В музея на Итън има стена на славата. На нея са отбелязани принцовете Уилям и Хари, авторът на образа на Джеймс Бонд - Йън Флеминг, архиепископът на Кентърбъри, актьорите Деймиън Луис и Хю Лори - "д-р Хаус". До тях са и военни с множество медали, спортисти с олимпийски отличия, журналисти и пътешественици. И политици, разбира се. Там е Дейвид Камерън, поборникът за Брекзит Джейкъб Рийс-Мог, както и един млад блондин, усмихнал се широко на камерата - Борис Джонсън, представен като бивш кмет на Лондон и бивш външен министър на Великобритания. Днес той е премиер на Великобритания, но колежът Итън не е побързал да е в крак с времето и да добави това към биографията му.
Колежът е изключително горд със своите "стари итънци". Изложбата изрично подчертава, че завършилите колежа участват в почти всички национални движения и кампании, във всяко събитие и вземат всяка възможна страна. А това според някои може би е проблем.
Във Великобритания днес много хора отново говорят и пишат за Итън. Разбира се, не става дума за селото в Бъркшър с това име, което всъщност е една дълга улица, украсена с националните знамена и намираща се западно от Лондон, до замъка Уиндзор. Става дума за комплекса в края на тази улица - огромен като замък, със сгради от червени тухли и почти недостъпен за обществеността. Простира се върху близо 2 кв. км между реките Темза и Джубили. Итън колидж, почти митичната академия за елита на британската империя, мястото, където богатите изпращат децата си да учат, един от най-старите и най-известни училищни пансиони в света. Тук са създадени 20 премиери, казват гордо от Итън.
Най-скорошното попълнение в този списък е старият итънец Борис Джонсън. Той наследи най-важната задача от друг стар итънец - Дейвид Камерън, който подготви референдума за Брекзит през 2016 г. Ако в редицата включим и бившия премиер Тони Блеър, завършил елитния шотландски Фетс колидж, ще видим как съдбата на Великобритания през последните двадесет години до голяма степен се определя от випускници на елитни пансиони.
Случайно ли е това? Щом някой започне да подготвя статии за частни училища и да разговаря с бивши техни възпитаници, бързо влиза в свят на архаични правила и несметни богатства. Този свят съществува само във Великобритания. В него е важен само успехът, без значение как е постигнат. Системата произвежда зашеметяващ брой държавници, военни герои, Нобелови лауреати, златни медалисти и носители на "Оскар". Тя също така насърчава, задълбочава и циментира неравенството. Това е система, която олицетворява всичко погрешно в британското общество, както казва собствената сестра на Борис Джонсън - Рейчъл. Тя е сред мнозината, които са убедени, че системата на частните училища на Острова трябва да се разбие.
Архаичната система
По нищо не личи брат й да е съгласен с нея. Борис Джонсън назначи в кабинета си много министри, завършили такива училища. Почти две-трети от министрите му принадлежат към онези 7 на сто от населението, чийто светоглед е формиран в такива колежи.
Неговото правителство не представлява "съвременна Великобритания", както твърди Джонсън, а една архаична система, която обучава учениците си, че са обречени на величие, непостижимо за другите. Тази система преподава опазването и упражняването на власт, това е системата, в която най-хитрите и оправните, но не задължително най-добрите, се издигат до върха. В стремежа си да произведе управляващ елит системата нанася трайни вреди върху психиката на много от децата, преминали през нея. Мнозина смятат, че мъжкото училище в Итън колидж е сред най-ярките представители на тази система.
Петък е, краят на юли, двадесетина туристи от цял свят се събират пред блока на гимназиалния курс. Стените на класната стая, която е по-скоро столова от ХVIII век, са покрити с имена, издълбани в дървената ламперия от бивши ученици. В стаята има място за 70 ученици и когато се съберат там, те се доближават до властта.
