Усилията на българското правителство да спасява бизнеса в коронабурята са нещо като Шекспирова комедия от грешки. Ето съвсем пресен пример - докато в Банско, Боровец и Пампорово се молят за чудо и скорошен край на пандемията, министърът на туризма Марияна Николова бодро обяснява, че са взети всякакви мерки и че тазгодишният ски сезон ще върви под жизнерадостния лозунг "Зимните спортове укрепват вашето здраве". А другият вицепремиер Томислав Дончев важно подчертава, че въпреки коронакризата и идещите избори кабинетът много внимава с разходите и ще се въздържа от "радикални промени в бюджета, за да не наруши концептуалния му корпус". Само че изобщо не е смешно - грешките, половинчатите мерки и забавените реакции на управляващите

са фатални и струват много скъпо

Премиерът Бойко Борисов едно си знае - мъчи се да гаси пожари с хаотично хвърляне на пачки и с пороища от обещания и намерения. Коронавирусът се вихри вече девети месец в България, а министрите ни още не са усвоили трите най-важните урока: не можеш да решиш всеки проблем, бъркайки  в бюджета; не можеш да помогнеш на всеки, затова е важно добре да подбереш кого ще подкрепиш;  ако някой потъва, важно е бързо да му хвърлиш спасителен пояс, иначе ще се удави.

Не става само с раздаване на пари

Правителството, което час по час обяснява колко е загрижено за туризма (този отрасъл е или поне беше над 10% от българската икономика), прояви пагубна мудност, която досъсипа летния сезон за курортите по Северното Черноморие. Когато Германия обяви цяла България за огнище на заразата, Албена, Златни пясъци и куп браншови организации и експерти призоваха кабинета да направи светкавична връзка с Берлин, ако трябва и специална кампания, за да обясни, че областите Добрич и Варна се справят добре с коронавируса и хотелите ни там са напълно безопасни. Но апелът увисна във въздуха, германските туристи така и не дойдоха, а красивата Албена за първи път в историята отчете летен сезон на загуба.

Eдна от уж спешните мерки в помощ на туристическия бизнес бе свързана с пътуванията, провалени заради затворените граници и приземените самолети. Тя бе лансирана още в началото на кризата, но стартът й фатално се забави - което може да се каже за почти всички "точки" от икономическата секция на антикризисния пакет, обявен в ранната пролет. Идеята на мярката бе да отмени задължението на туроператорите да връщат парите на клиентите, чиито екскурзии и почивки са провалени заради пандемията - вместо това да предлагат ваучери и равностойни пътувания, когато дойдат по-добри времена.

Мярката уж беше съгласувана с Брюксел, но се оказа, че ЕК не одобрява помощта. Проблемът е, че държавата уж помага, но всъщност прехвърля бремето върху клетия потребител, който няма вина, че коронавирусът се е развихрил, и нито си получава желаната ваканция, за която е предплатил, нито му връщат парите. Това не е редно, отсече ЕК и обяви, че започва наказателна процедура срещу България. Изобщо ваучерите, които са мощен и много популярен инструмент за подпомагане на икономиката в други страни, у нас са пълен провал.

У нас също се говори за ваучери още от март - като помощ и за хотелите, къщите за гости, спа центровете, и за техните клиенти.  Така е в Чехия например - там на всеки работещ се полагат по 150 евро помощ за шестдневен престой в местен спа курорт или хотел до края на 2020 г.  У нас след дългомесечни обсъждания и по незнайни причини - най-вече заради ината на ГЕРБ - мярката бе приета, но силно скопена. И вместо всяко семейство да получи държавна помощ, за да отиде на почивка някъде в България, ползването на ваучер на стойност 210 лева се оказа привилегия само за държавни служители, работещи на първа линия срещу коронавируса, и то само ако искат да отдъхват в държавна почивна станция.  

Типичен пример за закъсняла и неработеща мярка

е подкрепата за чартърите. Правителството ни с голямо закъснение (лятото си отиваше) реши хазната да плаща по 35 евро за всеки чужденец, докаран у нас с голям (над 100 места) чартърен полет. Но в условията на карантини, затворени граници и забрани за пътувания пасажери просто няма. Туроператорите, регистрирани у нас, са хиляди, а  едва десетина са поискали да се възползват от дотацията на държавата.

