Медия без
политическа реклама

Кой ще спечели световното по ваксини?

Страните, които купуват по-скъпо и одобряват по-бързо, вече водят с много обиколки на останалите

06 Яну. 2021
Снимка: EPA

На фона на затягащи се ограничения в много страни и мъчителна втора вълна на коронавирусната пандемия светът провежда истинска олимпиада по ваксиниране на населението. В редица държави натискът за по-достъпни ваксини и по-бърза ваксинация расте, а с тях и политическите залози. Ваксинирането е доброволно, макар че се лансира като единствена гаранция за „укротяването“ на вируса и икономическото възстановяване. Етичните въпроси около правото на избор тепърва ще се изострят, но упреците към правителствата за липсата на достъп до ваксини вече са налице.

Три малки страни са начело в света по брой ваксинирани на 100 души население според статистиката в базата данни на Оксфордския университет Our world in data. По данни към 4 януари здравните власти в Израел вече са ваксинирали 15.83% от населението, следвани от Обединените арабски емирства с 8.35% и Бахрейн с 3.75%. Големи страни и производителки на ваксини като Германия и Китай остават назад - на 9-а и 11-а позиция, с 0.38 % и 0.31% ваксинирано население при средно ниво в света от 0.19%. Какво повлия върху графиците на ваксинациите и крие ли това здравни рискове?

 

Израел – цената няма значение

 

"Ако всеки съдейства – както за спазването на правилата, така и за ваксинациите, ще излезем от всичко това и е много вероятно Израел да бъде първата страна, която ще го направи", каза през декември премиерът на Израел Бенямин Нетаняху, за когото това е и предизборен ангажимент. Броени седмици по-късно световното лидерство на Израел във ваксинациите вече е факт. Здравните власти на страната работят в непрекъснат режим, 24 часа 7 дни в денонощието, ваксинирайки рекордните 150 000 души на ден, а спортните арени са превърнати във ваксинационни центрове. Организацията е военна - не само защото в нея са включени на помощ 700 резервисти, а защото по думите на експерти страната има опит в битки и го прилага с пълни шепи срещу коронавируса. От флакон с пет дози медицинските сестри усвояват шест, прилагайки остатъка от петте нормални дози на нискорискови групи извън приоритетните списъци, за да не се хаби материал. Така допълнително са ваксинирани 100 000 души на възраст 20-40 години.

За успеха на Израел допринася не само желязната организация – страната има една от най-ефективните здравни системи в света, здравеопазването е във висока степен дигитализирано, не беше оставена почва за дезинформации. Всичко това обаче нямаше да е възможно без ваксини и Израел не се поколеба да плати за тях значително по-скъпо, за да ги получи.

Според местни медии Израел плаща на Pfizer/BioNTech по 62 долара на доза при 19.5 долара цена за САЩ и 18.9 долара за ЕС. Финансовият министър на Израел Катц не потвърди числата, но бе категоричен, че разходът е оправдан на фона на високото търсене и ограниченото производство. Израел направи поръчките още преди фаза 3 на клиничните изпитвания - с Moderna например договорът бе сключен миналия юни. От Pfizer се чакат 8 млн. ваксини, от "Астра/Зенека" - 10 млн. По линия на историческата вина Израел е включена и в доставките за ЕС по настояване на Германия.

 

ОАЕ и Бахрейн излизат начело

 

В Арабския свят първите ваксинации започнаха много рано. Обединените арабски емирства дадоха още през септември разрешение за използване по спешност на китайската ваксина, а през октомври вече бяха успели да ваксинират политическия елит и здравния персонал. ОАЕ явно имат достатъчно наличности, тъй като тези дни дръпнаха до второ място в света по дял на ваксинираните.

В лидерската тройка е и малкото кралство Бахрейн (1.5 млн. жители). Там още на 3 ноември започна извънредна ваксинация с китайската разработка Sinopharm преди официалното й разрешение. На 4 декември кралството одобри за спешно ползване и ваксината на Pfizer/ BioNTech. Бахрейн смята да ваксинира всички граждани на възраст над 18 г. в общо 27 медицински центъра, като поставя дневно по 10 000 ваксини. С две налични ваксини Бахрейн е една от малкото държави, която в момента предлага реално избор.

