Трудно е да се намерят прилични думи, с които да опишат двата труса, които удариха България този май. Атаката на ГЕРБ срещу главния прокурор Иван Гешев извади на повърхността не просто мръсната пяна на прокуратурата, тя доказа, че държавата ни е превзета от мафията, че живеем в страна без справедливост. Защо съществуваме, ако държавното ни обвинение прилича на мафиотско сборище, ако партиите се месят грубо в правораздавателната система, която пък държи "дела на трупчета" и т.н., и т.н.? Ако "Гешевгейт" извади на преден план тъжното положение на държавата ни, то вторият скандал - решението на ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ да управляват заедно, като ротират премиерското кресло - нагледно ни обяснява защо сме се докарали до тук. Защото
държавата се управлява от калпави лидери,
неспособни да живеят прозрачно, принципно и от страната на истината. Защото партийните върхове са населени с послушковци, ужасна комбинация от глупави, слаби и страхливи люде, които не могат два дни подред да поддържат една позиция. Защото партиите ни са лидерски и няма никакво значение мнението на другите съмишленици. Тъй като 90% от политиците са случайно попаднали на сцената хора, издигнали се не благодарение на себе си, а на кукловодите си, те често изпадат в смешни и жалки ситуации. Ако вятърът по върховете се смени, може да наблюдавате с просто око как политиците ни, които до вчера са плюли на едно място, днес вършат там друго действие...
Вижте какво се случи около т.нар. ротационно премиерство
Първо, идеята за ротацията е екзотична, но не е чак проблемна. Ако някой ви обяснява, че и в други страни имало практики на ротационно правителство, не му вярвайте много. Практика има само в Израел - тази държава създаде механизма за ротация през 1984 г. - тогава между Шимон Перес и Ицхак Шамир. Преди няколко години тя бе законодателно закрепена. Нетаняху и Ганц я развиха, а миналата година Нафтали Бенет и Яир Лапид направиха същото. Още една страна има стабилна практика в ротацията - тя се казва Малайзия и там се ротират 9 султана - през пет години един от тях сяда на престола на върховния федерален султан. Това е, друго няма - Северна Македония, Румъния, Турция, Ирландия - там няма практика, има инцидентни прояви на ротация в правителството.
Тъй като тук няма практика, няма и законов текст, по които да става ротация на премиери. Трябва да се лавира между конституционните текстове - т.е. на всеки 9 месеца правителството да подава оставка, президентът да връчва проучвателен мандат и т.н. Важното в случая е, че 9 месеца враговете ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ ще се опитват да родят нещо прилично, което да наподобява кабинет.
Проблемът в случая е друг и той е много по-сериозен -
проблемът е пошлият начин, по който се случи това
Г-жа Мария Габриел беше уважаван еврокомисар, когато стана кандидат за министър-председател, който уж сам ще си избира министрите. Нейният началник - Бойко Борисов дори заяви, че тя сама си е решила да атакува Иван Гешев. После изведнъж се оказа, че Габриел е безгласна буква, че е просто чиновничка, пратена от Шефа да отиде до президентството, за да вземе една папка и после да я върне празна. Че докато тя уж сама си избира министрите, някой отзад е решавал, че въобще няма да има такова правителство.
Росен Желязков - видна фигура в ГЕРБ, председател на парламента, в неделя нямаше хал хабер какво става нито в партията му, нито в държавата. 24 часа преди Габриел да върне сконфузено мандата този човек бе извън политиката. В подобно неловко положение изпадна и Делян Добрев, който в неделя обясняваше с надути бузи колко министри ще имат ДПС, ИТН... Накратко - тези хора, които уж управляват най-голямата партия, се оказаха миманс.
Мнозина в ГЕРБ вчера се чудеха как е възможно партията да не знае, че ще влиза в правителство с преките конкуренти. Тези мнозина очевидно просто са проспали последните 12 г. или прекалено много са повярвали, че партията им не е лидерска. Други гербери се опасяват, че коалицията с ПП-ДБ би била пагубна за ГЕРБ. Не е така -
когато човек се бори с прасе в кал, на прасето му е добре.
В същата тъпа ситуация се оказаха и българските десни - редовите жълтопаветници и феновете на Промяната, които дадоха мандат на лидерите си да се борят срещу статуквото, да променят модела "Борисов". В мига, в който седнаха на меко в парламента, партийните шефове очевидно са решили да тичат в противоположна посока - да накарат електората си да се прегърне с герберите в името на едно общо, не каквото да е, а коалиционно управление. Това е гигантски политически трик, който ще струва скъпо на ДБ и ПП. Защото в историята с борбата с прасето, тази коалиция е човекът, а не прасето - и това въобще не е похвала. От тази история ПП и ДБ ще излязат с тежки белези, ако въобще оцелеят. За успех на местните избори едва ли могат да мислят.
В тъпа ситуация изпаднаха и ИТН, и ДПС,
които дадоха съгласието си да подкрепят кабинет на Мария Габриел, без да знаят, че ГЕРБ в същото време продължава да говори с ПП-ДБ. Слави Трифонов, който трудно може да се нарече "политик", по-скоро е глава на личен фен клуб, за седмица премина през няколко състояния - от човек, който иска да изчегърта ГЕРБ, през човек, който декларира, че иска да има министри в кабинет, доминиран от ГЕРБ; до човек, който откровено твърди, че никакви преговори не е водил за министри и не подкрепя никакъв кабинет. ДПС също остана с пръст в устата. Засега.
На практика, решението за създаване на коалиционен кабинет с ротационно премиерство е чиста
победа на лидерите над собствените им партии.
Ипон над съпартийците. Това решение бе взето задкулисно, непрозрачно, неформално. Демокрацията ни е болна, в това никой не се съмнява, а подобно решение не я лекува, а я довършва.
Всичко може да се случи. Проф. Денков и Габриел - това D&G на родната ни политика, може да успеят. Може да имаме едно прекрасно, мирно, съвместно съществуване, което да изкара повече от 2х9 месеца. Но всички ще знаем, че Денков и Габриел са пионки, оставени на върха, зад които стоят истинските играчи, които явно не обичат светлината.
И така, настават нови времена. Джентълменското споразумение за съвместна парламентарна дейност става коалиционно за изпълнителната власт. Враговете стават приятели. Те се обединяват, без да е ясно срещу кого.
От цялата ситуация има няколко истински губещи. Гешев, който сега ще види какво е да си изправен сам срещу властта. Президентът Румен Радев, който вече няма да може да управлява изпълнителната власт. Партийците, които може би разбраха, че са безгласни букви. И ние, които гласуваме и искаме работеща демокрация.