Над тях бдят бюстовете на мъже, превърнали Англия в световна сила. Там са лорд Норт, британският премиер, воювал да запази северноамериканските британски колонии, съдия Ърл Камдън, както и първият херцог на Уелингтън, победил Наполеон. Всички те са завършили образованието си в Итън и са се подготвили да управляват.
През тъмнокафява врата преминаваме от гимназията към кабинетите на преподавателите. От създаването на училището ученици влизат тук само по две причини. Или са нарушили правилата на колежа и трябва да бъдат наказани, или са станали част от елита на елита и са удостоени с честта да имат допълнителни часове. Имената на тези отлични ученици са издълбани в дървената ламперия, за да се славят през вековете. През 1981 г. там се е появило и името на А.Б.Джонсън (пълното име на британския премиер е Александър Борис Джонсън, б.р.), издълбано почти на нивото на бюстовете на героите от британската история. "Без съмнение той бе много умно момче", казва екскурзоводът, докато китайски туристи снимат името, гравирано на стената.
Куха самоувереност
Почти няма човек, у когото тийнейджърът Борис Джонсън да не е оставил трайни спомени. В Итън бил известен като Йети, както неотдавна разкри в London Review of Books бившият му съученик Джеймс Ууд. Голямата стъпка, кухата самоувереност, кожата с тен на обезмаслено мляко, светлата коса, тревожното усещане за готовност да се самонарани, което създава впечатление, че току-що е изписан от болница - всичко бе налице, писа той.
Джонсън от самото начало е сред най-академично надарените и отличаващи се колежани в Итън. Блондинът бързо си създава репутация в ръгбито и в турнира на Итън Wall Game - почти неразбираем спорт за външни хора, чиято цел е да не изпускаш топка на всяка цена, щом веднъж си я хванал. Пътят на Джонсън е предначертан, когато постъпва в Итън на 13-годишна възраст. В следващите 5 г. системата на Итън се грижи за всичко.
"Винаги е имало реално усещане, че ние сме елитът във всяко отношение - социално, интелектуално, образователно и финансово", казва Адам Никълсън, с когото разговаряме в провинциалния му дом в Съсекс. 61-годишният мъж е съавтор на книгата "За Итън". Той учи в колежа през 70-те години, тъкмо преди да се появи Джонсън. Сравнява колежа с миниатюрен град-държава, съставена от студенти, които постоянно се съревновават един с друг. Никълсън описва училището като йерархична псевдорепублика, която сама се определя като училище по управление.
Трябва да разбереш как да изградиш избирателен район, как да се свързваш с хората, как да ги омагьосваш, за да изградиш свой свят и да станеш значим в този свой свят, казва той. И подчертава, че чарът винаги е най-ефективното средство, което ти помага да излезеш от всяка ситуация. Разказва, как когато бил 15-годишен, се напил и бил хванат от управителя на общежитието. "Слушай, Адам. Няма значение дали ще се напиеш, важното е никога никой да не го разбере. Това е Итън. Светлината на прожектора винаги е върху теб", казал му той.
Страх и унижение са сред основните елементи в системата на Итън и по онова време, и днес. Учителите все още късат на парчета лошо написани есета пред очите на целия клас и в края на всяка учебна година всеки вижда кой е най-добрият и кой е бил най-слабият. В колежа се вихрят ужасяващо насилие и унижение, казва Никълсън. Докато той учел там, на не толкова гениалните ученици всички казвали презрително "докерите".
Прочутата практика на подчинение, при която по-големите ученици се отнасяли към по-малките като с роби, вече не съществува точно в този вид. Но все още има кастова система, която се проявява по различни начини, включително и в униформите, които не са променяни от ХIХ век и се състоят от черен костюм в три части. Най-добрите спортисти, поети и мислители сред учениците получават право да добавят към униформата си вратовръзка или папийонка. А crème de la crème се отличават с това, че имат сребърни копчета на костюмите. Другите пансиони отдавна са изоставили тези традиции, но те се спазват и до днес в Итън.