В самия Китай ваксината на Sinopharm получи одобрение в самия край на 2020 г. Тя се ползва с известно недоверие, но интересът към нея вероятно ще се повиши при евентуални затруднения с доставките на други продукти.

Друг голям производител - Русия, бе първата с одобрена ваксина - Sputnik V, като разрешението бе дадено още през август, но масовата ваксинация се забави заради проблеми с производството и прогнозите за количествата паднаха от 30 млн. на 2 до 10 млн. дози. Така масовата кампания започна със закъснение в началото на декември. Русия даде зелена светлина за клинични опити с втора ваксина - EpiVacCorona, и се надява да я приложи масово през 2021 г. 

 

Експериментите с дозата

 

Притиснати от заливащата ги вълна нови случаи по време на празниците, Великобритания и САЩ се опитват да ускорят ваксинациите по спорен път, за да разпределят наличностите сред възможно най-много хора. В Обединеното кралство се реши втората доза на ваксината на Pfizer/ BioNTech да се отложи за 3-4 до 12 седмици след първата при първоначално поставен срок от 21 дни. При AstraZeneca, където втората доза следва да се постави след 28 дни, интервалът бе променен на 4 до 12 седмици. Дания също планира отлагане – до 6 седмици. Подобно решение се обсъжда и в Германия.

И компанията производител, и Европейската агенция по лекарствата (ЕМА) предупредиха, че удължаване на сроковете извън тези, при които са провеждани клиничните проучвания, е недопустимо. В същото време от становището става ясно, че отсрочка с 42 дни, или 6 седмици, за поставяне на втората доза не е толкова нередно. "Доказателствата за ефикасността на ваксината са базирани върху изследване, при което втората доза е дадена в интервал от 19 до 42 дни след първата. Всяко излизане извън максималния срок изисква нови клинични данни и преоценка на даденото разрешение", изтъкна ЕМА.

Не е невъзможна и предложената схема за ускоряване на ваксинациите в САЩ въпреки предпазливата реакция на Федералната администрация по храните и лекарствата (FDA). Тамошните власти обмислят да намаляват наполовина всяка от двете дози от ваксината на Moderna за част от населението. Експертите изтъкват, че половин доза за хората на възраст 18-55 години дава идентична защита като цяла доза. САЩ изостават сериозно от плановете си да ваксинират 20 млн. души до края на 2020 г. - до 4 януари ваксинираните са 4.6 млн. души.

Във Великобритания бе лансирана и друга спорна идея - ако няма наличности от ваксината, от която е сложена първата доза, да се използва друга ваксина за втората. Производителите категорично я отхвърлиха като несъстоятелна.

 

Къде е България

 

Ваксинираните по последни данни в България са 5448 души, което е 0.07% ваксинирани към 1 януари. С по-ниско ниво ваксинации в ЕС са само Франция и Белгия, а на същото ниво като нас е Австрия. Ваксинациите дотук бяха извършени с първата символична пратка на Pfizer/ BioNTech, като междувременно страната ни получи още 25 000 дози. Очаква се с нея да започне ваксинацията на 15 000 настанени и 11 000 служители в домовете за възрастни, както и на част от учителите. Между 18 и 22 януари се очаква да пристигнат още 35 000 дози, други 35 000 - в началото на февруари. Така общото количество ваксини ще надхвърли 100 000, достатъчни за ваксинирането на 50 000 души. Масовата ваксинация на възрастните хора у нас се очаква да започне до края на март, като е възможно срокът да бъде изтеглен при наличие на доставки. Страната ни очаква и 500 000 ваксини от Moderna. България не преговаря извън централната договорка на ЕС, т.е. получава каквото й се полага от общите доставки в съюза и не излиза от предписаната от производителя схема, т.е. при всяка доставка заделя половината за втора доза.

Последвайте ни и в google news бутон