При липсата на бюджет за 2023 г.  депутатите смело гласуваха на второ четене днес промени в закона за ДДС, които ще орежат приходите от този данък с над половин милиард лева през ледващата година. В същото време в парламента се разглеждат предложения за нови разходи, които по някои оценки ще достигнат 3 милиарда лева.

От 1 януари с 9% ДДС вече ще са и вестниците и списанията. Те бяха добавени към 9%-ната ставка за книгите по предложение на ГЕРБ, която от временна, става постоянна норма. "Този сектор работи за духовното израстване на нацията", заяви депутатът Петър Николов. Съпартиецът му Любен Дилов обясни, че заради растящите разходи за хартията и други консумативи не само книгите, но и печатните медии трябва да бъдат подпомогнати. "Временната мярка от 9%, въведена в ковид-пандемията, помогна книгите да не изчезнат. Трябва да се спасяват и печатните издания - те са по-защитени от фейк новини за разлика от електронните медии, те са част от паметта на нацията", заяви Дилов. И даде пример с регионалната преса, която вече била почти изчезнала.

Депутатите гласуваха още 9% ДДС да стане постоянна мярка и за бебешките храни и пелени, както и за всички туристически настанявания. Намалените ставки, въведени заради ковид пандемията в средата на 2020 г., трябваше да приключат действието си в края на тази година.

По предложение на Красен Кралев от ГЕРБ до края на 2023 г. по-нисък ще остане налогът и за ресторантьорските услуги. "Това не е едър бизнес, а среден и дребен, но с много голяма заетост.  Кога да ги подпомогнем, ако не сега? Ползите ще бъдат много по-големи от загубите за бюджета. Намалената ставка ДДС за ресторантьорите е по-успешна мярка от прякото субсидиране", посочи Кралев. 

На около 120 млн. лв. загуба в бюджета за година се оценява това данъчно намаление. Както е добре известно сваленият на 9% налог преди две години по никакъв начин не се отрази на цената на ресторантоьорските услуги, а печалбата остана единствено в търговците.

Депутатите удължиха и действието на  0% ДДС за хляб и брашно до края на 2023 г., вместо до средата на годината. "Данъчното законодателство трябва да бъде хармонично с бюджета. А и мярката дава добър резултат", посочи депутатът от БПС Румен Гечев.

"От всички тези промени годишният ефект за бюджета ще е около 520 млн. лв. по-малко приходи от ДДС, заяви от парламентарната трибуна Людмила Петкова, заместник-министър на финансите. "МФ е против намалените ставки и проблемът не е толкова в бюджета, а в изключителната тежест за администриране - както за самия бизнес, така и за държавните органи. Знаете ли заради 0% ДДС за хляба колко запитвания получаваме - по 60-100 номенклатури за хляб и ни питат кой да е с нулева ставка и кой с нормална", заяви Петкова. Тя предупреди, че не е редно с ДДС да се прави социална политика, а изключенията трябва да се допускат само в краен случай, както е било по време на пандемията.

"Проблемът с диференцираните ставки приема огромни размери. До 2020 г. тя бе само една - за туристическите услуги. Сега ги правите постоянни. Не е добре да има толкова изключения. Накрая изключението ще стане 20% ДДС", предупреди Петкова.

Депутатите обаче изобщо не се притесниха. "Така България става по-конкурентна дестинация, ще има добри социални ефекти", заявиха от ПП.

Единствено Мартин Димитров от "Демократична България% е възпротиви на разрастването на намалените ставки ДДС.  "Да се приемат диференцирани налози, без да сме измерили ефекта върху гражданите и върху крайните цени, не е добро решение. Може ли някой да каже от въведения 9% ДДС за книгите или другите стоки и услуги колко печелят търговците? Няма разчети. Защо трябва да подпомагаме всички граждани, а не само тези, които не могат да си купят съответната стока?", запита Димитров.

Той предупреди, че заради подобни действия накрая ще се наложи да се вдигат данъци. "Няма за съжаление министър на финансите, който да каже: Спрете с данъчните намаления и с увеличаването на разходите", заключи Димитров.

Припомняме, че Министерството на финансите предупреди, че за тази година планираните приходи ДДС няма да бъдат изпълнени заради удълженото действие на по-ниските ставки с актуализацията на бюджета в средата на годината. Това още повече напряга приходната част на бюджета през 2023 г.