Скоро не е имало тема, която толкова много вълнува варненци, както строителството на новото трасе от булевард “Васил Левски”. В последните месеци социалните мрежи се превърнаха в арена на страсти, достигнали истерия малко преди отварянето му за движение. Цялата тази енергия дойде късно и по адрес на проблеми, които още утре ще бъдат забравени. Единственият смислен дебат е трябваше ли околовръстен път да мине през сърцето на града. Няма нужда вече от дилеми – трасето е факт, през него транзитно фучат автомобили.
Несъстоялият се разговор
Варна има стар инфраструктурен проблем – липсва му околовръстен път. Това го обрича на перманентни задръствания. В Общия устройствен план (ОУП) на града е разчертан обход – т.нар. булевард “Варна”. По маршрута му обаче са разположени блокове, къщи и вили. Част от собствениците им са заможни и инициативни хора (не лесни за гонене роми). През последните години имаше протести срещу булевард “Варна”, а и спечелени дела срещу отделните подробни устройствени планове за него. Ясно е – реализирането на проекта в близките десетилетия е толкова вероятно, колкото падането на метеорит на същото място.
Важните вътрешни булеварди на града са 5-6, един от тях е “Васил Левски”. Построен е на една трета през социализма. В ОУП фигурира цял като градска магистрала от втори клас. Планът бе приет през 2012 г, а разчертаването и обмислянето му стартира през 1999 г. Градска магистрала означава точно това, което е булевардът в момента – широко корито, което с рев поглъща и изплюва автомобилите; няма светофари, пешеходни пътеки, цели се бързина; контакт с околния свят се осъществява само чрез локални отсечки, колкото да захранят бетонния търбух. Нито един глас в целия 13-годишен период не постави ребром въпроса за този тип артерия - следва ли да се прокарва сред гъстонаселени квартали, край молове, училища, стадион и улици. Още повече при илюзорната перспектива за истинския околовръстен път. И при факта, че концепциите за добра градска среда бързо се променят на прага на XXI век.
Но дискусията следваше да почива върху по-фундаментална тема – какъв град трябва да бъде Варна – по-зелен, тих, повече свързан в частите на жилищните райони, с насърчаване на екологичното придвижване; или пък разчитащ на традиционните индустриални достижения – автомобили, бензин, бързи трасета и т.н. Няма универсални решения, въпросът опира до политически избор – при първия вариант се дава приоритет на обществения транспорт, пешеходците, създават се някои неудобства за автомобилите; при втория те получават предимство. Градът нито прояви интерес към подобна дискусия, нито бе дорасъл да я проведе (и все още не е, подобно на останалите). През 2007 г. като зам.-кмет за кратко се появи морският специалист Свилен Крайчев. Макар да разбира от вода, той предложи да се мисли за създаването на наземна моторелса – екологично градоустройство. Политици, еколози, урбанисти и журналисти посрещнаха идеята с ирония (скъпо, далечно, екзотично…). В следващите години Варна изсипа стотици милиони левове за асфалт, а тъй близкият и неекзотичен градски транспорт не се подобри осезаемо.
При първия вариант нищо днес с бул. “Васил Левски” не е наред. При втория – на този етап, преди да видим ще има ли “ремонти на ремонта”, всичко е наред. Липсата на дискусия предреши избора. През 2007 г. бял свят видя и техническият проект за булеварда.
В днешно време: от ГЕРБ за ГЕРБ
През лятото на 2017 г. премиерът Борисов се чуди – какво благо да излее върху варненци. “За Бургас направихме доста неща, ред е на Варна” – в този дух се изказва той на правителствено заседание. Решението е просто – готов проект има единствено за булевард “Васил Левски”. Към Варна политат 85 млн. лв., достигащи 113 млн. лв. след общинското съфинансиране. “Градът се задръства, туристическите автобуси и камионите с товари преминават през центъра на града, не може повече така!”, радостен е кметът Иван Портних. Ясно е - околовръстно в средата на града ще се строи. Недоволни пак няма.