В същото време мярката, към която от самото начало бе проявен огромен интерес и бе осигурен огромен бюджет - 1 млрд. лева, бе на път да се провали заради лошото й аранжиране. Става дума за прословутата схема за заплатите "60 на 40". Кабинетът дълго си правеше оглушки и отказваше да осмисли аргумента на бизнеса - ако една фирма няма поръчки, клиенти и работа, няма как да плаща 40% от заплатите и осигуровките на персонала си само защото държавата щяла да й помогне за останалите 60%. Трупането на разходи без приходи води към фалит, нали? За сравнение - в Германия схемата е "80 на нула"  - тоест държавата поема 80% от заплатите и осигуровките, а фирмата опазва хората си в очакване кризата да отшуми. След месеци на инатене правителството най-сетне узря и склони да префасонира мярката по модел, близък до немския, та да може наистина да помогне на работодателите.

Изненадващо

един от най-обгрижваните в кризата браншове се оказа ресторантьорският

Заради заведенията кабинетът "Борисов" наруши догма, следвана дълги години от десни и леви правителства - да няма ДДС преференции за избрани стоки и услуги. Дали защото са най-гръмогласни, дали защото връзките им с властта са много крепки, кръчми и кафенета си издействаха 9% ставка. Нещо повече, правителството се престраши да затвори нощните заведения едва когато епидемията взе да придобива страховити размери. А в последните дни говорителят на бранша Ричард Алибегов и колегите му са в нова офанзива и настояват за нови финансови помощи - нищо че специално за ресторантьорите мярката "60 на 40" бе ремонтирана и държавната помощ за заплатите се качи на 80%.   

И докато правителството се занимава основно с жалбите на заведенията (не ще и дума, че са жертва на коронакризата, но със сигурност не са гръбнакът на българската икономика),

стотици хиляди малки предприятия умират, без никой да им обърне внимание  

Според русенската стопанска камара само в този град над 150 предприятия са обявили ликвидация от началото на пандемията, защото нямат работа, а като цяло производството се е свило с 30%.

Това е горчивата истина - правителството бие тъпана за някакви ваучери, които ще раздава на фирмите, за да си правят сайтове и да внедряват иновации, за евтини кредити и отсрочени вноски по заеми, а в това време малкият бизнес гасне - тихо и неумолимо. 

--------------------------------------------------------------------

Правителствата по цял свят рушат табута и бюджетна дисциплина

В разгара на COVID пандемията управляващите във всички държави тъкмят спасителни планове с безпрецедентни по обем разходи в подкрепа на фирми и на граждани. Но докато нашите управници преписват, при това неумело и с грешки, чуждия опит и го пренасят с бързината на охлюви, другите държави действат - и с размах, и с въображение, и се учат от несполуките си.

Германия прибягна до различни спасителни "пояси". Като антикризисна мярка бе намалена цената на тока. За всяко дете бе изплатен еднократен "семеен бонус" в размер на 300 евро. А за да стимулира потреблението, Берлин реши да понижи ДДС от юли до Нова година от 19 на 16%, а за стоките и услугите от първа необходимост ставката бе намалена от 7 на 5% (което струва на хазната 20 млрд. евро). Финансовият министър Олаф Шолц изрично предупреди фирмите да не използват отстъпката за свое облагодетелстване, а наистина да свалят цените. И понеже германският бизнес е разумен и дисциплиниран, цените паднаха. В България заведенията не само не свалиха цените, а някои дори ги вдигнаха след намаляването на ДДС. 

През лятото, когато заразата бе поутихнала, Великобритания обяви схема за подпомагане на ресторанти, кафенета и пъбове, известна като Eat out to help out (Хранете се навън, за да помогнете) -

от сметката в ресторанта клиентът заплаща 50%,

но не повече от 10 паунда на човек за консумация на храна и безалкохолни напитки. Над 84 700 заведения се включиха в кампанията, а правителството пое над 500 млн. паунда от сметките на клиентите.

Финансовият министър Риши Сунак обясни: "Нашата мисия беше да защитим работните места и за да направим това, трябваше да бъдем креативни, смели и да изпробваме неща, които никое правителство не е правило досега". Отзивите са противоречиви. Преди дни в. "Гардиън" публикува изследване, според което 20% от новите случаи на коронавирус се дължат именно на излизането на хората по ресторанти в кампанията Eat out to help out.

Лесни решения няма и всички допускат грешки.

Но някои правителства бързо се поправят, други като нашето загряват като албански реотан.

