В началото на август гореща вълна обхвана Германия. В град Кемниц бе въведена забрана за изпомпване на вода от езера или от други градски водоизточници, тъй като на места нивото на водата в река Кемниц се понижи до едва 25 см. Глоби от до 50 000 евро заплашваха нарушителите на забраната. В Готесцел, Бавария, регионална жп линия бе затворена, тъй като релсите се оказаха деформирани от горещината. В зоопарка в Берлин гледачите на животни замразяваха риба, ябълки и моркови, за да могат да дават на полярните мечки охладена храна... В град Касел две от трите ленти на магистралата А7 трябваше да бъдат затворени, тъй като асфалтът започна да се размеква. В Ахим край Бремен крадци задигнаха сладолед за 170 евро от хладилен камион.
През лятото на 2018 г. Германия е като държава, която е поставена под сешоар. Жегите са колкото притеснителни и необичайни, толкова и приятни. Слънцето пече безжалостно и предизвиква суша. Какво става? Попаднала ли е Германия в центъра на климатичните промени? Това ли е бъдещето?
Много въпроси, но малко отговори
В почти цяла Германия в жегите животът течеше по-бавно, както в страните по Средиземноморието. Повечето важни неща станаха маловажни и хората изглеждаха най-заинтересувани от новините за времето, прогнозите и съветите от експерти. Възникнаха много въпроси, но изненадващо има малко отговори. Познанията ни за климата все още са доста ограничени. Дали необичайното лято е предвестник за това, което предстои? Не е изненадващо, че науката в момента не предлага ясен отговор на този въпрос. Климатът е сложно нещо – и съвсем не е свързан само с времето. Климатът е комбинация от политика и наука, добри намерения и паника. Тези, които търсят, могат да разпознаят модели навсякъде, а останалите се взират в доказателствата. Всъщност, противно на мнението на много хора, лято 2018 досега не е поставило нов рекорд за гореща вълна.
Лято 2018 обаче е изключение заради необичайно дългия период, в който продължиха горещините. Толкова дълъг период на хубаво време, с много слънце и малко дъжд, има средно веднъж на около 10 години. Проблемът не е в жегата, а в сушата заради дългия период без валежи.
Това може да се дължи на климатичните промени, но може и да не е свързано с тях. Германия е страдала от големи суши и в миналото. Известно е, че причината за това безкрайно лято е т.нар. явление омега-блок. Обичайно през пролетта се образува силна зона с високо налягане, която се намира между две зони с ниско налягане (името си явлението получава от това, че прилича на гръцката буква омега). В продължение на месеци т.нар. омега-слой едва се движи, а в зависимост от вятъра временно отслабва и след това бързо се възстановява. Тази година това устойчиво състояние на времето се оказа над Скандинавието. Слънцето грееше дълго време през целия ден, сухият континентален въздух непрекъснато се загряваше, дори и в Северна Европа.
Надникваме ли в бъдещето?
Лято 2018 намеква за бъдещето, което очаква не само нас, европейците, но и целия свят – с един и половина, два или дори три градуса по Целзий по-топло, отколкото е днес. Смятаните доскоро за екстремни климатични условия вече не се приемат за такива, а за нормални. Средносрочните и дългосрочните прогнози предизвикват все по-голям интерес, особено за фермерите.
В градчето Вестераде, което се намира на 25 км североизточно от Любек, Дитрих Притшау (57 г.) стои в склада си и се взира в изсъхналите листа на глава захарно цвекло, паднала на пода. Поне 6 поколения от фамилията му са се издържали със земеделие. „Никога досега не съм виждал подобно нещо“, казва Притшау. „Всичко изглежда толкова тъжно.“ Неговото стопанство се простира на площ от 750 декара близо до Вестераде, а останалата част от имота му е в провинцията Мекленбург-Западна Померания. Притшау отглежда девет вида култури, като реколтата на пет от тях вече е прибрана. При ечемика тазгодишният добив е с 28% по-нисък в сравнение със средния за последните пет години. При рапицата намаляването на реколтата е с 26%, при ръжта – с 45%, и при житото – с 47%. Мечтата на земеделеца за лятото се е превръща в кошмар. „Това е най-слабата реколта, която сме имали през целия ми живот“, казва Притшау, който от 31 години се занимава със земеделие.
