европейския съд са свързани с наложения от парламента мораториум през декември 2009 г. По това време на власт са ГЕРБ и Обединени патриоти. По силата на това парламентарно решение се спира "разпореждането с поземлените имоти, земеделските земи, горите, сградите и движимите вещи, за които има постановени решения за признаване и възстановяване правото на собственост или са дадени като обезщетение на наследниците на бившите царе Фердинанд I и Борис III". Спира се също така експлоатационната и строителната дейност в имотите. В решението изрично е записано, че спирането се налага до приемането на специален закон.
Такъв
закон така и не е приет,
дори не е обсъждан от парламента. Затова и Страсбург подчертава, че мерките, приети от българските власти, са прекомерни. Още повече че върху имотите са можело да бъдат наложени обезпечителни мерки от съдилищата, пред които по това време са висящи спорове за собствеността им. Освен всичко общият мораториум "блокира" и къщата в село Баня, за чието връщане държавата няма претенции.
Имотът в карловското с. Баня има 10 598 кв. м земя, както и две сгради - двуетажна и едноетажна, с обща площ 190 кв. м. Земята е придобита от цар Борис III между 1928 и 1935 г., а сградите са построени около 1930 г., разказва решението на ЕСПЧ. Имотът е регистриран като държавен през 1996 г. През 2001 г. Сакскобургготски и Хробок искат възстановяване на собствеността върху него. Това се случва на 28 декември 2004 г. от областния управител на Пловдив, който се позовава на решението на Конституционния съд от 1998 г., с което одържавяването на царските имоти от комунистите е отменено. (Парламентът обаче така и не прие закон, с който да уреди последиците от това решение, а според адвокатите на Сакскобургготски от това няма и нужда, тъй като самото решение на КС е достатъчно за реституцията на имотите.) През 2006 г. специалната комисия в парламента, която разследва царската реституция, стига до извода, че собствеността на цар Борис III върху имота в Баня е неоспорима.
Точно на базата на решението на КС от 1998 г.
Сакскобургготски си поиска и получи от държавата
"Царска Бистрица", "Врана", "Ситняково", "Саръгьол", къщата в Баня и къща в столичния кв. "Изток", както и горите в Рила. Не им бе възстановено единствено имението "Кричим". Процедурите започнаха по времето на правителството на Иван Костов и завършиха по време на НДСВ. След като десетина години наследниците на монархията ползват върнатите им имоти (само къщата в "Изток" и част от горите междувременно са продадени), правителството на ГЕРБ изведнъж решава, че реституцията е била грешка, която тръгва да поправя със съдебни дела. Част от тях са спечелени от държавата. По казуса с "Царска Бистрица" обаче съдът обърна практиката и призна имението за собственост на Сакскобургготски. Втората инстанция прие и "Врана" за царска и сега се чака последната дума на върховния съд и за този имот. Най-бавно се точи процесът за горите, той вече 10 години виси на първа инстанция в Софийския окръжен съд и поредното му заседание предстои през октомври.
Пред Страсбург правителството пледира, че фактическото
предаване на владението на имотите на Сакскобургготски е "грешка",
а налагането на мораториума от 2009 г. и съдебните дела, заведени от държавата срещу тях, целят нейното поправяне. Когато КС се занимава със Закона за одържавяването на царските имоти по искане на гл. прокурор Иван Татарчев обаче, искането му е подкрепено от всички държавни институции - Народното събрание, Министерския съвет, Министерството на финансите. Това са точно органите, които следва да отстояват държавния интерес и да бранят публичната собственост от неправомерни посегателства, включително срещу неправилно реституиране на държавно имущество, припомня пред ЕСПЧ защитата на Сакскобургготски.
Досега
държавата е инвестирала немалки суми в делата
срещу царската реституция. Към 2017 г. съдебната сага с имотите е струвала на данъкоплатците над 2.4 млн. лв., платени за адвокатски хонорари. По това време се заговори и за евентуална сделка на Сакскобургготски с държавата. Предложи я самият той с писмо до председателя на парламента, премиера Борисов и омбудсмана Мая Манолова. Писмото съдържа "предложение да се потърси отговор за уреждане на проблемите, свързани с т.нар. царска реституция, като се държи сметка за фактите, каквито са те в годините", разказа правосъдната министърка тогава Цецка Цачева. Борисов разпоредил темата да бъде изяснена и така била създадена работната група в правосъдното министерство. Работата й обаче не доведе до нищо.
Не е ясно колко още пари са изхарчени след това. Сигурно е, че данъкоплатците ще продължат да дават. А до приключването на този текст регионалното министерство не отговори на въпросите на "Сега" дали държавата вече е влязла във владение на присъдените й преди години имения "Ситняково" и "Саръгьол" и какво ще се случи с тях.
