Човек, като хвърли едно око на начина, по който медиите по света и у нас са отразили демократичния индекс на The Economist Intelligence Unit за 2018 година, който мери състоянието на демокрацията в 165 държави по света, ще види, че най-голямата и най-важна новина в него е останала незабелязана. От общо 60 показателя един-два са успели да спрат влошаването на демокрацията и за първи път от три години я задържат на едно и също ниво. Това, което е убягнало на мнозина, отчели публикацията на тазгодишния доклад на EIU, се съдържа още в заглавието - „Демократичен индекс 2018: Аз също?“. Вероятната причина този изключително мощен хаштаг от 2017-а, унищожил не една или две холивудски, политически и бизнес кариери, да остане незабелязан е въпросителната след „Аз също“. Отвъд заглавието докладът изобщо не споменава движението, започнало още през 60-те и 70-те години на миналия век, но успяло да постигне истинска революция през 2017-а и 2018-а година. Или поне да я започне, тъй като си мисля, че това ще е една от бавните революции.
Къде е тогава новината?
Един-единствен от петте категории показатели за мерене на демокрацията на EIU е отбелязал значителен ръст и това е политическото участие (останалите четири са: изборен процес и плурализъм; граждански свободи; функциониране на правителството; политическа култура). Категорията съдържа 8 индикатора: избирателна активност; участие на етнически, религиозни и други малцинства; участие на жени в парламента; членство в политически партии и неправителствени организации; ангажираност на гражданите с политиката; готовност за участие в законни протести; грамотност; заинтересуваност на населението в политиката и следене на новини; дали властите полагат сериозни усилия да стимулират политическото участие. Та от осемте критерия именно участието на жените бележи забележителен ръст. Според анализа в доклада през 2018 година значително са намалени бариерите пред участието на жените в политическите процеси – от въвеждането на квоти (в Япония) до либерализиране на законодателството (в редица държави). Отбелязва се, че на много места въвеждането на квоти за женско участие е предизвикало разгорещени дебати и това е било определено като недемократично, но резултатът е, че е довело до отваряне на политическите институции за жени. В САЩ частичните избори за Конгреса отбелязаха истинска женска революция, постигната без квоти. Участието на жените в Конгреса достигна рекордно високи стойности – 20.3%. Между другото 20% е прагът на модела, който EIU използва за мерене на политическото участие на жените, което само по себе си е показател за сериозността на проблема с включването на жените в политиката.
Доколко обаче #MeToo има заслуга за това?
За съжаление докладът не разсъждава по този въпрос, а няма и как, тъй като методологията му не го позволява, но вече са изписани стотици страници по темата от началото на скандала през 2017 година. Ефектът от #MeToo е съизмерим с постиженията на движението на суфражетките през XIX и XX век. Дори си позволявам да твърдя, че въздействието е много по-дълбоко. Удостояването на жените с "честта" да гласуват на избори е частица от цялостния проблем с общоприетото възприятие за жената и нейната роля в обществото. В много отношения има значителен напредък, след като сме опрели до обсъждане на равностойното заплащане за извършването на един и същи труд, но фактът, че все още сме дълбоко разделени по елементарен въпрос като домашното насилие и абортите, показва, че крачката от периода на суфражетките насам не е много голяма (в някои части на света).
Заслугата на #MeToo е, че успя да промени начина, по който се реагира на твърденията за сексуално и друго насилие, както обяснява феминистката изследователка Катрин Макинън. Според нея хаштагът и движението зад него успяха да премахнат бариерите пред преследването на сексуалното насилие и най-важното - вече се вярва на жените. Или, както обяснява Джесика Бенет, която пише основно за джендър проблемите за „Ню Йорк Таймс“, #MeToo накара всички да се запитаме: „Как сме могли да смятаме това за нормално?“. Мащабът определено е съизмерим с дълбоко разместване на социалните пластове. Лавинообразното разкриване на шокиращо голям брой истории на жени, претърпели някаква форма на сексуално насилие (или чисто физическо), разби преобладаващия манталитет, че жените сами са си виновни, че си го търсят или че си измислят. Вече нито едно твърдение за сексуален тормоз не остава без внимание, което води понякога и до ексцесии, но това е част от еволюционния процес. Фактът, че противниците на MeToo движението или скептиците по принцип често прибягват именно до примерите за преувеличение, злоупотреби или "прекалена политкоректност", показва, че все още не се осъзнава достатъчно добре мащабът на промяната или поне на нуждата от нея.
