- Г-н Гюров, преди дни стана ясно, че до защитената зона над Бистрица се строи жилищна сграда с басейни, заради което се сече гора. Какво можете да кажете за този строеж в терен от около 43 дка?
- Разрешението за строеж е издадено от НАГ. Съставили сме протоколи и актове за отсечени борчета и за прокарване на инженерна инфраструктура. Съвсем друга тема е дали са спазени изискванията за заснемане на растителността в тези 43 дка има ли разрешения за сеч. Друг е органът, който може да отговори. Дали строежът е законен - няма нито една предпоставка да се мисли, че не е. Да, пряко почти тангентира с контура на парка, но е много далеч от защитената територия, която се нарича резерват "Бистришко бранище". Върху въпросните декари биха могли да се построят много къщи, защото разрешените параметри дават по-големи възможности от реално започнатото строителство.
По-важно обаче е да се знае, че по сегашната уредба този строеж няма да остане изолиран. В района на Бистрица от години тече процес по промяна на статута на земеделски земи и такива обекти вероятно ще започнат да се появяват и на други места. Това са частни земи, които са продадени по волята на своите собственици. Вижте какъв парадокс. Населението на тези 10 села вижда материалното си благополучие, продавайки бащините си имоти. Хората, които продават, са напълно наясно, че в един момент тяхната нива ще спре да бъде такава. После същите хора, продали земите си, протестират, че територията се застроява.
- Имате ли информация каква площ се подготвя за застрояване на Витоша?
- В ОУП контурът на ПП “Витоша” е строго определен. В територията на парка не е разрешено да се осъществят жилищни проекти. Към момента в периферията на с. Бистрица има инвестиционни намерения за строителство на няколко терена: над стадиона, срещу резиденцията са 250 дка, между с. Бистрица и м. Косанин дол - още около 300 дка, в м. Ширината, между с. Бистрица и м. Камбаните, са още 3 имота общо за малко над 200 дка. Във всеки от тях могат да се построят между 200 и 300 къщи. Виждате, че става дума за още едно село с размерите на Бистрица, Казичене и дори на Лозен.
- В интернет форумите се появи името на крупен бизнесмен и собственик на футболен клуб, който стои зад стартиралия строеж на 43 дка. Каква информация имате Вие и притежават ли други известни бизнесмени големи масиви на Витоша?
- Официално такава информация нямаме. В разрешението за строеж е видно друго име. То не е на популярен бизнесмен или обществено известна личност. Разбира се, в селото се споменават най-различни версии, които аз не мисля да тиражирам.
- Като жител на Бистрица и кмет на района за или против сте застрояването на Витоша?
-В момента текат дебати около промените в Общия устройствен план на София. Намирам, че сега е времето хората да заявят ясно, ако не непременно срещу какво са, то поне какво подкрепят. Като кмет на Бистрица на първата ни среща преди 10 г. казах на тогавашния главен архитект Петър Диков, че според мен параметрите на застрояване в селото трябва да не излизат от тези за ниско жилищно строителство. Слушах внимателно хората и предадох тяхното желание към онзи момент: да не станем това, което се случи от Бояна до Симеоново. С цялото ми уважение към хората от тези квартали, лично аз не харесвам това, което се случи там. Презастрои се. Голямата заплаха е, че темповете на развитие на частния инвестиционен интерес надхвърлят в пъти инвестициите в публичния сектор. Ако не се намери баланс, в един момент това ще доведе до колапс. Транспортната, инженерната, образователната и здравната инфраструктури изнемогват под натиска на частните обекти.
-Появи се и проблемен строеж в ловно стопанство "Искър". Смятате ли, че главният архитект Здравко Здравков трябва да постанови събаряне на сградата, която се изпълнява от фирма на небеизвестния бизнесмен Румен Гайтански, известен като Вълка?
