"Журналистика е да публикуваш това, което някой друг не иска да бъде публикувано, всичко друго е пиар." Казал го е Джордж Оруел - журналист в Би Би Си и пророк покрай всичко друго и за бъдещето на журналистиката в книгата си "1984". Човекът, предвидил разцвета на фалшивите новини.
Блатото, в което е затънала журналистиката в България, стана още по-миризливо след скандала с "Господари на ефира". Не защото истинската журналистика умря - в развлекателното телевизионно шоу тя не се е случвала. За средностатистическия зрител "Господарите" бяха инстанцията, на която да се оплачат за дребна корупция и битови нередности (нищо по-голямо), и гласът му да бъде чут. А телевизията все още е мощна медия. Излъчването на нещо между репортаж и скеч, макар и в забавно предаване, имаше мълниеносен ефект - другите медии подхващаха, а виновните "си вземаха бележка". Често дори прокуратурата реагираше. Обикновеният човек се чувстваше отмъстен, защото лошите ги дават по телевизора. А обикновеният човек не може да види по националните канали истинските лоши. Там тях не ги показват, за тях не се говори. От много години. Зрителят получава сурогата на журналистическо разследване - "Господарите".
Не журналистиката умря при последния медиен инцидент - умря част от доверието, загина вярата на масовия зрител, че журналистите му казват истината.
Скандалът с полегналия пред камерата репортер измести истинската история: че в един склад вероятно продължават да се продават на едро хранителни продукти с изтекъл срок на годност. Че контролният орган реално не може да спре това нарушение. Че българските потребители се тъпчат с боклуци и това пряко се отразява на здравето им. Че никой в отговорните служби не го е грижа за това.
Публиката обаче забрави бързо за склада, след като вестоносецът се самоуби, казано метафорично. Продуцентът на "Господарите", усетил огромните щети,
побърза да си измие ръцете с репортера
Зрителите може и да бъдат заблудени, но в историята освен продуцента участват редактори, режисьори, оператор и куп експертен персонал, който е гледал, избирал и монтирал кадрите за излъчения фейк репортаж. Така че "Златният скункс", връчен театрално на журналиста, всъщност е за целия екип. И отговорността също е негова, както и срамът от станалото.
Случаят, колкото и да е пагубен и за почтените медии, е поредната ярка илюстрация на плонжовете на властта, начело с премиера и главния прокурор. След като преувеличената информация за бития (а всъщност само избутан) репортер на "Господари на ефира" гръмна, Борисов се включи от Ню Йорк с любимия си пиарски ход, призовавайки за най-сурови наказания. И прокуратурата изпълни заповедта най-старателно.
Каква ирония! Когато две седмици по-рано полицаи държаха няколко часа през нощта с белезници журналист от "Биволъ" и румънски репортер, дръзнали да разследват корупционен случай, ни Борисов, ни прокуратура се трогнаха от скандала, отразен дори от медии в САЩ. Тогава нямаше призиви за най-сурови наказания на сгазилите лука полицаи и прокурори. Двойният стандарт явно е невидим за
претръпналата от политически пиар публика
Нейните сетива впрочем отдавна са закърнели и затова се задоволява със семките, които сервилните на властта медии й сервират. И на телевизионните зрители и любители на пеевските издания им става едно такова стабилно - лежат си в тинята и сънуват, както го е описал Ботев:
"Приятно нещо е да има човек топла соба, самун хляб, парче сланина и няколко глави праз лук, пък да легне и да мисли, или да спи и да сънува. Приятно е, но да има и една от тия две болести: или млада жена, или стар ревматизъм; лежиш, лежиш, а мисълта ти като у немец, пълна и богата като готварница, дълга и безконечна като суджук - суджук, с който във виенския райхстаг немците и маджарите бият по главата славянските депутати; а въображението ти като у арапин, силно и остро като тюмбекия - тюмбекия, която е крайно полезна за краставите народи, - пламенно и възвишено като дим. Дим, дим! под който ние българите така сладко спим. Мислиш, мислиш, пък се попротегнеш като философ, прозевнеш се като дипломатин, почешеш се в тила като политик и ако ти позволи жената или ревматизмът да заспиш, то спиш като Крали Марка."
"Невежеството е голяма сила", казал го е пак Оруел.
