Вече стана традиция най-скандалните случаи у нас, довели до милиони щети или множество жертви, шумно да се разследват и безшумно да се провалят в съда. Поредният пример за това е срутването на сграда на столичната улица "Алабин" на 19 септември 2006 г., при което загинаха две момичета - 26-годишната Деница Ченишева и 24-годишната Петрина Христова.
Два съдебни състава - на Софийския градски съд, който като първа инстанция оправда четиримата подсъдими, и на Софийския апелативен съд (САС), който потвърди това решение, заключават, че не само сградата е била генетично увредена, но и самото разследване. В резултат на това
жертви има, виновни - не
И цялата отговорност за това е върху разследващите, най-вече прокуратурата. Какво стана ясно по време на заседанията?
В дните около инцидента в сградата тече ремонт. Наоколо обаче не е обезопасено, тъй като не се работи по фасадата. Около 18.15 ч., когато започва срутването, вътре няма работници. По това време колата на жертвите е заклещена в задръстването в района. При падането на стената парчета от тухли, хоросан, бетон и стъкло затрупват автомобила и двете момичета в него загиват на място.
"Органите на досъдебното производство са положили необходимите усилия да не бъде установена обективната истина по делото, като дълги години не са извършвали никакви процесуално-следствени действия или пък извършените се отличават с непрецизност, повърхност и непълнота", безпощадни са апелативните съдии Камен Иванов, Стефан Илиев и Владимир Астарджиев.
Ако рухването на сградата е случайно събитие, то некадърността на прокуратурата - преднамерена или неволна, не е. Този казус може да е
емблема на отказа от правосъдие
Накратко - обвинението се срути на ул. "Алабин", на метри от Съдебната палата. Трябваше да минат 6 години от инцидента, за да бъдат повдигнати обвинения на двама от подсъдимите. Смениха се петима прокурори. Бяха правени опити делото да бъде прекратено. Едва 10 години след трагедията на съд бяха пратени собственикът на сградата Георги Кирчев, който е управител на фирма "Хрисома", инженер Петър Петров, който контролирал ремонта на сградата, Николай Симеонов - управител на "А3-Архитектура и изпълнение", и строителят Манчо Антонов, собственик на фирмата за ремонти ЕТ "Медия Манчо".
САС подчертава, че едва по време на гледането на делото от градския съдия Величка Маринкова, повече от десет години след смъртта на момичетата, са разпитани нови свидетели, назначена е нова експертиза, събирани са нови писмени доказателства. Междувременно обаче ключови свидетели вече ги няма, някои дори са починали, а други нямат спомени за факти, за които не са били разпитвани по време на разследването. Звучи абсурдно, но за първи път едва в съда са гледани видеозаписи, които по неясни причини са останали неизползвани на досъдебното производство.
Според апелативните магистрати детайлното установяване на фактите е станало невъзможно заради напълно
прибързано, необосновано и противозаконно разчистване на мястото
То е било възложено от държавни органи без разрешение на прокуратурата, пише в решението, без тези държавни органи да бъдат посочени конкретно. Разчистването на отломките започва в ранните часове на 20 септември 2006 г. То не е документирано. Преди това не са направени огледи. Защо е така, за съда е "напълно неясно". Но САС е категоричен, че отговорност за това заличаване на следите трябва да носят лицата, разпоредили отстраняването на останките. Независимо от дадените нееднократно указания от съда прокуратурата не е положила никакви усилия да изясни причините за това.
Така пороците в началото на разследването на практика са предопределили невъзможността да бъдат постановени осъдителни присъди за смъртта на двете момичета.
"Сега" попита прокуратурата кои обвинители са наблюдавали разследването. Поиска и коментар на констатираните от две инстанции пропуски в досъдебното производство. До редакционното приключване на броя отговори не дойдоха. Така остава неясно и дали ще бъдат проверени действията на наблюдаващите прокурори и дали решението на апелативния съд ще бъде протестирано пред върховния.
Съдебното решение разказва подробно историята на фаталната сграда. Тя е
построена през 1914 г., т.е. е на 92 години, когато пада
По време на бомбардировките над София през Втората световна война покривът и мансардният й етаж са разрушени. После етажът не бил възстановен, а била направена нова покривна конструкция. Тя обаче нямала добър наклон за оттичане на водата и това води до множество течове. През 1990 г. била поставена допълнителна временна ламаринена конструкция, която просъществувала до инцидента през 2006 г.
През 1948 г. сградата е национализирана, а през 1978 г. е обявена за паметник на културата. Преди "Хрисома" да я купи през 2004 г., собствеността й е обект на дълги съдебни спорове, като през това време има проверки и предписания за поддръжката й. Няма данни обаче сградата да е била в аварийно състояние. През август 2006 г., месец преди да падне, тя е застрахована, като в документите е отбелязано, че е в добро състояние.
Експертите твърдят пред съда, че при самото изпълнение на конструкцията са допуснати съществени пропуски. И че още преди инцидента сградата е била под влияние на процеси, които са водели до влошаване на техническото й състояние и нейната носеща конструкция. Сред най-значимите проблеми са отворилите се широки фуги между нея и съседното здание, резултат на повреди на част от покривната конструкция, както и на лошото състояние на системата за отвеждане на дъждовните води; появилите се пукнати по стени и подови конструкции, компрометирана мазилка и трайно овлажнена зидария, особено в зоната на калкана (довела до появата дори на растителност, която се вижда по снимки отпреди падането), занемареното състояние на балконите, силно ерозирали, което е довело до интензивна корозия на стоманените им греди. За това състояние на сградата влияние оказват освен конструктивните й недостатъци и възрастта й.
Няма данни при ремонта да са махани вътрешни зидове. Ако това е правено,
сградата би рухнала навътре, а не навън,
както е станало, обясняват вещите лица. Според тях ремонтът не води до засягане на конструктивни елементи от сградата.
Обвинителният акт обаче се крепи на показанията на свидетеля Николай Александров, който е работил на обекта. Той обяснява, че в сградата са рязани носещи релси и колони, но много пъти променя показанията си и се отрича от тях. Накрая пред градския съд казва, че е ходил на този обект само след срутването му, за да слага ламарина и катинар. И двете инстанции не вярват на Александров. "Показанията на този свидетел за участие в някакво събаряне на елементи преди падането на сградата са нелогични, непоследователни и невъзможни (според заключението на последната съдебно-техническа експертиза, ако са били извършвани такива дейности, свидетелят Александров
не би могъл да свидетелства, доколкото би бил затрупан
под останките на сградата)", пишат апелативните съдии.
Те приемат, че има критично натрупване на множество малки сами по себе си повреди и фактори, които, взети заедно, когато започнат да действат, в случаен момент могат да доведат до това, че дори и най-малкото въздействие, което в обичайна ситуация и по принцип не би било опасно за сградата, може да предизвика повреда, авария, рухване. Вещите лица сочат, че всяка една от извършваните ремонтни дейности - махане на мазилка по стени, отстраняване на дограми и подови настилки, може, но само и при наличието на други предпоставки, да стимулира падането на фасадната стена, но не може да бъде самостоятелна и основна причина за това.
Всички тези пороци на разследването довеждат до оправдаването на всички обвиняеми. И те трябва да са безкрайно благодарни не толкова на адвокатите си, колкото на прокуратурата, която не си е свършила овреме работата.
