В първия си ден като министър на финансите Людмила Петкова направи квантов скок - превърна се от уважаван експерт в типичен политик. На 9 април по обяд с притеснена полуусмивка тя пое щафетата от Асен Василев, а няколко часа по-късно му заби нож в гърба с "откритието", че от фискалния резерв на държавата мистериозно са изчезнали 3 млрд. лева.
Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов мигом пое вдигнатата топка, за да забие гол във вратата на "врага", с който до вчера управляваше: "Когато говорех, че има проблеми в Министерството на финансите... освен партийните назначения, парите ги няма. Държавата има под 2 милиарда, с които разполага, това ни е наследството. Ние винаги сме държали да има мазнинка, да има запас.."
Медиите подеха тревожно темата - наистина ли е е източена държавата?
Дежавю 1
Драмата с фискалния резерв сега много напомня на предаването на властта през 2022 г.
Тогава новодошлият служебен кабинет, назначен от президента Радев и оглавен от Гълъб Донев, разигра за пред медиите паник атака, за да внуши, че предното правителство е обрекло страната на мраз и глад и че трябва да молим Москва да ни пусне руски газ. Нищо ужасно не се случи, видя се, че има живот и без "Газпром", паниката се оказа неуместна.
Сега сюжетът се повтаря - парите са източени, опита се да внуши новопоставената финансова министърка, като заяви, че е заварила във фискалния резерв само 6.7 млрд. лева. А пък предшественикът й цитира друга сума - 9.9 милиарда. Както се разбра, и двамата са прави, само че Асен Василев говори за ситуацията към 31 март, а Петкова - за данните към 8 април.
Размерът има значение, датата - също
Фискалният резерв не е каса под ключ, а е сложна система от сметки на държавните ведомства и фондове с непрекъснати менящи се потоци от приходи и разходи - представете си басейн с много тръби, по които непрекъснато се движат навън и навътре различни количества вода. Винаги в първите дни на месеца нивото на "басейна" спада, защото държавата прави много разплащания (сред най-едрите са пенсиите), а през втората половина става обратното, покачва се, защото се засилват входящите потоци, приходите.
Точно затова финансовото министерство - независимо дали неговият началник се казва Асен Василев, Пламен Орешарски, Владислав Горанов и прочее, винаги съобщава официално какъв е размерът на фискалния резерв към последния ден на съответния месец и никога не вади данни по никое време - например към 8-о число, както направи при дебюта си на най-високия пост в МФ г-жа Петкова.
"Очакваните данъчни приходи през април са 3.9 млрд. лв. Те пристигат на 14-и (ДДС) и след 25-и (данък върху доходите на физическите лица и осигуровки). Заради тази цикличност резервът се мери винаги към края на месеца. Така че в края на април се очаква той да е пак над 9 млрд. лв.", обясни Асен Василев, след като новата стопанка на държавните финанси косвено го обвини, че е опразнил резерва.
Къде са милиардите
Людмила Петкова не бе особено убедителна в етюда за "изчезналите" над 3 милиарда лева. Притисната от въпросите на медиите, тя призна, че всъщност е наясно къде са парите. Половината от "липсващата" сума са онези добре известни 1.6 млрд. лева, с които се наложи предният кабинет да купи дълговете на закъсалото (за кой ли път) предприятие "Топлофикация София" и да кърпи онзи прословут фонд за електроенергийна сигурност. Схемата с пренасочването на тези средства вече бе многократно коментирана и силно критикувана (докога българските данъкоплатци ще пълним "черни дупки" в енергетиката), но едно е сигурно - пробойните в енергетиката са дълбани от много правителства и схемите с пълненето им не са "патент" на последния кабинет.
Министър Петкова сама си отговори и за другата "липсваща" част от резерва - около 1.7 млрд. лева, за които "предположи", че са отишли за изплащане на пенсии.
Като цяло беше глупаво Петкова да се прави, че не знае - все пак като финансов министър тя във всеки момент може да получи справка какво се случва с приходите и разходите на държавата. Но вероятно й е било спуснато като задача от патроните на служебното правителство да "бие тъпана" за тревога.
Фискалният резерв отдавна е любима тема на политиците за разпалване на страхове - материята е сложна, обикновените хора нищо не разбират и е лесно да бъдат пързаляни с фалшиви новини за източване, криза, фалит на държавата.
Прави впечатление, че за разлика от някои политици икономистите и финансистите нито се притесниха, нито се впечатлиха от новината за спадналия резерв. Те повториха думите на Асен Василев - най-важно е колко голям е резервът в края на месеца, а не в началото или по средата му. За отбелязване е, че от ДПС коментари по темата няма - навярно Делян Пеевски и Йордан Цонев са решили, че Борисов ще вдигне достатъчно шум с евтина пропаганда - както и стана с неговото вайкане за стопените мазнинки.
Дежавю 2
Загрижеността на лидера на ГЕРБ сега звучи фалшиво, защото той самият е бил "обвиняем" за подобно "източване" и добре знае, че "пилците се броят в края на месеца".
Точно преди три години, когато третият кабинет на ГЕРБ бе в оставка и се задаваха се избори, излезе стряскащата информация, че фискалният резерв чегърта дъното и към 8 април 2021 г. в него са останали по-малко от 5.9 млрд. лева (при 7,9 млрд. лв. на 31 март).
Тогава финансовият министър Кирил Ананиев бе закаран на спешна пресконференция в централата на ГЕРБ, за да обясни, че това е само моментен спад и няма място за тревога. Оказа се прав - седмица по-късно, към 16 април, резервът надхвърли 7.2 млрд., а в края на месеца се качи над 8.8 млрд. лева.
Вероятно и сега ще се случи нещо подобно. Освен ако на министър Петкова не й наредят да направи някакви резки движения с извънредни харчове, така че да изкара положението лошо (както виждаме в последните дни, от "бащите" на служебния кабинет всичко може да се очаква).
На 17 април новата повелителка на държавните финанси ще бъде изслушана в Народното събрание. Тогава може би ще научим повече за стопените "мазнинки", а Петкова ще може да сподели своите тревоги за "наследството".
С нетърпение ще чакаме и официалните данни на МФ за състоянието на фискалния резерв към 30 април -те са по-достоверни от числата, подмятани на брифинги, пресконференции и изслушвания.