Недоразумение 18. Така недоволни търговци и програмисти са кръстили прословутата Наредба 18, която вече втора година им трови живота. Недоразумение 18 пишеше и на един от плакатите на протестиращите предприемачи, събрали си пред финансовото министерство за втори пореден понеделник, отчаяни, че не могат да спазят срока за подмяна на фискалните устройства и софтуера към тях - 31 януари.
Никога досега нова регулация не е създавала толкова проблеми на бизнеса, а и на самата администрация. Появила се преди доста време, за да постави изисквания към касовите апарати в търговската мрежа, днес наредбата се разпростира върху софтуерите за управление на фирмите от почти всички сектори и продажбите чрез интернет. И продължава да се разраства и да бълва нови и нови изисквания.
Откакто финансовото министерство, по идея на НАП, публикува първоначалния вариант на промените, чиято цел е да стопират укриването на обороти, вече никой не брои
колко пъти текстовете бяха променяни,
а сроковете отлагани под натиска на бизнеса. Дори и в този момент, когато до крайната дата за влизане в сила остават две седмици, дискусиите и разясненията какво точно са искали да кажат данъчните и как точно може да бъде изпълнени изискванията им за свързване на компютърните програми с касов апарат и оттам със сървъра на НАП, не стихват. А Българската асоциация по информационни технологии (БАИТ) само преди дни е предоставила поредна порция въпроси, на които приходната агенция трябва да отговори.
Програмисти, юристи и счетоводители - все хора с добра подготовка в материята, месеци наред четат и се дивят на засуканите и често, по техни думи, противоречащи си текстове. В този хаос е чудно как финансовото министерство и НАП очакват предприемачите да прегърнат идеята и да хвърлят солидни инвестиции в подмяна на фискални устройства и софтуерни програми. И бързат да обяват всеки критик за укривател на обороти и данъци.
При тези мащаби, дори и да иска, държавата не може да оцени въздействието, освен очакването, че ще изсветлят около 300 млн. лв. годишно. По груби сметки на бизнеса инвестициите в подмяна на фискални устройства и компютърни програми ще надхвърлят половин милиард лева. Цена, която ще бъде платена най-вече от тези, които и досега са били на светло.
А колко ще загуби държавата
от закриването на дребни фирми, които не могат да си позволят този допълнителен разход?
Голямата въпросителна е как след 31 януари НАП ще прилага на практика контрола по тази наредба. Има ли толкова подготвени инспектори, след като видни ИТ-специалисти трудно се оправят с привеждането на системите според техническите изисквания на наредбата? Ако текстовете в нея действително предизвикват толкова неясноти и необходимост от тълкуване, с право бизнесът се опасява от произвол от страна на проверяващите. "Ако не съм описал с точност всяка стока върху касовата бележка, така, както иска Наредба 18, данъчните имат пълно право не само да ме глобят, но и да затворят за цял месец търговския обект", притеснява се един от предприемачите на протеста.
Разбира се, сред протестиращите търговци има и такива, които са мамели системата и искат нещата да продължат по-старому. Те нямат намерение да обновяват софтуери и вероятно ще продължат да бъдат в сивата икономика. Но виждайки как се управлява страната, се надяват, че
поредният протест ще доведе до поредното отлагане.
Разбира се, след намесата на премиера. За този възможен сценарий има съвсем пресни примери от последните седмици - гневните превозвачи свалиха тол-таксите, а недоволните автоинструкторите спряха планираното повишение на часовете за шофьорски курсове и скъпото проследяване на колите с GPS. Сега следват нови дискусии, нови работни групи, пренаписване на наредби... А колко по-лесно щеше да бъде, ако министрите и подопечните им чиновници са по-диалогични с бизнеса и се вслушват в специалистите от реалния сектор. Тогава изхабената енергия можеше да се насочи към други полезни неща.
Между другото, докато текат разговорите на различни браншови организации с експертите на НАП за това как да свържат касовите си апарати и софтуерите си с нейните сървъри, друга работна група в приходната агенция заедно с представители на ИТ-сектора обсъждат следващата стъпка - директното предаване на данните за продажбите от компютърните системи на фирмите към НАП. Тази далеч по-модерна технология вече се прилага в редица европейски държави. И ако финансовото министерство и НАП не се заинатят, до година-две касовите апарати за повечето фирми ще станат напълно ненужни.