Строителството е поверено на дружеството “Хидрострой”. Не е проведена специална обществена поръчка, възлага се по силата на рамково споразумение за работа по инфраструктурата. Изпълнителен директор на компанията е Николай Пашов, общински съветник от ГЕРБ до 2013 г. Баща му е дългогодишен чиновник в общинската управа. Но това са дребни провинциални детайли. В годините на ГЕРБ компанията се е разраснала значително, работи по “Хемус”, строи в редица общини. Даже през 2016 г. купува мощен играч в бранша – “Водстрой 98”, свързана според обществените подозрения с Делян Пеевски. В тази политическа и отраслова обстановка е напълно логично точно това дружеството да поема градежа. Но има още една причина, която кара Борисов да неглижира дребнотемия като конкурси, подробни бюджетни разчети, градоустройствени дилеми и т.н. – бърза. Съоръжението трябва да е готово до местните избори през есента на 2019 г., а още по-добре - преди европейския вот пролетта.
Скандалите: реални и виртуални
Над 3 км строителство с шест основни и още 4 локални платна, велоалея, тротоари, пасарелки, мостове, под наклон и под нивото на други булеварди, с надлезни кръстовища по пресечните артерии, подходи, приспособяване на дере – това представлява новата част от булеварда. По мащаб това е вторият варненски пътен проект след Аспарухов мост. Малко след старта му започна и основен ремонт на съществуващото трасе. В резултат се заредиха остри проблеми, които можеха да бъдат избегнати - ликвидиране на градинки и паркинги, просване на автобусни спирки насред нищото (без навес), липса на елементарни условия за пешеходно пресичане... Жител до старото трасе се оплака пред “Сега”, че пропадащият блок 2 няма шахта, наводнява се при всеки дъжд – помолил ремонтът да осигури тръба до най-близкия шахтов отвор. След разкатаване из общински отдели му било съобщено... да се обади при първото наводнение. “Мерки” щели да бъдат взети в рамките на гаранционния период. Подобни безумия явно са неизлечими за българската бюрокрация.
Но големите скандали бяха други и практически не толкова съществени. Първият настана, когато булевардът захапа седалки на стадион “Спартак”. Грозна бе на вид случката, но истината е, че спортното съоръжение от години бе в бурени, футбол не се играеше. За да бъде опазено, булевардът трябваше да е силно стеснен, губeйки “магистралния” си ефект. Сечение се оказаха нови 2 млн. лв., с които стадионът ще придобие вид, какъвто не е имал от 30 години. Ремонтът ще приключи скоро, до местните избори - за радост на феновете и ГЕРБ, разбира се.
Вторият скандал е все още актуален - за придобилото национална известност елипсовидно наклонено кръгово кръстовище по пресечния булевард “Цар Освободител”. Недоволството срещу него бе подгрято от Камарата на архитектите в България (КАБ). Организацията алармира за лошо проектиране, слабо изпълнение, “заделяне на пари”. В отговор проектният екип (фирмата “Трафик холдинг”) заяви, че за да е без наклон, кръстовището следвало да се съчетае със стена, която ще причини друг дефект - покриване на първите етажи от съседните сгради; каза още, че елипсовидни възли има много по света и у нас, даже улесняват трафика. Втората част от възражението е вярна, а първата може да се потвърди или опровергае само от независими експерти, разчертаващи на място. Факт е, че наклонът ще създаде трудности на водачите през зимата, които обаче могат да се избегнат при внимателно шофиране. Другата част от обвиненията - за отклоняване на средства, не бяха опровергани, защото и не бяха защитени.
Най-интересното е, че огромният медиен шум за кръговото разсеяно пропусна напоителен бекграунд. Борислав Игнатов, председател на КАБ и говорител по темата, бе част от екипа, проектирал преди 7 години ремонта на варненското ларго. Спрямо този ремонт се изля същия огромен гняв, летяха идентични обвинения, вкл. от негови колеги. Друг таран на недоволството е Жулиан Начев, неуспешен кандидат за поста “главен архитект на община Варна”. Брат е на местен опозиционен политик. За врявата и безумството в интернет тези подробности нямат значение, но са съществени за всеки мислещ човек – оставиха усещане за не съвсем чисти мотиви, събудиха подозрение в основателността на критиките. В крайна сметка Игнатов каза, че подобни проекти са идейно остарели. Но защо днес, чак при рязането на лентата?
