Правилото е просто - когато се появят пукнатини в управляващата коалиция, не бързайте да отписвате властта - бройте шест-седем месеца и тогава може да говорите за разпад на мнозинството и предсрочни избори. Това не е теория, това е факт, проверен в практиката на политическия живот от славните времена на БСП и СДС, ГЕРБ. Обяснението е просто - при първоначалните коалиционни сътресения се задействат центростремителни сили, всички партийци с позиции се вкопчват във властта като удавник за сламка и нарисуваният като картичка срив бива избегнат като по чудо.
Сега ситуацията е ясна - коалицията на промяната е съставена от партньори, които неофициално се псуват като кръчмари, а официално просто се плашат със съд. Летят тежки думи и заплашителни SMS-и. Това си е ККК - Коалиция Кална Китка.
На пръв поглед всичко започна от спора за избора на нов гуверньор на БНБ - място, пълно с почит, уважение, голяма заплата и, честно казано, нищо повече. Новият шеф на банката вероятно ще ни вкара в еврозоната, това ще остане в историята и... толкоз. Приказките на премиера Кирил Петков, че шефът на БНБ следял паричните потоци от и към чужбина, едва ли са нещо повече от прозявка преди Сънчо - важното е, че с издигането на Любомир Каримански и Андрей Гюров
започна велика битка за постове
Неразпределени постове, недоговорени по време на историческите преговори в мола. Тошко от ИТН казва, че отдавна са уведомили партньорите си, че има идеален човек /Каримански/ за БНБ, но партньорите очевидно не са разбрали това, щото го няма никъде записано, а тази коалиция, разбира се, не се крепи на честна дума.
Въпреки че управляващата коалиция беше съставена след продължителен диалог, сега и политици, и наблюдатели отчетоха, че не съществува абсолютно никакво желание за разговори, преговори и дори пазарлъци - опитът за изтъргуване на поста в БНБ срещу пост в Световната банка (онова win-win решение на ПП гражданина Венко Сабрутев) се провали като по филмите. Изтеглянето на Гюров (заради "разцеплението на управляваща коалиция" - по думите на самия Гюров) от надпреварата беше направено така, че по нищо не личеше желание за примирие и протягане на ръка. Напротив. Декларацията на Кирил Петков от неделя бе в стил -
ние се отказваме, но и на другите не даваме
Петков не само не потърси примирие, но и продължи с атаката - Каримански нямал "висок морал и етика" - ПП не подкрепя неговата кандидатура, защото тези качества са необходими за поста. За Световната банка става, там никой не търси морал и етика. За шеф на бюджетната комисия - очевидно също.
Спорът за БНБ повлече разправията за други 1 млрд. лв. - парламентът замота решението, с което да се изплатят 50% от дължимите суми на пътните фирми за ремонт и поддръжка на пътищата. Без решение на парламента Агенция "Пътна инфраструктура" (АПИ) не може да възлага ремонти по старите договори, защото те са многократно надхвърлени, а и частично прекратени. Така се стигна не само до политическо напрежение, но и до протести по улиците - недоволни превозвачи блокираха Витиня, а в сряда и София.
Тук вече замириса на бойкот -
а когато партии в управляващата коалиция започнат да саботират работата на Народното събрание, това вече съвсем не е добре - миризмата е непоносима.
Покрай оттеглянето на Гюров от БНБ стана ясно, че ПП нямат намерение да развържат бързо плащанията в строителството, т.е. държавата ще си плати борча, но само на 50%, а останалите ще минават през парламентарен антикорупционен контрол, който може да продължи неизвестно колко дълго време. Това е нещо като нищо на света - тези пари хем са дължими, хем ще ги мотаем до безкрай. Тук ИТН използва думата “рекет“ - такъв бил извършван спрямо МРРБ. И същото това ИТН отговори във вече утвърден стил - с мега хипер рекет - като поиска всички плащания на правителството да минават през одобрението на парламентарна комисия. Ако това стане, за пръв път в историята на света ще има правителството, което ще харчи не според бюджета, а според одобрението на нотабилите от парламентарна комисия.
Безценен принос към парламентарната демокрация
Още по-интересно е, че това Брауново движение започна на фона на нерешения казус с ветото върху европейското бъдеще на Северна Македония и нововъзникналия въпрос за доставката на оръжия за Украйна - и по двете теми има ясни червени линии, декларации за напускане на коалиция и т.н. А сме пратили един куршум на украинците, а БСП е напуснала с 300 тази коалиция. Грам отстъпка да направим на македонците - и Слави ще тръшне вратата.
Т.е. в един момент тази 4-членна дружинка се оказа изправена пред четири болни въпроса, пред четири открити рани в коалиционната снага. А зад завоя се крият още задачки-загадки, които да довършат парламентарния разпад като контролни изстрели в главата. Примерно - т.нар. съдебна реформа. Или пък напънът на БСП да съсипе машините и да върне урните. По последния казус Ива Митева от ИТН каза: „Притеснява ме внесеният Изборен кодекс. Няма да подкрепим подобен законопроект. Явно някой иска ръчички да пипат бюлетините и да определят изборния резултат“.
Да обобщим цитатите - имаме си разцепена управляваща коалиция, в която партиите се рекетират от хора с нисък морал, а на всичкото отгоре едни ръчички искат да пипат бюлетините. Просто да полудееш.
Пукнатини между партньорите - меко казано - дал Бог
Големият проблем е откога да броим пукнатините в коалицията - от днес, от първите разправии преди месец или от лятото на миналата година, когато всички знаем какво направиха тези хора - вместо да се разберат бързо и да махнат ГЕРБ, те ни накараха да ходим три пъти до урните и междувременно се изпокараха като пълни каруцари. Т.е., ако приемем, че разривът помежду им започна миналата година, а правителството ни е брак по сметка, то със сигурност може да очакваме и скоротечен развод. Не след 6-7 месеца, а сега, веднага. Въпросът вече не е дали те ще си разотидат, а кога ще го направят.
Когато решат да го направят, нищо не може да ги спре - война имало, инфлацията била рекордна за този век - нищо не може да накара тези хора да продължат да живеят под един покрив вече.
Ако все пак стане чудо и коалицията се запази /има такива семейства - живеят под един покрив, но не си говорят/, ситуацията ще бъде още по-лоша. При неразбирателство между партньорите на практика решенията в НС ще зависят не от мнозинството, а от гласовете на парламентарната опозиция от ГЕРБ и ДПС - за каквото гласуват те, това ще се случи в законодателния ни орган.
И тогава всички ще разберем, че миналата година, когато три пъти ходихме да гласуваме... въобще не се е състояла.