В колежа се научих да уча, но и да се страхувам от неуспеха, казва Никълсън. И признава, че е платил висока цена за това. Трябваха ми години, за да възстановява у себе си качества, които итънската система потискаше, казва той. Въпреки това обаче твърди, че ако трябва да учи отново, пак би отишъл в Итън, наследниците му също учат там.
Защото са в добра среда. Векове наред висшата класа във Великобритания възприема като задължително, че ще изпрати децата и внуците си в Итън или друг подобен пансион обикновено на 13-годишна възраст. Мястото в такъв колеж гарантира не само висококачествено образование в луксозна среда - с курсове по голф, езда, звукозаписно студио, театър и стрелбище. То предлага на учениците и влиятелна мрежа от приятели и познати, на които ще могат да разчитат до края на живота си - мрежа, която доминира във всяка сфера на британското общество. Точно като при феодализма завършилите най-елитните пансиони като Итън, Чартърхауз, Хароу, Мърчант Тейлърс, Ръгби, Сейнт Пол, Шрусбъри, Уестминстър и Уинчестър, наследяват пари, статут и влияние.
Това си има цена. От 1980 г. досега таксата за обучение се е увеличила средно три пъти, като през 2017 г. в някои колежи преминава 40 000 лири стерлинги. В Итън например в тази цена не влизат униформата, училищните екскурзии и други екстри.
Така тези училища всъщност преобръщат изцяло първоначалната си цел. Първото училище от този вид - колежът Уинчестър, е основан през 1382 г. от Уилям от Уайкъм, син на фермер. Целта му била обучението на 70 деца от бедни семейства, за да им даде възможност да се отскубнат от бедността. Крал Хенри Шести основава със същия замисъл Итън в сенките на двореца Уиндзор през 1440 г. Понеже тези пансиони били
единствените, отворени за всички деца в империята,
те били наречени обществени училища.
Отличната им репутация обаче започва да привлича все повече и повече богати семейства, които изпращат децата си да учат там и в замяна плащат първоначално доброволни такси като дарения. Не след дълго училищата, вдъхновени от примера на фермера Уилям, се поддават на изкушението на парите. В отговор на критиките към системата директорите започват да се бранят с аргумента, че учениците са бедни, само родителите им са богати. И макар да продължават да се наричат обществени училища, те вече нямат нищо общо с тях.
В отговор на засилващия се обществен натиск много от близо 2500-те подобни "обществени" училища във Великобритания през последните години увеличават броя на учениците, които приемат при намалени такси или дори пълни стипендии. Някои колежи дори се опитват да маскират елитарния си статут, като задължават новоприетите ученици да извършват общественополезен труд извън пределите на пансиона. Но повечето от възпитаниците в тези колежи все още са деца от богати семейства. В Итън има 73 деца от бедни семейства и 12 000 от богати или изключително богати фамилии. Последните в повечето случаи не крият пренебрежението си към бедняците.
През учебната 2017-2018 г. Итън събира 51 милиона лири стерлинги от учебни такси плюс още няколко милиона за екстри като училищни екскурзии или уроци по музика. Итън притежава 400 сгради, повечето от които са исторически паметници, 175 000 произведения на изкуството и ценни антики. На фона на това огромно богатство Итън, както всички други колежи, се ползва от значителни данъчни облекчения, държавата не взема никакви данъци върху таксите, които колежите събират. Колежите са регистрирани като благотворителни организации заради "сътрудничеството" си с други съседни училища и това им дава милиарди от данъчни преференции. А сътрудничеството често съществува само на книга. Затова частните пансиони продължават да забогатяват, докато истинските обществени училища, финансирани от държавата, често не могат да си позволят основни разходи заради съкращенията в образователния бюджет.
Дори Майкъл Гоув, бившият министър на образованието, който в момента подготвя Великобритания за Брекзит без сделка като министър в кабинета на Джонсън, изрази възмущение от тази несправедливост. В статия за "Таймс" през 2017 г. той написа, че спонсорираните от държавата частни училища предлагат
екстри като петзвездни хотели
Таксите за обучение навсякъде са над 30 000 лири, което надвишава годишната заплата на повечето британци. "Продължавам да се учудвам как все още смятаме обучението на децата на плутократите и олигарсите за благотворителна дейност", написа той.