Миналата година също донесе разочарование за производителите на зърно в Северна Германия. След месеци на дъждове водата в много полета беше толкова висока, че доста от фермерите не успяха да стигнат до насажденията преди падането на първата слана. Но без студено време зимната пшеница не вирее. Затова лятната пшеница – разновидност, която дава с една пета по-малко продукция от зависимата от студа – беше посята в много полета още през февруари. Германската Асоциация на фермерите прогнозира реколта от 6 тона от хектар зимна пшеница заради сушата, или с около 20% по-малко от добива през 2017 г. Това е лоша новина. Добрата новина за фермерите е, че цените са се повишили с 20% само от края на юли до началото на август.
Въпросите обаче остават. Дали това, което преживяваме сега, наистина е доказателство за климатични промени? Това ли е последното лято, неопровержимо доказателство, че планетата се затопля? Ясно е, че безмилостното лятно слънце с изумителна точност отговаря на прогнозите за предстоящите десетилетия. Средната температура на планетата се очаква да се покачва с 2 градуса, дори и с повече. В резултат на това вероятно ще има повече суши, горещи вълни и обилни валежи – екстремно време, което в момента сме свикнали да е рядкост. Засега сухото лято на 2003 г. и горещото лято от 2015 г. си остават ненадминати в Германия, откакто се води статистика. Но ако планетата се затопля с два градуса, те могат да станат нещо обичайно за географските ширини на ФРГ. Това обаче не означава, че навсякъде ще стане по-горещо и по-сухо. Промяната ще има различно измерение от район в район и от сезон на сезон. Нито пък означава, че следващото лято задължително ще бъде толкова горещо и сухо, каквото е сегашното. Времето е непредвидимо. Понякога вали дъжд, понякога - сняг. Може да бъде ветровито. Може да е тихо. Климатът усреднява тези променливи условия за дълъг период от време.
Накратко, лято 2018 се вписва в дългосрочната климатична тенденция за ХХІ век. Опасно е обаче да си правим заключения по еднократни явления. Едно студено, влажно лято например не отхвърля дългосрочната тенденция за глобално затопляне. Тези изключения влизат в графата „средностатистически“. Поради това човек трябва да бъде внимателен, да не си прави прибързани заключения и да приеме, че настоящата суша е неизбежно последствие от климатичните промени.
По-малко изключително студени зими
Лятото на 2018 г. все пак дава възможност да надникнем как ще изглежда животът след 50 или 70 години. До 2100 г. вероятно всичко това ще изглежда напълно нормално. Глобалната температура ще се повиши с поне 2 градуса, а много е вероятно и с повече. За това няма съмнение. От 1881 г., когато в Германия започват да се водят статистики за времето, е отчетен ръст на средните температури с 1.4 градуса по Целзий – не през цялата година, но основно през зимата и пролетта. Температурите надвишават 30 градуса по Целзий по-често и по-рядко падат под нулата.
„Ще има по-малко много студени зими в бъдеще“, казва Герхард Люкс от Метеорологичния институт на Германия. „Това обаче не означава, че тази зима ще бъде по-мека. Ще се увеличат валежите от дъжд и ще има по-малко сняг, но повече дъжд.“ Това обаче е лоша новина за регионите, където се провеждат състезания по зимни спортове, а също така за улиците и пътищата, особено в планинските райони. Ще има и повече свлачища. Един от положителните ефекти е, че ще намалее вероятността реки като Рейн да преливат при пролетното снеготопене. Наводнения в Кьолн например няма да се случват толкова често. „Пролетта ще идва по-рано, отколкото сме свикнали, както се случи тази година“, обяснява Люкс. „Реколтата грозде за вино ще се събира по-рано, а берачите ще са облечени само с дънки и тениски, а не с якета.“
Сушата притеснява Люкс повече от жегата това лято, тъй като тя е предизвикана от задържалите се дълго време високи температури в Скандинавието. Стабилното време за по-дълъг период с температури, по-високи от средните, може да стане нещо обичайно. Но това може да има и обратен ефект, както стана със силните дъждовалежи през лятото на 2017 г,. когато канализационните системи в Северна Германия преляха и наводниха мазета. Продължителните климатични фронтове стават по-вероятни заради затоплянето в по-високите географски ширини, отколкото в по-ниските. Температурните разлики между екватора и Полша намаляват.
