- Г-жо Димитрова, въпреки че повече от 100 дни продължиха протестите срещу премиера Бойко Борисов, като че ли все по-вероятно е той да изкара този път докрай мандата си. Какво се случва?

- Случва се един класически сценарий. Протестите не бяха достатъчно силни и масови, за да свалят правителството. Правителството не беше достатъчно силно и уверено в себе си, за да ги пренебрегне. Затова заложи на изхабяващата сила на времето. Липсата, от една страна, на нови сюжети, на конкретни цели, надхвърлящи хоризонта на оставката, а от друга, щедро развързаната държавна кесия и възвърналият се с нова сила коронавирус логично отнеха хъса на протеста. Днес тревогите са други, страхът пълзи, а в такива времена площадна революция не може да се случи.

- Затихването на протестите какво означава – че хората се умориха, примириха, загубиха надежда или не видяха алтернатива? И изобщо възможни ли са вече предсрочни избори?

- Демокрацията има своите различни инструменти – избори, неправителствени сдружения, групи за натиск, граждански протести – но всеки от тях е с поне минимум от условия за успех. Необходимото условие за протестите е, първо, силата, размахът, масовостта, породени от факта, че по сходен начин хората са усетили засегнати своите жизнени интереси. И второ - наличието на естествен лидер, който да даде израз на гнева и надеждите. Ако тези две предпоставки не са налице, каквито и мобилизиращи призиви да се отправят, енергията неминуемо ще затихне.

Но искам да съм ясна – изхабяването на протеста сам по себе си не означава, че той не променя обществените възприятия. От бутилката изпълзя духът на сюжети, фрази, метафори, които ще мотивират утрешния вот по много по-различен начин, отколкото преди три месеца, например. Във всички случаи ще има много по-високо вдигната летва, стандарти и очаквания към уменията и капацитета на хората, които ще управляват страната. Личното ми мнение е, че това ще се случи на редовните избори през март.

- Според Вас защо този път Борисов не се отказа от властта, както го направи предишните два пъти?

- Не можеш два пъти да влезеш в една и съща река, казват древните, а Борисов вече влезе два пъти. Трети път би било фарс. След 10 години във властта той не може да не мисли как ще влезе в учебниците по история. Естествено, не би искал в тях да пише, че е най-дълго управлявалият премиер на прехода, три пъти хвърлял оставка преди края на мандата.

Историята помни куриозите, а Борисов бяга от тях. Навярно има и по-прагматични причини като натиска от структурите на ГЕРБ, довършването на енергийните проекти, конфликта с президента и неизвестностите около евентуално служебно правителство и пр. Все пак мисля, че Борисов вече гледа отвъд своето премиерство и съвсем не му е безразлично как би изглеждал неговият исторически капитал.

- Последните ви проучвания показват съвсем минимална разлика между основните политически сили ГЕРБ и БСП. Можем ли да очакваме подобен резултат и на парламентарния вот, когато и да е той?

- Според последното проучване на Алфа рисърч ГЕРБ има минимална преднина пред БСП и да, силите са доста изравнени. До изборите обаче много вода има да изтече и много неща могат да се променят. По-интересното в момента, а и с оглед стратегиите на двете партии е посоката, в която вървят. За ГЕРБ е важно да спре да пада, докато за БСП е ключово да започне да расте. И ако след първоначалния шок от протестите ГЕРБ издържа стрес теста им, втвърди ядрото си и удържа ерозията, то при БСП не се вижда нито стратегия, нито признаци за разширяване на подкрепата.

- Идва ли наистина краят на ГЕРБ и изобщо може ли да съществува партията без Борисов, който вече няколко пъти даде да се разбере, че не "гори" от желание за нов мандат?

- Борисов е, както се казва, "незаобиколим фактор" за ГЕРБ и поне за момента не е ясно има ли партията механизми и нагласи да функционира без него. ГЕРБ обаче постигна нещо важно, което не притежаваха други управлявали през прехода партии – силно присъствие в местната власт. Преди Иван Костов да загуби изборите от царското движение ОДС вече беше загубило знакови сини градове. НДСВ така и никога не успя да влезе сериозно в местната власт. БСП над 15 години също няма сериозни пробиви в нея.

Без да правя директни аналогии с вота в Щатите тези дни, е видно, че силната местна подкрепа е решаваща за националния резултат.

- БСП пък постоянно афишира, че е готова да управлява, но че ще влезе „през парадния вход“ във властта… Дали?

- Колкото и да са рискови ранните прогнози, определено се ангажирам с тезата, че БСП може да влезе във властта не самостоятелно, а само като част от сложна и противоречива управленска коалиция. От парадния вход обикновено не се виждат кулисите, което обаче не значи, че из тях не бродят кукловодите.

- Защо партията на Слави Трифонов „Има такъв народ“, която не прави кой знае какво през последните месеци, е с толкова висок рейтинг, едва ли не трета политическа сила?

- Ситуацията с партията на Слави Трифонов е много интересна и поучителна. Тя наистина не прави нищо специално, и най-вече не търпи щетите от физическото си присъствие на протеста с всички негови вътрешни сблъсъци и спорни прийоми. Но шоуто даде на протеста практически целия му език – от "мутрите" до "системата ни убива". Затова и сработи формулата – "говори протестът, но се сещаме… за г-н Трифонов". Другите участници не успяха да наложат своя ясна, артикулируема и разпознаваема символна специфика. 

- Тази формация ли ще е балансьорът? От нея обаче изключиха каквито и да е преговори за една бъдеща коалиция напролет с ГЕРБ, БСП, патриотите и другите „системни партии“.

- Възможно е да бъде балансьор. Но може да балансира или като цялостна политическа формация, което би увеличило тежестта й, или поединично чрез отделни депутати, което ще я превърне в донор за други партии и ще последва пътя на Бареков, Марешки и пр. Дали може да влезе в управленска коалиция с други партии извън ГЕРБ, БСП, ДПС зависи от това каква ще бъде силата на тези други партии. За момента изглежда невъзможно да се състави правителство без участието на поне една от тях.

- Как и къде я виждате другата формация, която също е сочена за участник в следващия парламент – "Демократична България"?

- "Демократична България" отбеляза сериозен ръст след акцията на Христо Иванов в Росенец. Значително се повиши и личният му рейтинг, а това е важно за общото доверие към коалицията. Ключът към нейния изборен резултат обаче е в идващите зимни месеци, а не в отминалите летни. По причини, за които вече говорих, развоят на протестите "наля вода" в мелницата на лявопопулисткия вот, а не на десномодернизационния.

"Демократична България" постигна едно плато, което в момента не успява да прескочи, а това ще й е необходимо, ако иска да е значим фактор в следващия парламент.

- Изобщо предвид днешната политическа ситуация какво управление ни чака, особено на фона на сериозните социални и икономически проблеми, които предстоят зимата?

- Само допреди две седмици с много голяма доза сигурност бих казала – чака ни фрагментиран парламент, с мисия почти невъзможна за излъчване на стабилно правителство, а по всяка вероятност – и втори избори през следващата година. С оглед на ескалиращата криза с коронавируса мисля, че каквито и да било политически прогнози са несъстоятелни. Фокусът на хората се измести стремглаво и нищо вече не е същото. Подобни кризи са в състояние да катализират нови мнозинства.