Невероятно, но факт - руският президент и неговото "газово оръжие" освободиха България. Уж искаха да ни накажат и да покажат на целия ЕС какво се случва с "неприятелски страни", а всъщност сами строшиха оковите на тежката ни зависимост от "Газпром". Строшиха и имидж, граден десетки години - че Русия е лоялен и предвидим партньор, че е цивилизована страна с мъдър лидер, че руският газ е евтин, достъпен и сигурен. Тези митове рухнаха само за месеци.
Диверсификация "с отвращение"
Ако не беше кризата, създадена от Кремъл, сигурно щяха да изникнат още 100 причини за забавяне на интерконектора с Гърция. Кабинетите на Бойко Борисов "бързаха бавно" и пропиляха 10 години. Но ето, че броени дни ни делят от старта на газовата връзка, по която ще можем да получаваме газ от много източници (тя е част от голяма международна газопреносна система), а председателката на ЕК Урсула фон дер Лайен лично ще почете откриването на 1 октомври, защото интерконекторът е проект с европейска важност. Най-хубавото е, че заедно с новото трасе и договорът с Баку най-сетне ще влезе в пълна сила и 1/3 от нуждите на България ще бъдат покривани с евтин азерски газ.
Диверсификацията, която доскоро звучеше по-непостижимо от мисия до Сатурн, се случи някак изведнъж. Кой си е представял, че през 2022 г. ще получаваме танкери втечнен газ от САЩ и че динозавърът "Булгаргаз" ще започне да показва наченки на пазарно поведение - прави търгове, договаря слотове, преговаря за капацитети на газови терминали. Чудото се случва - въпреки очевидното напъване на служебния кабинет обратно към "Газпром". Още първите излизания на "Булгаргаз" на борсата показаха, че гъмжи от търговци и оферти и че всички приказки за чудовищен недостиг на газ са опорни точки от арсенала на Кремъл.
Кремъл постигна и друг нежелан и непредвиден ефект - вкара в европейския дневен ред темата за "омразния" шистов газ, която дълго време бе завряна във фризера. Съпротивата вероятно ще продължи да е голяма, мощно подкрепяна от инвестиции от Москва, но моментът е преломен - при високите нива на цените на енергоизточниците този добив става много рентабилен (преди години не беше така), а технологиите междувременно толкова напреднаха, че става все по-трудно на клакьорите на Кремъл и на истински загрижените за природата екоактивисти да плашат населението с екологични бедствия. Великобритания вече обяви, че ще добива шистов газ. Полша се готви за същото. Все повече български енергийни експерти припомнят, че България има огромни възможности да експлоатира собствени находища, които биха запълнили на 100% потребностите в идните 100 години.
Мисия "гьонсурат"
Правителството на Кирил Петков има голям принос за еманципацията на България. То не се подаде на паника след вероломното спиране на газпромските доставки на 27 април и осигури газ. За жалост, служебният кабинет направи рязък завой и от първия си ден заговори колко незаобиколим е руският газ. "Наколенките" обаче не успяват да трогнат Москва.
Седмици наред енергийният министър Росен Христов твърдеше, че текат някакви преговори с "Газпром". Постепенно се разбра, че диалогът с Москва всъщност е монолог и че българските преговарящи са на фаза "търсим лица за контакти". Остава енигма на какви равнища са текли опитите за общуване.
Преди дни ресорният министър обяви, че имало пробив, вече били поставени българските "изисквания" и сега имало "таймаут" за размисъл. Нахаканият речник на Христов звучи нелепо и явно е само за българска употреба. Когато става дума за търговски договори и спорове, дори да са пред "развод", страните не поставят изисквания, а представят предложения и условия.
Какво "изисква" Росен Христов от "Газпром", не е ясно. Той все говори за поносими цени, но цените на "Газпром" в момента изобщо не са такива. Ако се следва договорът, който руснаците безпардонно спряха да изпълняват, газпромският газ би бил скъп, защото цената му е вързана с нидерландската газова борса. Може пък служебният кабинет да се опитва да договори някакви други доставки? Но защо "Газпром" би продавал евтин газ на държава, на която сам е спрял кранчето, въпреки че може да я "дои" с високи цени? Единственото обяснение за необяснимите пориви на служебния кабинет да общува с "газовото оръжие" на Кремъл е, че са му обещани някакви концесии от Москва, ако действа по "правилния начин". Дали става дума за поредна операция "Троянски кон", каква е "офертата", можем само да гадаем.