През пролетта британският кабинет отнесе критики, защото забави компенсациите за самоосигуряващите се, които загубиха работа и доходи при първите удари на пандемията. Лондон въведе за затворените бизнеси схема, при която държавата плаща 80% от заплатата на работниците заедно с осигуровките. Благодарение на нея работодателите успяха да съхранят работната ръка и когато свърши локдаунът, върнаха обратно на работа служителите си. През последните месеци субсидията постепенно намаляваше, като от 80% през май падна на 60% от заплатата през септември. Около 9.5 милиона души в Обединеното кралство бяха подпомогнати чрез схемата, която костваше на бюджета 41.4 млрд. лв. британски лири.

От 1 ноември до края на годината държавата отново ще плаща 80% от заплатите, но не повече от 2500 паунда на месец. От субсидията ще може да се възползват хора, които не могат да упражняват професията си не само заради затворени работни места (например затворени заведения, фитнес зали и магазини), но и заради намаляла работа. Допуска се работодателите да преназначат работници на непълен работен ден, като

държавата ще доплаща до пълната им заплата

За самоосигуряващите се предвиждат нови 4.5 млрд. паунда за еднократна помощ през ноември. 

COVID‑19 мерките за бизнеса в Обединеното кралство включват вече познатите и у нас отсрочки за плащане на данъци, данъчни облекчения и държавногарантирани заеми с гратисни периоди. До края на 2021 г. е отворена процедура за разсрочване с 12 месеца на лихви и такси по всякакви кредити. За целта правителството ще даде 80% гаранции на кредиторите за всеки предоговорен заем. За малки и средни предприятия има и схема за заеми от 2000 до 50 000 паунда с 12 месеца гратисен период и 100% гаранция от държавата.  

В края на октомври Франция обяви нов план за подпомагане на икономиката на стойност 20 млрд. евро. Фондът за солидарност, създаден през пролетта за подпомагане на малки фирми, сега ще финансира всякакви бизнеси. Затворените с правителствен акт компании ще получат в началото на декември еднократна помощ до 10 000 евро. За малките фирми, чиито обороти са паднали поне с 50%, ще има помощ по 1500 евро за ноември и декември. Тази мярка е предназначена и за самоосигуряващите се. Затворените фирми, както и тези, които работят, но са от "защитените сектори"- туризъм, култура, спорт, ще бъдат освободени от осигурителни вноски до края на годината. 

Удължава се срокът за достъп до държавногарантирани заеми до 30 юни 2021 г. Държавата е договорила с банките

лихвите по кредитите за бизнеса да са в диапазона 1-2.5%

А как е нас? Туристически фирми се оплакаха, че търговските банки им предлагат 7% лихва въпреки гаранциите на държавната ББР. В най-добрия случай "евтини" антикризисни заеми може да се вземат при 4% лихва.

И Франция има схема за запазване на заетостта, подобна на нашата "60/40". Само че там мярката започна като "80/20". След това през летните месеци държавният процент на участие започна постепенно да пада и от 1 ноември помощта трябваше да намалее до 60% от брутната заплата. Сега с новия план френското правителство обяви, че държавата ще поеме 100% от заплатите на работниците във фирмите от най-засегнатите сектори, като освобождава работодателите от всички разходи, включително и осигуровките до края на годината.

Испанската икономика разчита преди всичко на мерки за запазване на работни места. Още през март Мадрид въведе за най-засегнатите сектори схемата ERTE – държавата плаща 70% от доходите на работника на база предходните 6 месеца. Освен това държавата опрощава на фирмите между 75% и 100% от осигурителните вноски за работниците (според големината на компанията). 

Срокът, в който фирмите могат да се възползват от тази мярка, беше удължаван няколко пъти и последно е до 31 януари 2021 г. От началото на кризата над 5 млн. трудещи се, основно от сектора на туризма и услугите, са имали достъп до този вид субсидия. По данни на социалното министерство между март и септември правителството е похарчило 22 млрд. евро за подпомагане на заетостта. 

Има месечно обезщетение от 440 евро за безработни, които не са натрупали достатъчно осигурителен стаж. Самонаетите пък получиха компенсации за временно спиране на дейността си в размер на 75% от доходите от предните 6 месеца. Беше обявен мораториум на ипотеките и наемите за период от 6 месеца за хора в тежко финансово положение в резултат на COVID кризата. Беше забранено да се спират ток и вода заради неплатени сметки.

Тези дни италианското правителство също обяви нов пакет за подпомагане на икономиката за 2.9 млрд. евро. Той предвижда данъчни облекчения, отпускане на кредити и отсрочки, грантове и схеми за социално подпомагане като ваучери за разноски по гледане на дете, чиито родители са изправени пред затваряне на училището.

* По темата работиха още Веселина Гарчева и Галя Кларк.