Медия без
политическа реклама

Кой ще плати водата за Перник

Спасителният план не дава трайни решения - очертава се градът да е с някакъв режим поне до края на годината

04 Март 2020
Язовир "Студена", 11 ноември 2019 г. - в разгара на кризата.
рхив
Язовир "Студена", 11 ноември 2019 г. - в разгара на кризата.

Перник се размина с вероятността кранчетата на чешмите съвсем да пресъхнат, но проблемите остават. Очертава се градът да е с някакъв режим на водата поне до края на годината, а за промишленото водоснабдяване в момента не се вижда никаква лесна алтернатива. С напредването на строежа на тръбата от Мало Бучино до града, която трябва да свърже водопреносните мрежи на столицата и Перник, все по-тежко надвисва въпросът кой ще плати за всички допълнителни разходи по довеждането на софийската вода. Перничани са категорични, че ако водата поскъпне, спасителната мярка ще се превърне в антимярка. Какви други проблеми бяха заметени под килима в бързането покрай възможността за тежка криза и страха от прокурорските проверки? И има ли спасителен план за Перник, или не?

 

1. Перник е бил в криза още през пролетта на 2019 г. 

 

И най-големият лаик би разбрал от сравнителните данни за нивото на язовир "Студена", че Перник е бил в кризисна ситуация още през пролетта на 2019 г. Хидроинженери обясняват, че още през март може да се предвиди каква година се очертава - суха, средна или пълноводна. До май-юни картината обикновено е съвсем ясна. Според справка от публичните данни от МОСВ през май 2019 г. язовир "Студена" е бил на най-ниското си ниво за този месец за последните 10 години. Разчети за предстоящата година обикновено се правят в края на предходната година, като е ясно в кой момент следва да се пристъпи към режим на водата. За Перник този момент е настъпил още през месец май миналата година, обясняват специалистите.

Ако "ВиК Перник" към онзи момент бе преминала към нощен режим на водата, с ограничаване на подаването само след 22 часа през нощта, бе преустановила подаването на вода за Радомир от карстовия извор "Врелото" и бе въвела ограничения за промишленото водоподаване, никой нямаше да усети, че градът е във водна криза, коментират запознати. Това не се е случило, като тук изтъкваните официално и неофициално причини са две - безпроблемно позволявани от Министерство на околната среда и водите обеми и политически натиск, проблемът да не ескалира преди местните избори. Дори и при тези давани от МОСВ разрешения обаче не може да е оправдано да вървиш към катастрофа, когато я виждаш, че се задава. Нищо не пречи подобни лимити да не се спазват и да се източват по-малко водни маси, коментират водни експерти.

 

2. Режимът се очертава да продължи до края на годината

 

По последни данни нивото на язовир "Студена" е стигнало 4 млн. кубически метра вода. Само за този месец водата се е вдигнала общо с два метра, като се очаква общият приток за целия месец да стигне 1 млн. кубически метра. Така Перник се разминава с опасността да започне да черпи вода от мъртвия обем - определен на 2 млн. куб. метра. 
Какво ще се случи с действащия в момента режим (Перник има вода само 7 часа в денонощието), ще се разбере най-рано в края на март. Ако през април притокът в язовира стигне 7 млн. куб. метра вода, каквато би била картината при средна година, градът ще може да премине на по-облекчен режим на водата. Ако март е сух и годината се очертава като суха, режимът ще остане във вида, в който е в момента. В момента по-реалистични са вариантите за запазване на някакъв вид режим през цялата 2020 г. Сценарият обемите рязко да се увеличат, така че всички ограничения да отпаднат, не е много вероятен, коментират специалистите.

Тук възниква въпросът как ще се ползва водата от новия водопровод Мало Бучино - Перник. Софийската вода, която ще е максимум 300 литра в секунда, е достатъчна да гарантира сега действащия режим на водата. Очаква се водата да тръгне до края на март, като кметът на Перник се надява това да се случи и по-рано, в средата на месеца. Ако това стане, подаването на вода от "Студена" може да се спре напълно, така че язовирът да има възможност да се пълни по-бързо. Възможно е и друго решение - допълнителният обем вода от София да се използва за облекчаване на режима. И в двата случая стои въпросът колко дълго ще се ползва водата от София и как ще бъдат покрити допълнителните разходи по довеждане на тази вода.