На въпрос кой е виновен за прекратените доставки на руски газ за България (отговорът е очевиден), Христов, който вече близо два месеца е министър, казва: "Не мога да говоря еднозначно кой наруши договора с "Газпром". Ние не искаме да ходим на арбитраж изобщо".
Във вариация на поговорката "Ела, зло, че без теб по-зло", временният министър наскоро разясни, че "можем и с "Газпром", но е по-добре с "Газпром". Това може да стане вярно, когато войната в Украйна приключи и "Газпром" се върне към нормалното си битие на фирма. Но не сега.
Преброяване на троянските коне
Кремъл очевидно задава "опорните точки", които трябва да разнасят троянските му коне в България (и в цяла Европа). Посланията се възпроизвеждат от различни говорители, но звучат като под индиго и внушават, че черното е бяло: Не "Газпром е спрял газа за България, а България е развалила партньорските отношения; руският газ винаги е евтин, дори когато е небивало скъп; кабинетът "Петков" е докарал хаос и криза, сега президентското правителство се мъчи с последствията; без газпромски доставки ни очаква апокалипсис. Това е репертоарът на Корнелия Нинова, Мая Манолова и прочее "приятели на Русия".
Както се видя, "Газпром" ни отряза на 27 април, оттогава изтече много вода и нула газ, а планетата не е спряла да се върти и българската индустрия е една от най-добре развиващите се в Европа. Да, цените са високи, но инфлацията вилнее навсякъде, включително и по други континенти, и основен виновник за това е путиновият режим, който се готвеше за война и започна да наточва "газовото оръжие" още миналата година, предизвиквайки дефицит и покачване на котировките в Европа.
Въпреки това ДПС от месеци се тюхка, че България търси и купува газ от къде ли не, а "пренебрегва" "Газпром". А целият "Български възход" начело с лидера Стефан Янев повтаря, че другите европейски държави си купуват руски газ по руските условия, само България се дърпала. Очевидно не са чули, че един от най-големите купувачи на руски газ - германската "Упипер", е пред фалит заради отказа на "Газпром" да си изпълнява договора ("Северен поток" е затворен за "профилактика" с неясен край) и ще съди некоректния си партньор за многомилиардни щети.
Е, вече поне знаем кой кой е и за кого играе. Избирателите ще знаят за кого и за какво гласуват.
В последните месеци лъсна, че "Газпром" си има мощна подкрепа и сред едрия български бизнес. Един от лидерите на работодателите всеки ден оплаква по медии или нейде в интернет родната индустрия, "съсипана от "газовата криза". Как ръстът от 4% е "съсипия", само той си знае.
Профсъюзни активисти също натягат газпромската струна - руски газ, та руски газ, инак икономиката приключва и стотици хиляди уволнени работници ще извиват опашки в бюрата по труда за помощи.
Краят на митовете
Днес и най-заслепените от руската пропаганда виждат - има живот и без "Газпром". Вече пет месеца България се справя и природен газ има - напук на всички черни прогнози. Цените са високи, но котировките вече тръгнаха надолу, след като Европа премина етапа на шока от обявената от Кремъл енергийна война, стегна се и започна да прилага мерки. Дори пресъхването на "Северен поток" заради "безсрочни ремонти" (от щаба на Путин и не крият, че безкрайните ремонти и "газовата диета" целят да принудят ЕС да смекчи санкциите срещу Русия) не предизвика очаквания шок и бум на цените - напротив, газохранилищата са почти пълни, търсенето се успокои и котировките вървят надолу.
На "пророците", които вещаят кошмарна зима - без руски газ, с режим на тока, фалиращи заводи и мръзнещи домакинства, други отговарят - България ще се справи, най-малкото защото е в по-добра позиция от други в ЕС - по-малко зависима от природен газ, с добре развита електроенергетика, дори с изгледи да спасява други държави от възможен недостиг на ток.
Показателно е, че много приятели на Путин и Русия, вкл. и видни политици, напоследък се умълчаха и не участват в пропагандната излагация. "Къде са сега големите позиционирани говорители? Къде е Първанов? Къде е Станишев, който казваше, че "всички сме виновни" за войната? Къде е Симеон Сакскобургготски, който си каза приказката "С ЕС, но не срещу Русия", но непрекъснато подаваше към Русия? Къде е Румен Радев да говори? Няма ги, защото усещат промяната в съотношението на силите вътре в обществото. Политиците, които имат какво да губят, мълчат", обобщи бившият премиер Иван Костов.