Всяка крачка от работата по новото и старото строителство бe съпътствана от толкова много страсти в социалните мрежи, че реалността се смеси с паранормалност. Жени недоволстваха, че улеите в ремонтираните подлези не стават за бебешки колички, сякаш могат да се улучат десетките им размери. Мъже негодуваха от велоалея без тротоар, макар в същото пространството досега да имаше единствено треволяци, пак без тротоар. Жени и мъже се чудят защо цветята между платната в старата част на булеварда бяха ликвидирани – насипан бе битум и трошен камък. Отговорът е, че зеленината изисква грижи, а при високата скорост озеленителите може да бъдат блъснати, техниката им ще пречи. Всички се чудят защо на разпространените проектни фотоси новият булевард бе съчетан с трева, дървета, само птички не бяха нарисувани - а сега и стръкче липсва. Ами обяснението е, че всички разработки в България – от обикновени кооперации през молове до булеварди – се визуализират насред райска обстановка; но това не са официални проекти, а просто “снимчици”, целящи да радват хората, не да ги тревожат. Община Варна не си даде много зор да парира морето от вълнения, а срещу себе си имаше и “интернет инфлуенсъри”, които наесен ще финишират в опозиционни листи или поне като партийни консултанти (след като вече са били такива).
Всичко е прекрасно, ама не съвсем
Три дни преди Великден премиерът Борисов “инспектира” градежа и поздрави варненци с пускането му в експлоатация. Присъстваха кмет, митрополит, всякакви видове представители на местната власт, на фирми, журналисти. Но това не бе официалното откриване. Лентата ще се пререже при наличието на Акт 16. Така година и половина-две след старта на строежа, съчетано с груби политически сметки и контрасметки, варненското чудо ще е факт.
Първоначалните отзиви за асфалта са възторжени. Близо шестте нови и стари километри се изминават за 4-5 минути, които досега костваха 50. Това е прекрасно транзитно съоръжение. Но не съвсем. В южния му край е направено временно кръгово, поръчката за постоянното (4 млн. лв.) бе пусната през март. Но и постоянното кръгово е временно, тъй като според ОУП трябва да се изгради друго. Няма яснота колко пари коства всичко това, традицията сочи, че няма и да има.
По самото трасе също съществуват проблеми. Маркировка още липсва, пасарелките не работят, по една от тях хора преминават, макар да липсват парапети. Пресичането става по напречните артерии или мостчета, които са на голямо разстояние, а край стадион “Спартак” – през мантинелата с риск за живота. Кофражи, изкопи, кабели и неизолирани насипи се редуват вертикално по трасето. Скоро всичко това ще бъде отстранено, но за постоянно ще останат “частни” проблеми – съседен гъстонаселен квартал (Цветния) е с ограничен излаз в посока центъра и намалени пешеходни възможности; друг район наблизо също ще среща подобни трудности; пунктът за детската кухня в никакъв случай не трябва да е от другата страна на булеварда, тъй като майките следва да са сигурни в изрядността на асансьора на пасарелката; тийнейджърите не бива силно да ритат топка, понеже ще падне насред платната; под прозорци ще бумти многократно увеличен трафик.
А на хоризонта е втори Аспарухов мост. Напоследък политици демонстрират нова енергия за него. Все по-често се споменава, че ще опре точно на южния край на “Васил Левски”. За булевард “Варна” дума не се отваря. Голямата тема сега е дали “Васил Левски” от околовръстен път няма да се превърне директно в част от автомагистрала “Черно море” – все така през сърцето на Варна. Но сили и за тази дискусия няма, идват местни избори, манна за политикани.