Люкс е наясно, че много ефекти от климатичните промени могат да изглеждат изненадващи за обикновените хора. Летата ще станат по-топли, но също така ще има леко покачване на средните количества валежи, тъй като зимите ще станат по-влажни. Проучване, направено от германския Център за климата в Хамбург, показва, че сухите лета като тазгодишното може да станат нещо обичайно в края на ХХІ век.
Германия, която е разположена по на север, ще остане далеч от най-лошото. Средиземноморските държави като Испания се очаква да регистрират тройно увеличение на сухите сезони, които могат да станат по пет месеца в годината. Части от Испания, Италия и Гърция ще станат пустини. Основаващи се на доста широка база данни, на тези регионални прогнози не може да се разчита 100%. Лондон или Париж, Амстердам или Аахен? Моделирането на климата не е точна наука. Точните координати не се взимат под внимание.
Кой е най-добрият климатичен модел? Повечето учени използват възможно най-много прогнози, като постепенно установяват силните и слабите страни на различните модели. Обхватът на прогнозите е широк, но съвсем не е случаен. Въпреки многообразието от климатични модели има консенсус и лято 2018 се вписва идеално в картината.
„Тиха революция“
Средносрочните прогнози, разбира се, не е задължително да бъдат напълно точни. А и как могат да бъдат? „Това е експериментален продукт“, казва Йорг Кахелман, който е най-известният метеоролог в Германия. „Но са най-добрите в света и са много обезпокоителни.“ Така че няма да бъде толкова горещо, но сушата ще продължи. Не това искат да чуят фермерите, лекарите, доставчиците на енергия и пожарникарите. Но има и лъч надежда. Изследванията на времето и на климата напреднаха много в последните десетилетия. Новини за големи жеги, които отнемат човешки животи, или силни валежи, причиняващи наводнения, ще засенчат тихия, но категоричен напредък, постигнат при изготвянето на модели на времето. В голяма степен този напредък остава незабелязан. Това, което правим, е да се оплакваме, когато буря се разрази час след предвиденото. Бедствията крещят, а прогресът тихо нашепва.
„Свидетели сме на тиха революция в прогнозирането на времето и на климата“, казва Петер Бауер, който е зам.-директор на научния отдел в Европейския център за средносрочни прогнози на времето. „Наблюдаваме стабилен прогрес от десетилетия.“
Напрегнато е в Европейския център за средносрочни прогнози на времето, който се намира в Рединг. Понякога Бауер свързва 50 различни вариации на времеви модел в едно. Непрекъснато се появяват нови данни. Ефективното свързване на прогнозите в южното и северното полукълбо с помощта на сателитни данни, които позволяват систематичен поглед върху цялата планета, позволява прогнози с много голяма точност. А точната прогноза може да помогне на планетата да се адаптира към климатичните промени. Повечето от начините за приспособяването към новите климатични условия са прости и вече се тестват. Защитни решетки и прозорци срещу градушки, озеленяване на покривите, както препоръчва Федералната агенция по околната среда. Специалистите по градско планиране търсят възможности да защитят населението от наводнения в резултат на силни валежи. Белите покриви отразяват слънчевата светлина и отклоняват топлината. Парковете осигуряват сянка, когато слънцето грее, и абсорбират влага като гъба, когато вали. Фермерите също така трябва да се приспособят. Смесеното земеделие е по-малко уязвимо на екстремни климатични условия. Генномодифицираните култури, които могат да издържат на горещо, сухо време, трябва да станат по-приемливи за потребителите.
(Със значителни съкращения)
