Доста фейсбук агитки би трябвало да са доволни тия дни. Кирил Петков, новата виртуална и вероятно реална звезда, заяви, че ще остане в политиката. „Под една или друга форма ще следя нещата как се случват. Няма да е както досега – единствено чрез участие в протести. Пука ми, оставам в политиката“, каза той пред няколко медии. Някои от изреченията му бяха произведени в множествено число, което би следвало да означава, че и Асен Василев остава. Засега няма потвърждение от финансовия министър, така че би следвало да броим само Петков за нов политик.

Но дори и така, новината е налице. От една страна, служебното правителство очевидно ражда амбициозен политик, който не иска да изпълнява служебни функции. Той е доста харесван от хората,

смутните времена изстрелват силна политическа фигура

От друга страна, горчивият опит сочи, че обществото лесно се подвежда в надеждите си – бързо изгряващите му любимци в един момент се оказват Остап Бендер. Задачата на будните умове днес е точно тази – да следят нов политически измамник ли е министърът на икономиката, или допринася с морал и качество, както са убедени агитките.

За оценка е твърде рано. Единствено бодри интервюта и засядащо в публиката чувство, че не лъже, носят оптимизъм. Но не бива да се забравя, че искрен по свой начин изглеждаше и ранният Борисов. Той също бе харесван от хората, той също идваше с надежди за промяна. Най-важното е, че четири месеца са малък период за оценка на един нов министър. Още повече служебен, още повече новобранец в политиката. В края на краищата Петков нищо друго не направи, освен да пораздруса мътилката в ББР и да каже, че от язовирните ремонти се е крадяло. Трудно може да стори друго за краткото време, но

именно в това е проблемът днес с надеждите –

Петков нищо сериозно не е направил, пък хората му се радват като на малко дете. Не следва ли да светне червена лампичка, че не той, а обожателите са малки деца?

Към момента най-голямото политическо достойнство на Петков е физическата му външност. И други сме имали харвардски юпита, честни предприемачи, хора с протестна кариера от площади... При него тези достойнства се омесват с чисто човешки чар, приятно поведение във формална и неформална среда, вдъхващи ведрост. Житейски е на средна възраст, политически – в млада.

Нито е „батка“,

нито тип „юпи зубрач“. Нормален мъж, който по неписаните закони на симпатиите и антипатиите може да увлича хора. Без никаква ирония трябва да се каже, че това са ценни, но омаловажавани в българската политика качества. Имиджмейкърите на запад се стремят да изграждат точно такива образи. Дори някога ги обличаха в бели ризи без сака и вратовръзки, навиваха им ръкавите. Посланието бе „Ето го - млад, готин, работлив, доверете му се!“ (Ципрас, Блеър). Петков притежава този визуален профил, един умен политически инвеститор би заложил точно на него – това прави нещата още по-интересни.

Впрочем, никой не бива да мисли, че Кирил Петков ей така днес е решил да се впусне в политиката, осъзнавайки отговорностите си към България. Той е сред учредителите на „Да, България“. Освен това на самия старт на пандемията с Асен Василев представиха „план за спасяване на икономиката в ковид кризата“. Т.нар. план предвиждаше за два дни да се тестват 7 милиони българи на местата, ползвани за изборни секции (буквално!); носителите на вируса да се изолират, здравите да работят. Тогава още не се знаеше какво точно представлява пандемията, затова никой не забеляза, че

„планът“ е пълна бутафория, пиар.

Пак пиар бе оповестяването навръх деня за размисъл на „нов завод за електромобили“(вече като министър; това не бе никак морално действие). Всъщност подписан бе единствено меморандум с инвеститора, каквито е имало много досега. И също както досега енигма е ще има ли завод въобще. Освен това Петков трескаво обикаля телевизиите, хвали се колко много е почтен (буквално!), че дошло времето на работливи и отговорни хора като него. Тия дни той дори намери време с колегата си Велислав Минеков да оповести, че ще ремонтира два етажа от музей (!). Всичко това не е нищо друго освен целенасочен пиар. Много преди до оповести оставането си в политиката, Петков се готви за политик. Няма лошо, но пък обществото следва да се замисли

дали някой вече не му е облякъл бялата риза.

И дали за четирите месеца не е преизпълнил плана единствено в пиара.

Още нещо събуди интересни въпроси тия дни, поне сред мислещите хора. Слави Трифонов покани Петков (плюс Василев и Николай Денков) в първия проектокабинет на ИТН. Те отказаха заради „различни виждания, разминаване в политики“. Петков дори разясни, че е против приватизация на Българската банка за развитие (ББР), както настоява партията. След 5 дни „Демократична България“ (ДБ) настоя тримата да влязат в новия вариант на правителство на ИТН. Но как, нали не искат, нали имат „принципни различия“?! Нито един от тримата не възрази. Остана усещането, че думите са едно, друго – инжeнерингът, течащ задкулисно.

Най-голямата енигма е как точно Петков вижда „оставането си в политиката“. Не казва. Малко вероятно е да прави партийна кариера в ДБ. Той се цели  в надпартиен, експертен образ. Пък и ако самата коалиция имаше големи планове за него, нямаше да бъде откриван сега от Радев. Слабо вероятно е президентът да създаде политически проект, чийто таран да бъде Петков. Най-вероятно ще остане постоянен кандидат за министър при многобройните сложни коалиционни правителства, които се очертават в близко бъдеще.

Вероятно и за премиер ще бъде лансиран

Ще получава постове. Партиите, понеже са скарани, вероятно приоритетно ще излъчват "независими експерти" за правителствата. Има начин Петков да се разположи на "експертната" сергия. Модно е да се създават „институти“, чиито членове нищо не правят, освен да дават интервюта. Така задържат вниманието към себе си и някак по „естествен път“ се ситуират като банка кадри на властта. По този начин например чрез т.нар. Институт за дясна политика Нено Димов измина пътеката от "независим експерт" до министър на ГЕРБ. Не бе независим, и чак експерт не бе, но я измина.

Каквото и да е бъдещето, ще е интересно. Имаме нов политик, който притежава амбицията и качествата да бъде важна фигура. Ще се превърне ли в такава, или ще бъде превърнат, носи ли нов морал наистина  - ето я интригата.