- Има закон, който важи безусловно за всички. Искам да попитам защо всички институции се крият зад кмета на район "Панчарево" и чакат той да извърши проверка, за да решат те какво да правят? Става дума за ловно стопанство държавна собственост - с представителни нужди за Президентството, Министерския съвет, Народното събрание. Намира се между 3 общини - Столична, Ихтиман и Самоков. Информацията трябва да я дават МРРБ, МЗХГ, ДНСК, областният управител. Всички те мълчат и чакат районният кмет да даде тон за песен. Всичко, което са ни разпоредили да проверим, сме го свършили. Моите плещи са широки, с екипа ми можем да носим отговорност. На ход са институциите, които изброих. Аз не смятам да влизам в детайли, защото очевидно предстоят дела.
- Според вас знаели ли са изброените структури и преди избухването на скандала, че в стопанството се строи? Техните представители демонстрираха изненада.
-Не бих искал да коментирам кой как е действал и дали някой е гледал на другата страна. Моето мнение, че ако някой е искал да реши проблема със строежа в ЛС "Искър", е можел да го направи. Имам усещането, че всеки се опитва да предава по веригата и да се движи по възможно най-малкото съпротивление.
- Преди да станете кмет на "Панчарево", 3 мандата бяхте кмет на Бистрица от ГЕРБ. По-трудно ли е, когато във визитката на кмета не е записано, че е от управляващата партия?
- Засега нямам такова усещане. Не усещам различно отношение. Каквото сме отправили като заявка към Столична община, до момента имаме уверение, че ще го получим. Не е гарантирано. Предоставена ни е възможност да работим и, ако успеем да защитим добри проекти, вярвам, че ще получим финансиране. Поне такова е обещанието, що се отнася до строителството на детски градини - един от най-големите проблеми не само в нашия район. Такава е анонсираната политика от общината, подкрепена с 60 млн. лв. от държавата. Засега нямам усещането, че районът ще бъде ощетен за сметка на други, които останаха бастиони на управляващите.
Като добър пример ще дам и партньорството ни със СО по отношение на парите, предоставени за поддръжка на пътната инфраструктура. "Панчарево" има най-големия бюджет за тази цел. Така и трябва да бъде, защото тук са най-големите дефицити. Инвестициите в публичната инфраструктура при нас години наред са били дискриминационни. А това е районът с най-дълга транспортна мрежа в столицата. И в тези параметри ресурсът е недостатъчен, но адмирираме подобен справедлив подход и ще се борим той да се надгражда.
-Означава ли това, че сте усетили изпълнение на предизборното обещание на Йорданка Фандъкова: "Влизаме в кварталите"?
- Безспорен факт е, че през тази година получихме повече пари за рехабилитация на улици и тротоари. Ако през следващата получим и пари за детски градини, училища и детски площадки, няма да имам основания да кажа, че обещанията са били само на думи. Първо започнахме да ремонтираме довеждащата пътна транспортна инфраструктура, връзките между селата. Следвахме стриктно стратегията на Столична община първо да се рехабилитират улици, по които се движи масов градски транспорт и улици с обществена значимост.
Не със същата сила успяваме да влезем във вътрешнокварталните улици, но и там имаме отделни постижения. Смея да твърдя, че ресурсът, който бе предоставен на район “Панчарево" от СО, се използва оптимално. Стараем се не просто да кърпим улиците, а там, където водопроводът е подменен и има изграден газопровод, да ремонтираме цялата настилка - от бордюр до бордюр, със заздравяване на пътната основа. Ако тенденцията за справедливо разпределение на средствата се запази и се надгради, убеден съм, че към края на мандата ситуацията с транспортната инфраструктурата в нашите села ще е коренно променена.
- През последните години хората от Панчарево се прочуха с протестите си. По-лесно ли е да си кмет на район, за който управляващите знаят, че жителите му може да се появят под прозорците им?
-Районът ни е известен по-скоро като такъв с нисък обществен натиск. И точно с това обяснявам голяма част от натрупаните във времето проблеми тук. Но има и много активни общности като Сдружението за развитие на Панчарево и Кокаляне, например. Благодарение на натиска, упражняван върху институциите от сдружението, МЗХГ проведе обществена поръчка за изготвяне на технически проект за почистване на чашката на Панчаревското езеро. Проектът бе завършен и предаден, сега очакваме решение да се финансира реализирането му, за да се реши един отколешен проблем в района.
