Всяка вечер хиляди тийнейджъри, родени и израснали в посттоталитарните години - деца, които хал хабер си нямат от диктатура и комунизъм, грабват самоделните си плакати и с ентусиазъм изпълват площадите ни.
Аз разбирам защо те са там - защото им писна от наглия Валери Симеонов, от карикатурния Дани Кирилов, от безцеремонни и неориентирани управленци със съмнителен умствен капацитет, които допълват инфантилизираното публично пространство. Всяка вечер господата Николай Хаджигенов, Велислав Минеков и Арман Бабикян дават знак, че точно те са водачите на протеста, че заради тях слънцето ще изгрее, а революцията ще победи. А аз все по-трудно разбирам как се върти земята, при положение че
тези, които протестират, нямат нищо общо с тези, които ги “водят“
И на картичка не са ги виждали. Лошото е, че тези, които водят протеста, смятат, че те са началото и краят на гражданската съвест и цялото това море от хора е на мегдана заради тях. Кой какво си мисли всъщност няма кой знае какво значение в случая - по-лошото настава, когато водачите решат, че могат да дадат насоки на протеста. Тогава нещата отново се объркват и се стига до класическата руска версия - ”Искахме да е по-хубаво, получи се както винаги“.
Първата вечер на продължаващите повече от 2 седмици протести бе свикана от “отровното трио” по конкретен повод - нахлуването на спецпрокуратурата в президентството - няма никакъв спор по този въпрос. По същото време за пореден ден течаха един куп други протести - на инициативата “Правосъдие за всеки”, на БОЕЦ, на градската десница, на полуразпадналата се левица, че дори и на АБВ. Всички тези “лъчи” се събраха онази вечер около шадравана на президентството. Това е уникалното на този протест - симпатизанти на различни партии и различни идеи, хора, които никога не биха седнали на една маса, се събраха на едно място без команда с две прости искания - оставка на премиера Бойко Борисов и оставка на главния прокурор Иван Гешев. Точка.
Нещата както винаги се оказаха доста по-сложни и отчайващи. Онзи ден прочетох, че
Хаджигенов брани протеста от опитите на БОЕЦ да го яхне
Удивителна история. Написа: “БОЕЦ продължават с опитите да яхнат протеста... Хората са доста по-умни от вас”!? Протестът бе до под кривата круша, исканията за оставки не бяха изпълнени и развръзка не се очертаваше на хоризонта, но вече имаше публичен спор кой е водач на протеста и кой иска да го яхне... Във вторник вечерта Бабикян обясни, че триото съзнателно не пуска партийни лидери до микрофоните.
Т.е. микрофоните са окупирани, до тях се пуска по списък
Кратка вметка - преди седем години всички пак бяха на площада в първите два дни. После дясноклонящите попитаха на висок глас как е възможно леви хора да протестират срещу правителството на Пламен Орешарски и на практика ги изгониха от площада, щото протестът не бил техен. После тръгнаха да гонят и недостатъчно десните хора и така бунтът стана дълъг, тегав и все по-рехав. Накрая, една година след "нощта на белия автобус", Орешарски си отиде, ама не заради протеста.
С две думи - онзи протест умря заради спорове за лидерство, а настоящият показа, че за 7 години някои уроци не са научени. Сега ситуацията е повече от странна - “отровното трио“ страни от градската десница, която казва за Хаджигенов: "Натягаше се да е фактор в "Да, България", но никой не му обърна внимание" (Емил Джасим). Вътре в десницата пак се появява напрежение между съставните й части. Христо Иванов е хиперактивен, а Атанас Атанасов подскача в опит постфактум да се включи в групата.
Във Варна се скараха какви знамена да има на протеста -
национални или европейски. В Пловдив тръгнаха да се изясняват кои са "соросоиди" и кои не. Червените пък протестират, все едно други освен тях няма на площада, но с ясното съзнание, че половината от тях търсят диалог с ГЕРБ. И цялата тази шарения повтаря мантрата за заедността, която всъщност бе измислена от Доган. Да, онзи ден всички заспориха чия е думата “ЗАЕДНО”. Важна дума - нали заедно протестираме. “На Националния протест на 16-ти изведохме посланието "Заедно", подчертават от БОЕЦ. "Слоганът "Заедно" беше на "Правосъдие за всеки", а не на "БОЕЦ", отвръща Хаджигенов. Когато ние правехме "Заедно за България", вас въобще ви нямаше, бутат се от БСП.
Шеги и закачки.
Толкова са заедно, че ще се избият
Адекватност - нула.
Липсата на адекватност обаче е пагубна за каквото и да е начинание. Онзи ден "отровното трио" призова за блокади и саботажи, за граждански арести - ала "ВМРО гони мигранти в центъра на София", с две думи за тотално неподчинение и верига от окупации, които да блокират работата на държавните институции и съдебната система. Призив, който може да се чуе само от хора, които са абсолютно уверени, че по тяхна команда милиони ще се изправят и ще превземат всичко по пътя си. Т.е. от неадекватни хора. Моментално след този призив в понеделник сутрин протестът рязко опустя - до такава степен, че 50 полицаи във верига попречиха на протестиращите да застанат на едно яйце разстояние от НС.
Още два такива призива и ще говорим за протеста в минало време
Този протест има потенциал, това е факт, който дори ГЕРБ забеляза. Но този потенциал не е революционен, не е опустошителен, не е разрушаващ, както зоват лидерите му. Този протест е мирен - чест прави на хората, които правеха живи вериги пред провокаторите.
“Отровното трио” трябва да приеме простата истина - този протест няма лидери. Той е спонтанен, масов. Единственото "лидерство" би могло да се ограничи до организационна дейност - кой да осигури озвучаването, примерно. Първата работа на партиите, които подкрепят протеста, трябваше да бъде проста - да се съберат, да подкрепят целите му и да се откажат от лидерството на този протест. И те не направиха това.
Появата на “лидери” разводни протеста. Вместо да гонят малкото и ясни цели, сега лидерите на протеста, а и част от площада, говорят не за оставка на Бойко и Гешев, а за отвод на целия политически елит. По абсолютно същия тертип като при бунтовете срещу монополите, сега се заговори и за свикване на Велико народно събрание. Всички тези безсмислици се гарнират с някакви странни тегели по “Царя“.
На практика под ръководството на "отровното трио" протестът не се концентрира, а започна да чертае нови и нови цели. А
всяка нова цел е повод за ново разделение -
и нова опорка на властта. Нали някой не си мисли, че тия ей така ще пуснат кокала, до който са се добрали.
Всички тези белези на разкол в средите на опозицията правят безсмислени и каквито и да е било оставки в средите на управляващите - колкото безсмислен бе пропадналият пореден вот на недоверие. Защото оставките, падането на Борисов дори са малки победи по пътя към крайната цел, а тя е изхвърлянето от властта на шайката, която се срасна с държавата. Истинската победа на площада може да се постигне едва след изборите и по-точно - след съставяне на адекватно правителство. При това състояние на протестиращите - може ли да бъде съставено такова?
Не. Картината, която имахме преди протеста, остана същата и след него - десницата е все така разслоена и некомуникативна, а левите очевидно са решени да продължат с разкола, поне до техния решителен конгрес.
Накратко, вълната на нашето недоволство е видима и голяма, но споровете за лидерство на протестите могат да съсипят всичко.