3. Кой ще плати за софийската вода на Перник?

 

От самото лансиране на идеята за връзване на водопреносните мрежи на София и Перник управляващите уверяват, че няма да се допусне поскъпване на цената на водата в Перник дори и със стотинка. На фона на тези уверения обаче стоят реални извънредни разходи и никой към момента не казва как точно ще се покриват те. И без допълнителния водопровод доставката на софийската вода до Мало Бучино и в момента си има цена. От сайта на КЕВР става ясно, че "Софийска вода" работи с цена на доставка на водата (без включени разходи за пречистване и отвеждане на отпадните води) от 1.46 лв. без ДДС. Цената на "ВиК Перник" за доставяне е близка - 1.42 лв. без ДДС. Ако "ВиК Перник" плаща на "Софийска вода" за доставените количества и ги продава на клиентите си на същата или сходна цена, възниква въпросът кой ще покрива оперативните му разходи през целия този период - заплати на работници, обслужване на заеми, разходи по поддръжка и т.н.

Според последния финансов отчет за 2018 г. в дружеството работят 345 служители, като разходите за заплати са близо 38% от всички разходи. Дружеството като цяло не е в цветущо финансово състояние - след загуба в размер на 277 000 лв. за 2017 г., през 2018 г. е отчело скромна печалба от 3000 лв., а за 2019 г. според запознати се очертава загуба много по-голяма от тази за 2017 г.
По доставянето на софийската вода ще възникнат и други разходи - водата ще минава през помпена станция, което е равносилно на разходи за електроенергия, трябва да се начисляват амортизационни отчисления за новоизградените тръби и съоръжения и т.н. На този фон трябва да има железни гаранции, че тези разходи няма да се прехвърлят върху жителите на Перник, иначе използването на тръбата от София става непосилно бреме за перничани, коментират специалистите. Те признават, че изграждането й е бил един от малкото възможни варианти при реалния риск водата съвсем да свърши, но въпросът за последващите разходи не може да остава без отговор.

 

4. Няма лесна алтернатива за промишленото водоснабдяване

 

Язовир "Пчелина" е строен с цел напояване и промишлено водоснабдяване на Пернишка област при съвсем различна индустрия - за задоволяване на нуждите на завода за тежко металостроене "Червена могила", за циментовия завод в Батановци, за металургичния комбинат "Ленин", сега "Стомана индъстри", за ТЕЦ "Република", ТЕЦ "Перник", който тогава съществуваше, и множество други предприятия, коментира Иван Иванов - инженер по хидроенергийно строителство, работил по цялата верига в сектора - във "ВиК Перник", в "Напоителни системи" - Перник, в "Стомана индъстри". 
"Водата от язовир "Пчелина" с големи помпи се препомпваше в открит деривационен канал - той е грамаден и е предназначен за много голямо потребление", обяснява Иванов. Неизползваем е и стоманеният тръбопровод, който отвежда водата към промишлените предприятия. "Още преди 20 години той беше компрометиран - корозирал като дантела", разказва експертът.

Според Иванов е безумно тази инфраструктура да се възстанови и поддържа с цел доставяне на малки количества вода, като не случайно "Стомана индъстри" и ТЕЦ "Република" са спрели да ползват вода от яз. "Пчелина". Той смята, че може да се мисли вариант да се ползва водата от язовир "Бушляк", който има и собствена водосборна област, макар и не много голяма, като в съществуващите компрометирани тръби към града се вкарат тръби с по-малък диаметър. Всичко това е въпрос на хидроложки проучвания, проект и изчисления доколко целесъобразно би било такова решение. 
Има възможност да се използва за промишлени нужди и пречистената вода от пречиствателната станция за отпадни води в гр. Батановци след допълнително пречистване.

