И децата вече чуха, че потоп от евтини украински храни залива Източна Европа и заплашва да удави местните фермери. Правителствата на България, Полша, Унгария и Словакия решиха да пуснат бариери пред вноса на жито, царевица, слънчоглед и още двайсетина стоки, за да помогнат на "жертвите" на ценовата конкуренция, чиито стоки залежават непродаваеми в складовете. Настояват ЕК да развърже кесията за сериозни компенсации. Вече отпуснатите 56 млн. евро и обещаните 100 милиона били крайно недостатъчни. Брюксел пък ги скастри, че действат самоволно. Трескаво се търсят общи за ЕС решения.
Темата с войната, инфлацията, храните роди много напрежение, тревоги, полуистини, манипулации и откровени лъжи. Волно или не, политици, бизнесмени, анализатори стават съучастници в невидимата война, хибридната, която има за цел да сее раздори в ЕС и да очерня Украйна. Защото "посланията" драстично се разминават с фактите.
Вносът убива
Току-що избран, новият председател на асоциацията на зърнопроизводителите Илия Проданов отсече: „Искаме ЕК да изкупи залежалата пшеница на европейските фермери по 300 евро на тон“. "Офертата" е неприлична, защото борсовите цени в Европа напоследък са доста под 300 евро. Нашите агробизнесмени се оплакват, че им е трудно - защото никой не им купува стоката по бомбастични цени (на Софийската стокова борса още има продавачи, които чакат някой да се излъже да им брои 360 евро за тон).
Засиленият внос на храни от Украйна е безспорен факт - но със спорни интерпретации. Житното нашествие се оказа мит - влезлите у нас количества са твърде малки. На фона на миналогодишната експлозия след нахлуването на Русия в Украйна котировките сега са ниски. На зърнобосовете не им харесва, но това е положението - така е в цял свят, не само у нас и не само в Източна Европа. Влияят много и различни фактори, вкл. и добрите реколти, а това, че Украйна отчаяно се опитва да продава селскостопанските си стоки и частично успява, е само щрих от голямата картина. Наричат я житницата на Европа, но №1 по производство и износ в света е Русия.
С рекордна реколта за 2022 г. - 151 млн. тона зърно, от които 103 млн. т жито, тъкмо Русия залива пазарите с евтина стока. Сама се хвали с това: "...способността на Русия да увеличи общия си износ на зърно и продължаващите доставки на руските хранителни продукти имат стабилизиращ ефект върху глобалния пазар", гласи публикация на Руското посолство у нас, тиражирана в някои медии.
В статията се цитират данни на ФАО (Световната организация по прехраната) за продължаващ спад на индекса на цените на храните - само през март зърнените култури са поевтинели с близо 6% спрямо февруари, а в сравнение с март 2022 г. цените са с почти 18% по-ниски. От екипа на посланик Митрофанова изтъкват гордо: "Прогнозите са, че до 30 юни ще увеличим износа на зърно до 50 млн. тона".
При слънчогледа наистина има "украинска инвазия", но пък цените изобщо не са ниски. Признаха го наши производители, които се чудят защо на тях заводите за олио им предлагат само 700 лв. за тон, а купуват украинското семе по 1100 лева за тон.
Има (ли) дъмпинг
"В момента всички търгове надолу по Африка и Саудитска Арабия – Египет, Тунис и т.н., се печелят от Русия, която подбива цените. България разчита на обща реакция на ЕС, защото случващото се на пазара на зърно нанася щети - с действията си Русия сваля цените и в Украйна, а също и в страните от ЕС. В един момент ние, губейки пазари, започваме да се състезаваме един срещу друг", описва ситуацията Пламен Абровски, бивш депутат от ИТН, сега съветник в Министерството на земеделието.
Така че, ако европейските фермери са ядосани, трябва да насочат гнева си не към ЕС или Украйна, а към Русия, която първо взриви цените на храните с нахлуването си в Украйна, а сега подлива вода на конкурентите си с ниски цени.
С чужда пита ...
През 2021 г. Украйна заемаше водещи места в световния експорт на храни: беше първа по износ на олио, трета при ечемика, на четвърта и пета позиция в доставките съответно на царевица и пшеница. След началото на руската агресия започват бедите. Военните действия съсипват ниви, реколти, складове и цехове, ключовите черноморски пристанища са под обстрел, износът по море е блокиран, а руските окупатори задигат украински храни и ги продават контрабандно, ползвайки канали през Крим. Още преди година държавният департамент на САЩ обяви, че руски кораби извозват плячкосано украинско зърно. Русия отрича обвиненията. Но разследвания на медии твърдят, че има поне 20 канала за трафик. "Запорожието и Южна Украйна са житницата на страната. След като руските войски нахлуха през март 2022 г., те създадоха нещо като полуправителствени агенции към окупационните органи, които се занимават с търговия на зърно", коментира "Файненшъл Таймс" . Колко жито е присвоила Русия, не е ясно.
