През 2012 г. Мерил Стрийп го нарече в речта си на "Златните глобуси" "бог". През 25-те години начело на компаниите "Мирамакс" и "Уайнстийн" заедно с брат си Боб той стои зад многобройни кинопродукции, отличени с 81 "Оскар"-а, сред които пет - за най-добър филм. Персонално е носител на престижната кинонаграда като продуцент на "Влюбеният Шекспир" (1999), а в портфолиото му са още "Криминале", "Английският пациент", "Добрият Уил Хънтинг", "Малена", "Бандите на Ню Йорк", "Писък", "Шоколад", "Убий Бил", "Авиаторът", "Артистът", "Джанго без окови" и т.н.
Днес Харви Уайнстийн е осъден за сексуални престъпления и излежава 23 години затвор, а срещу него продължават да се водят още дела от жени, с които е злоупотребил, използвайки властовите си позиции в Холивуд. Простъпките на мастития продуцент отвориха пътя за по-широк дебат за отношението към жените в развлекателната индустрия, третирането им като сексуални обекти - както и кои са другите възможни "чудовища".
Пет години след началото на движението #MeToo филмът "Нейната дума" ни връща към самото начало на историята - разследването на неговите сексуални посегателства, започнато паралелно от "Ню Йорк таймс" и "Нюйоркър" през 2017 г. Филмът, базиран върху документална книга на репортерките Меган Туи и Джоди Кантор, проследява пътя на публикацията в "Ню Йорк таймс", удостоявайки само с едно или две изречения в диалога работата на Ронан Фароу (биологичния син на Миа Фароу и Уди Алън) в "Ню Йоркър". Двете разследвания получиха съвместен "Пулицър". Никой не е съвършен.
"Нейната дума" обаче е силен и въздействащ филм както заради мощта на посланието си, така и заради чудесните актьорски изпълнения. Без да притежава художествената сила на еталона в жанра "Цялото президентско войнство" - работата на журналиста не е особено фотогенична и вълнуваща пред камерата - той припомня тема, която все още е на дневен ред в обществото. Включително и у нас, където признанията на една актриса, че е била жертва на насилие от страна на по-прочут колега, срещат стена от цинизъм и липса на емпатия.
Кери Мълиган ("Момиче с потенциал") и Зоуи Казан са тандемът зад развенчаването на Уайнстийн - работещи момичета от XXI век, които балансират с няколко дини под една мишница - работа, семейство, деца. Разследването им първоначално се блъска в мълчанието на почти всички замесени. Актрисите Роуз Макгауън, Ашли Джъд и Гуинет Полтроу, както и безбройните неизвестни служителки на "Мирамакс" - всички те отказват да излязат публично с информация за набезите на продуцента. Някои от тях са принудени на обет за мълчание от извънсъдебните споразумения, но общата спирачка е страхът. Страхът, който влиятелните насилници всяват около себе си, страхът, че гласът им няма да бъде чут, че признанията ще се обърнат срещу тях, че обществото ще ги игнорира и изолира. Упорито, но деликатно и с уважение към страданието на жертвите, в крайна сметка Туи и Кантор постигат това, което преобърна цялата развлекателна индустрия буквално за месеци. В поддържащите роли на потърпевшите виждаме чудесни превъплъщения на Саманта Мортън и Дженифър Ел, както и Ашли Джъд като самата себе си. Макгауън е въплътена от друга актриса, макар да участва само с гласа си, а Уайнстийн виждаме само в гръб (също изигран от актьор), макар че "Нейната дума" използва и документални записи на заплахите му.
Има поетична справедливост във факта, че именно две млади жени детронират филмовия могул Уайнстийн, причинил толкова много страдание на десетки други като тях. Жена е и режисьорът - германката Мария Шрадер, демонстрирала таланта си във футуристичния романс "Аз съм твоят мъж" и сериала "Неортодоксална". Въпреки някои слабости във филмовото темпо и неточности в изобразяването на журналистическата работа "Нейната дума" има вярната емоционална температура и избягва капаните на сензационното и конюнктурното, в които би могъл да падне поради своята актуалност. Прилежен и честен като своите героини, филмът е триумф на женската солидарност срещу порочната доминация на старите бели мъже.
YouTube