Според инж. Иванов "Стомана Индъстри" и ТЕЦ "Република" могат за своя сметка да осигурят инвестиции за довеждане на вода и от яз. "Долна Диканя" до яз."Студена" в критичните периоди на годината, която да задоволява промишлените им нужди, но тя също ще е значително по-скъпа от гравитачно подаваната от яз."Студена". Същевременно при този вариант ще се запази възможността при достатъчни водни маси в яз. "Студена" да се подава вода и за промишлени нужди.
В момента предприятията ползват вода чрез водохващания от р. Струма, но и тя им излиза скъпа заради необходимостта от препомпване.

 

5. Има ли трайно решение за Перник?

 

С водопровода от Мало Бучино решаваме временен проблем, това не е трайно решение за Перник, категорични са специалистите.  При най-малкия проблем с водата в София лично кметът г-жа Фандъкова обеща, че ще затворят крана за Перник, припомнят те. Хидроинженерите изтъкват, че има природен цикъл от около 8-10 г., в който се редуват сухи, средни и влажни години. В случаи при няколко поредни сухи години и неадекватно управление на водоползването от яз."Студена", градът винаги ще е изправен пред водна криза, защото язовир "Студена" е едногодишен изравнител - изравнява притока и разхода в рамките на една година. За разлика от него многогодишни изравнители, какъвто е яз. "Искър", например могат да осигурят необходимите количества води за няколко години напред, обясняват специалистите. Още повече че с глобалното затопляне притокът в "Студена" намалява прогресивно с годините - вече не може да се разчита само на снеготопенето, както е било в миналото, а на валежи от дъжд, които са непредсказуеми.

Затова експертите в региона са категорични, че трайното решение за Перник и областта е довършването на язовир "Раянци". Язовирът е проектиран през 80-те години на миналия век, като би осигурявал водата на множество населени места в общините Перник, Земен, Ковачевци и Радомир, и то с едни от най-чистите води - на река Треклянска и притоците й, обяснява инж. Иванов. Водосборната му област е няколко пъти по-голяма от тази на яз. "Студена".

Строителните работи са започнали 1986 г., но са преустановени през далечната 1992 г. поради липса на средства. Свършено е най-трудното - отчуждаване на имоти и изместване на пътища, пробит е отбивният тунел, който е укрепен по цялата си дължина от 530 м, изпълнен е фундаментът на водовземната кула, работено е по зъба на язовирната стена, пътните подходи за изпълнение на строителните работи са почти изцяло изградени. Има и готови, макар и подлежащи на актуализиране, технически проекти. Изграждането на яз. "Раянци" като многогодишен изравнител е заложено в общинския план за развитие на Перник с индикативна стойност 200 млн. лв., но няма яснота кога ще се стигне до него. Следва да се обсъди по-внимателно и използването на яз. "Долна Диканя" и яз. "Осломе", които отпаднаха от кризисните решения заради нормативно изискване водата да се проследи четири поредни сезона, изтъкват още експертите.

-----------------

ОТКЛОНЕНИЯ 

Експерти коментират, че  наличните данни за количеството вода в яз. "Студена" не са достатъчно точни, защото има много наноси. При изследване на ключовата крива на водните количества от края на миналата година, при което наносите се отчитат, е установено, че водата е значително по-малко от измерваното. Това пролича и от разнопосочни изказвания на управляващи по темата. "Кой казва истината - министърът на икономиката Емил Караниколов, който на 30.12.2019 г. след измервания заяви, че обемът на яз. "Студена" е 2.6 млн. куб.м или зам.-министърът Николай Нанков, който на 3 януари 2020 г. каза, че в яз."Студена" има 3.8 млн. куб.м?", пита инж. Иван Иванов. Проблем има и с общия обем на язовира. При създаването му обемът е измерен на 20.62 млн. куб. м вода. Толкова в момента е и работният обем на язовира, с който работи МОСВ. Общият обем обаче се води 25.2 млн. куб. м, като това се обяснява с надграждане. Това е пълно недомислие и създава рискове в години, в които съществува обратната картина - пълноводие и риск от наводнения. "Проблемът съвсем не е невинен и следва да се реши, това са стари съоръжения, недопустимо е язовирът да се поддържа на такива високи нива", категоричен е инж. Иван Иванов.

Последвайте ни и в google news бутон

Още по темата