Рапсодията се определя като музикална форма със свободна структура и широк диапазон от настроения и тоналности. Тя се отличава със спонтанното вдъхновение и усещане за импровизация и свободни вариации. Определено не е италиански специалитет, първомайстори на рапсодията са германците. Но когато към епично (героично, трагично, величествено) повествование се добави страстно италианско изживяване, действието е бурно и може да приключи със съвсем неочакван край. Ето такъв макроикономически епос

поднесе на партньорите си по еврозона италианското правителство и предизвика истински взрив във валутния съюз. За първи път от съществуването на еврозоната бе ползвано правото на вето върху икономическата политика на страна членка: Европейската комисия отхвърли проекта за бюджет на Италия. За първи път държава от Европейския съюз (Германия) открито настоява за принудителни мерки към друга съюзна държава (Италия) – дори в случаите с Кипър и Гърция рестриктивните мерки бяха уж договаряни като „спасителен пакет“, свързан с финансова подкрепа за избягване на неминуем фалит. Заговори се за „война“ между Брюксел и Рим, оказа се, че европейското чиновническо войнство е самоуверено да обяви икономическа война на третата по размер икономика (ако не броим напускащото Обединено кралство) в Евросъюза.

Casus belli,

поводът за войната, проектобюджетът на Италия, е съставен в духа на „етичния консумеризъм“ на комика Бепе Грило, основателя на управляващата в Рим партия Движение „5 звезди“. Накратко, италианският проектобюджет изцяло отхвърля политиката на „остеритета“ (стабилизиране на икономиката чрез строги финансови ограничения) и предвижда стимулиране на вътрешното потребление за сметка на държавни разходи (предимно помощи за бедните и безработните), финансирани с нов нетен държавен дълг в размер на 2.4% от брутния продукт. Това, при положение че Италия е не само втората в ЕС държава (след Гърция) по задлъжнялост, но със спадащ капацитет да обслужва задълженията си. Според Евростат към август държавният дълг на Италия е бил 2.3 трилиона евро, 131.8% от БВП. Натрупаният и до момента дълг е необслужваем, т.е. Италия вече е в „дълговото блато“, пред потенциален държавен фалит. С емисиите, от които ще плаща текущите лихви, и с финансирането на новия дефицит в бюджета държавният дълг на Италия би стигнал, твърди сп. "Економист", „точката на преобръщане“, т.е. мораториум, спиране на плащанията. Затова не е изненада отказът на Брюксел да утвърди плановете на Рим за щедро дефицитно финансиране. След като Комисията отхвърли италианския бюджет (макар че никой не знае как Брюксел би могъл да попречи на италианското правителство да прави каквото си реши), горещите глави на Апенинския полуостров заговориха за „отделяне“ от еврозоната (това няма общо с излизане от Евросъюза) и „защита“ на суверенитета и бюджета, родния

V-бюджет

Това V e традиционна за партията „5 звезди“ формула за протест, от съборите “Vaffanculo Days” (vaffanculo било съкращение от „vai a fare in culo!“ – сексуално пожелание, насочено на юг от гърба на опонента). Но преди да бъде огласен неминуемият разрив, настъпи типичен за рапсодията обрат, италианското правителство прие да преразгледа V-бюджета. Сега цяла Европа е в очакване какво ще е новото предложение от Рим. Икономистите от всички страни спорят и предлагат цяла грамада от възможни мерки за саниране на италианските финанси, но безспорно най-показателни са предложенията от Германия. Те са унищожителни! В доклад на Дойче Бундесбанк, подписан от Карстен Вендорф, началник-отдел „Публични финанси“ на германската централна банка, част от ЕЦБ предлага на италианците да се наложи принудителен заем! Понеже държавата Италия била свръхзадлъжняла, но пък италианците били твърде богати, „италианското население [трябва] да бъде задължено да купи облигации за солидарност, и то, например, в зависимост от нетното имущество на домакинствата“, дословно пише този титан на финансите. По-нататък изчислява, че ще е достатъчно чрез принудителния заем

да се приберат 20% от спестяванията

на италианците. Но да не помислите, че колегата е мислител и революционер. Ами, никаква мисъл няма тук. Той предлага насилствен способ, вече използван от неговите предци. През 1942 г. германският Райх налага принудителен заем на Гърция. 476 млн. райхсмарки за финансиране на разходите на Райха по окупацията. Не знам кой точно е измислил тази форма за секвестиране на спестяванията на окупирана нация, но под декрета за принудителния заем стои подписът на райхсфинанцминистер Йохан Лудвиг граф Шверин фон Кросигк. По-късно тази практика широко се ползва за финансиране на „строителството на комунизма“ в целия съветски блок. Само дето не се наричат „принудителни“ заеми, а им измислят оруеловски имена. Да отбележим:

никой принудителен заем не е върнат

на ограбените. В България се прилагаха лотарийни погашения по принудителните заеми, но изплатените по този начин суми са далеч от дължимите. И този могъщ финансов инструмент се предлага сериозно като инструмент за санирането на италианските финанси през XXI? В съюзена, демократична, либерална, справедлива, мъдра, велика Европа? Тук италианската рапсодия преминава в нордическото Götterdämmerung. „Хора, обичам ви, бдете!“ – са заключителните думи по този повод на Юлиус Фучик с примка на шията.