Украйна търпи особено тежки удари при слънчогледа и олиото. Дори руски анализатори пишат, че заради "трудности с експорта" и заради пораженията на войната производството на слънчоглед в Украйна ще бъде силно намалено през новия сезон - до 10-10,5 млн. тона срещу 14-17 милиона преди. Отделно част от фабриките за олио са разрушени от руските бомбардировки, други работят, но под руски контрол, в окупираните територии.
Плюс-минус
Когато Русия блокира украинските пристанища на Черно море, цените на житото, семената и фуражите полудяха, носейки свръхпечалби на земеделците в цяла Европа и у нас. После международните пазари се успокоиха и сега същите земеделци се оплакват от ниските цени. Но други агросектори са доволни.
Производителите на месо и млечни изделия в Източна Европа всъщност печелят от "омразния" украински внос - той им осигурява евтини фуражи, стоката им става много конкурентоспособна и това се вижда по растящия експорт. Същото се отнася и за заводите за олио - за тях украинският слънчоглед е добре дошъл. В Полша само през януари-февруари износът на животни и на растителни масла е скочил със 72%. Нашите заводи за олио също чупят рекорди в последните месеци.
Временната забрана за внос може да е добра новина за зърнения бранш, но за други вещае проблеми. Производителите на олио се опитаха да вразумят служебните министри - спирането на украинския слънчоглед е пагубно за тях, защото няма да могат да си изпълняват договорите за експорт. Но очевидно лобито на зърнарите е по-силно.
Заливат с храна Източна Европа, а Африка гладува
Тази опорна точка на антиукраинската пропаганда се търкаля по медиите от месеци. Но фактите към началото на март, обобщени на сайта на Съвета на Европа, сочат друго.
На 22 юли 2022 г. с посредничеството на ООН и Турция бе подписана Черноморска инициатива за зърното - за отваряне на хуманитарен коридор, по който Украйна да продължи да изнася храни с кораби от блокираните от Русия ключови пристанища Черноморск, Одеса и Южний. Успоредно с това ЕС отвори и сухопътните "коридори на солидарността" през Източна Европа, като премахна митата и квотите за украинските храни.
Чрез Черноморската инициатива вече са изнесени над 23 млн. т зърно и други храни. Почти 49% от товарите са царевица. Над 65% от пшеницата е достигнала до развиващите се страни. Царевицата се изнася в почти еднакви количества за развиващи се и за развити страни.
СПП - Световната продоволствена програма на ООН, работи от години с Украйна за доставки на храни за най-бедните страни. Преди войната СПП купуваше половината от зърнените си запаси от Украйна. До момента над 456 000 т украйнска пшеница са отпътували за Етиопия, Йемен, Джибути, Сомалия и Афганистан.
Радиация, пестициди и други страхотии
Още от времето на редовния кабинет на Кирил Петков властите уверяват, че зорко проверяват украинския внос – и на границата, и по зърнобази и складове. Но и предният агроминистър, и сегашният (и двамата от БСП), говорят с недомлъвки за резултатите от проверките и оставят други говорители да плашат на воля народа с чернобилска радиация, употреба на забранени в ЕС препарати и всякакви болести по внасяните украински стоки.
Всички страни от ЕС са членове на специална мрежа за известяване, в която задължително подават информация, ако са открили лошокачествени или опасни храни - зърно, фуражи, месо, мляко и т.н. Преглед в системата показва, че България е активна - редовно алармира за тъпкани с пестици чушки от Турция, съмнителни подправки от Азия и мухлясали ядки от Африка. Но досега не е подала нито един сигнал за негодна стока от Украйна.
Преди дни агроминистърът подметна в тв ефира, че били открити някакви „бръмбари“ в украинско зърно. Не даде никакви детайли. В евросистемата за известяване сигнал от България за буболечки и до момента няма.
Всеки брани родното производство
Привържениците на ембаргото дават за пример Полша и Унгария, които първи решиха да посекат вноса от Украйна. Не е тайна, че унгарският премиер Виктор Орбан е сред най-близките приятели на Кремъл и е яростен критик на ЕК и ЕС. И не е тайна, че навсякъде правителствата се боят от фермерски протести и са готови да всичко, за да си купят спокойствие и подкрепа, особено ако се задават избори. В Полша предстои вот за парламент, а управляващата партия "Право и справедливост" разчита много на аграрното лоби.
Румъния е най-голям приемник на украински храни след Полша - вносът е скочил 700 пъти. Но Букурещ търси умни решения, вместо първосигнално да налага забрани, както правят у нас гечевци.