Резултатите от изборите миналия ноември в САЩ показват остра имунна реакция
Рекордният брой жени в американския Конгрес може да се разглежда като реакция срещу антилибералния и антифеминисткия тренд, персонализиран от президента Доналд Тръмп. Любопитното е, че изборните резултати в САЩ не са успели да предотвратят постоянния спад в демократичния индекс на САЩ от влизането на Тръмп в Белия дом вероятно защото бяха чак през ноември. Догодина може би ще имаме по-ясна картина, тъй като ще е минала една година от работата на всички тези избрани жени и тогава ще може да се премери реалният ефект. Между другото заради избора на Тръмп САЩ изпаднаха от групата на пълнокръвните демокрации и попаднаха в тази на дефектните. Според критериите на EIU пълнокръвните демокрации се отличават с висока политическа култура, задоволително функциониране на правителството, независима съдебна система, ефективна система за контрол над управляващите. Дефектните демокрации пък са разпознаваеми по недоразвитата политическа култура и ниското ниво на политическо участие.
Но дори и да не можем да видим веднага връзката между равностойното възприятие на жените и демокрацията в САЩ, има един доста по-ярък пример. Ирландия е страната, която направи демократичен скок, като през 2016 г. премина от групата на слабите демокрации в, уви, малката първа лига, където има само 20 държави, представляващи 4.5% от световното население и 12% от държавите изобщо. Много е възможно догодина индексът на страната да се вдигне още повече след джендър революцията, която осъществи премиерът Лео Варадкар, който е въплъщение на всички табута досега. Той е от индийски произход, открито признава, че е хомосексуален, и не на последно място успя да прокара референдум против забраната на абортите, като ръководеше кампанията със страст, каквато рядко може да се очаква от мъж по уж женски въпроси. Само че това не е женски въпрос, а въпрос на основни човешки права. Та Ирландия се нареди сред най-демократичните държави в света, заемайки шестото място. „Малка“ подробност е, че най-демократичните държави са и тези с най-високи постижения в борбата за равенство между половете. Ирландия се нарежда след Норвегия, Исландия, Швеция, Дания и преди Финландия и Швейцария. Това са страните с резултат над 9 от максимален 10 и са известни със своята политика за полово равенство и уважение към различната сексуалност.
А страните, в които кипи консервативна революция, тоест антилиберална и антиженска, са предимно от Източна Европа, която пък като регион отбелязва най-значителен спад в демократичния индекс.
Нито една източноевропейска страна не е пълнокръвна демокрация
Демократичната среда в тези държави се влошава от създаването на индекса през 2006 г. За съжаление ситуацията и в Западна Европа не дава основания за особен оптимизъм, но фактът, че именно показателят „политическо участие“ расте, показва, че демократичните революции тепърва предстоят. Популистите из цяла Европа губят почва под краката си, защото разкриха истинското си лице - не предлагат решение на проблемите, а мечтаят единствено за власт. Тазгодишният демократичен индекс показва, че иде краят на консервативната и антилиберална зима, която беше започнала да обхваща света през последните години. Рекордно високото участие на жените, в някои страни вероятно благодарение на #MeToo, е предвестник на либералната пролет. Проблемът е, че тази пролет вероятно ще настъпи в старите демокрации. В Източна Европа е възможно зимата да се окаже по-дълга, докато не осъзнаем, че забраната на абортите не е решение на нито един от проблемите, които имаме, нито отказът от ратификация на конвенцията против домашното насилие. Антилиберализмът не е решение, а злоупотреба с желанието ни за по-високо и справедливо политическо представителство. Антилиберали, популисти, патриоти, националисти или каквото и да са избрали да се наричат са като телефонните измамници, на които мятаме доверие от балкона. Все повече жени разбраха това и взеха нещата в свои ръце. И това е голямата новина в тазгодишния индекс.