През последните години бяха правени няколко опита за реформа на системата, но всички се провалиха, отчасти и защото онези, които се облагодетелстват от статуквото, са все на ключови правителствени позиции. Един от 15 британци е завършил частно училище, но неправителствената организация "Сатън тръст" установи, че 65 на сто от всички съдии, 59 на сто от държавните секретари, 29 на сто от законодателите са випускници на елитен пансион. Във всички тези сфери жените са откровено малцинство.
Последният опит за реформа предприе Тереза Мей, която е завършила държавно училище. Само 30 на сто от министрите при нея бяха възпитаници на частни колежи, което е най-ниският процент от десетилетия. Най-голямата несправедливост във Великобритания днес е, че животът ни все още до голяма степен се определя не от усилията и таланта, а от това откъде идваш, кои са родителите ти и къде си учил. Това е погрешно, пише в манифеста на Консервативната партия от 2017 г.
Образователен апартейд
В ХХI век Великобритания поддържа система, която няма нищо общо с образователното равенство и равни възможности. В търсене на по-големи печалби повечето от елитните колежи откриват филиали в Китай, Сингапур, Дубай и ОАЕ и предлагат на децата на елита там най-доброто възможно образование. Междувременно мантрата за социална мобилност във Великобритания си остава все така куха. Децата днес имат по-малко възможности да пробият през класовите и кариерните бариери, отколкото са имали дедите им през 50-те, писа Робърт Веркайк в книгата си "Posh Boys."
Не е учудващо, че гневът срещу елита се ожесточава. Това допринесе и за резултата от референдума за Брекзит преди 3 г., който хвана неподготвени Дейвид Камерън, политическата класа, британските бизнес лидери, медиите и дори основния поборник за Брекзит Борис Джонсън.
Ник Дъфъл не е изненадан. Учениците в елитните пансиони напускат домовете и семействата си преждевременно, за да се борят за оцеляване в среда на натиск и унижения, казва 70-годишният психотерапевт Ник Дъфъл. Често детето в тях се заключва и те преждевременно се превръщат в псевдовъзрастни. Великобритания
се управлява от деца в тела на възрастни,
за които политиката не е нищо повече от завладяваща игра, казва той.
Това е интересна хипотеза, особено ако се вгледаме в днешните управляващи - Борис Джонсън с разрошената му коса, Джейкъб Рийс-Мог, който продължава да е запален по снимки с бавачката си, Дейвид Камерън, който подви опашка и се покри след бруталната си загуба през 2016 г., Найджъл Фарадж, който прилича на оживял герой от семейство Симпсън.
Днес дори немалко консерватори се чувстват неудобно от факта, че партията им губи връзка с реалността. През 2012 г., след години на брутално затягане на коланите, консервативната депутатка Надин Дорис описа Дейвид Камерън и финансовия министър Джордж Осбърн, и двамата възпитаници на елитни пансионатни колежи, като "две арогантни момчета, които не знаят цената на млякото и нямат милост, нито желание да разберат как живеят останалите - това е престъпление".
Определението й би могло да се отнесе и към Борис Джонсън, по онова време кмет на Лондон, който неотдавна не можа да каже каква е минималната заплата във Великобритания. Но предложи план за намаляване на данъците на най-богатите 10 процента от населението. Дори десноцентристкото списание "Икономист" написа, че "Великобритания се управлява от самовъзпроизвеждаща се клика, която възнаграждава членството в клуба и поставя самоувереността над компетентността".
Вероятно заради самоувереността и предимствата, от които се ползват, тези хора не се притесняват от Брекзит без сделка. Не те ще платят цената за това. Членовете на тази клика знаят, че ще се измъкнат, както винаги. На това са ги учили.