Всъщност, ако нещо не одобрявам в начина на правене на политики през последните години, то е точно това. Излизат едни хора на протест и веднага на тях се дава. Така не става. Казвал съм това многократно и когато бях в партията, за която вие отворихте дума. Кампанийното и стихийно управление води до грешки и разпиляване на публичен ресурс. Давам пример. Трябваше да се помогне на Перник, където страдаха наши братя и сестри. Похарчените 27 млн. лв. обаче сигурно биха стигнали тази вода да я закараме до Петрич. Преди се насочи водата от Рилския водопровод към Перник, направен ли беше анализ какъв е делът на загубите във Витошката яка по същия водопровод от 40 % загуби, отчитани от "Софийска вода" на територията на столицата? Защо не отиде някой да види какви са авариите по този водопровод, включително и днес? Даде ли се отчет на хората как се харчат пари при форсмажор? Дадоха се пари за този “спешен” водопровод, а хората в един от най-предпочитаните райони - “Панчарево”, се молят от десетилетия за водопровод. Проблемите с водоснабдяването и електроенергията в някои части на София ще лъснат с пълна сила, когато започнат да се реализират инвестициите в тези окрупнени площи, за които говорихме в началото. И в момента в селата от нашия район авариите са ежедневие, съществуващата инженерна инфраструктура не издържа на натоварването.
- Как виждате решаването на този проблем?
- Едно от най-важните неща според мен е да се рестартира неслучилото се по програма ИСПА и пряко свързано с инвестиционната програма на "Софийска вода" изграждане на довеждащ и консумативен водопровод за вилна зона "Ловджийска чешма", за с. Кокаляне и с. Панчарево, заедно с вилна зона "Беликата". Докарването на вода от Рилския водопровод до тези села ще предотврати водната криза в тази част на София, която се задава.
Като отговорно ръководство ние уважаваме инвеститорите клас А в нашия район и отлично си партнираме с тях. Защото те ще дадат онова, което държавата, Столична община и районът въобще не са в състояние да осигурят - нови мощности. В района на Кривина и Казичене имаме много добре работеща индустриална зона. Тя обаче няма вход и изход. Всеки ден ми се налага да упътвам някой шофьор на ТИР, който се лута. И този въпрос трябва да се реши спешно.
- Социологическите проучвания показват напоследък сериозен срив в подкрепата за ГЕРБ. Може ли да се каже, че преди година се освободихте от абревиатура, която в перспектива ще ви тежи?
-В ГЕРБ съм бил в ситуации от "Осанна" до "Разпни го". Някой казваха, че съм галеното дете и един от любимите кметове, други ме определяха като “шило в торба”. Истината сигурно е по средата. Всички, които ме познават, знаят, че след 2011 г. аз бях точният пример за определението "еманципиран". Защитавах интересите на хората и това е единствената причина да заемам длъжността, на която съм днес. Ако беше обратното, в партиен план можеше да съм по-високо, но едва ли щях да имам одобрението на хората.
- Какво се случи след 2011 г.?
- Виждах всички дефицити в средата. Видях как на преден план излиза партийното, интересът на партията. Започнаха да се появяват дисбаланси, които ставаха все по-видими. Едно заявявахме, друго се случваше на терен. Многократно станах свидетел на такива неща. Винаги съм изразявал публично несъгласието си, но дори когато доказвах, че критиката ми е градивна и е от принципни позиции, тя не се приемаше. Когато виждаш, че усилията ти са напразни, е нормално да поемеш по свой път. Район “Панчарево", както всички райони в София, няма собствен бюджет, зависи от общината. Няма да си държа езика зад зъбите, ако видя, че техните интереси са накърнени, заради това, че на последните избори са избрали промяната, гласувайки за независим кмет.