Животновъди и земеделци поискаха днес спешна среща с премиера Николай Денков и финансовия министър Асен Василев, за да молят за нова "украинска" помощ часове преди държавният бюджет за 2024 г. да бъде гласуван в парламента.

Те са недоволни, че в бюджета за 2024 г. не са предвидени нови 426 млн. лв. държавна помощ заради последиците от войната в Украйна, въпреки че в края на ноември Европейската комисия е взела решение за удължаване до 30 юни 2024 г. на тази временна мярка за земеделските стопани в  Полша, Словакия, Унгария, Румъния и България. "Защо в бюджета за 2024 г. липсват такива средства? Това не са помощи, а компенсации заради загубите, които търпим от войната в Украйна", заяви пред БНР Димитър Зоров, който освен голям млекопреработвател е и председател на Съюза на говедовъдите. 

От Българската аграрна камара също са недоволни от отрязаната помощ и дори заплашиха с протести.  От камарата са разочаровани, че Народното събрание не гласува данъчни преференции за субсидиите, получавани от земеделските фирми. Такива изненадващо бяха гласувани в последния момент за земеделците - физически лица. За тях субсидии до 100 000 лв. няма да бъдат облагаеми.

Въпреки настояванията на опозицията, допълнителни 426 млн. лв. "украинска" помощ не беше гласувана днес при второто четене на текстове от закона за държавния бюджет за 2024 г.

"Догодина земеделските производители ще получат общ финансов ресурс от рекордните 4.108 млрд. лв. Това е с 550 млн. лв. повече от тази година и със 70% повече от 2021 г.", заяви финансовият министър Асен Василев. Той обяви, че Министерството на земеделието трябва да реши как ще се разпределят тези средства. "Парите ги има, те са осигурени по линия на стратегическия план за развитието на земеделието и селските райони", обяви Василев. Финансовият министър увери, че ако се наложи, може да се насочат средства от плана към националните мерки за подпомагане, каквато е държавната помощ за подкрепа на негативните икономически последици от войната в Украйна.

"Възмутени сме от дълбоката несправедливост спрямо българските земеделски производители, която се случва в парламента", коментира по-рано днес Костандин Костадинов, председател на Българската аграрна камара. Той заяви пред БНР, че ако украинската помощ не бъде гласувана, "в последствие ще влезем в един голям цирк на протести, на искания, което не е добре за никой".

От земеделското министерство са заявили към Министерството на финансите необходимостта от осигуряване на 426 млн. лв. за подпомагане заради войната, но това искане не е удовлетворено. Председателят на земеделската комисия в парламента Десислава Танева също обяснила, че нищо не може да направи, затова земеделците трябвало да се обърнат към финансовия министър, разказа Димитър Зоров. 

Тези дни недоволните земеделци са разпратили протестни писма до министрите и до премиера с обвиненията, че българското животновъдство и земеделие се водят към пълна разруха и ликвидиране.

По този повод късно във вторник земеделският министър Кирил Вътев отвърна с публично писмо, в което цитира парите, които през 2023 г. са стигнали до земеделците. Оказва се, че по различни програми и схеми секторът е получил финансов ресурс от почти  3 млрд. лв. Земеделският министър Кирил Вътев не веднъж е изразявал позицията, че фермерите прекалено много се концентрират върху субсидиите, вместо да съсредоточат вниманието си върху производителността и пазара. 

"Тези 3 млрд., за които говори земеделският министър, винаги ги е имало, даже са били и повече. Ние имаме много други искания", каза днес Димитър Зоров. Животновъдите са недоволни, че на глава от животните субсидиите им били два пъти по-ниски от тези в съседните страни.

КАКВИ СРЕДСТВА СА ПОЛУЧИЛИ ЗЕМЕДЕЛЦИТЕ ПРЕЗ 2023 Г.

През 2023 г. земеделските стопани са подпомогнати с 873 млн. лв. чрез инструмента на държавните помощи по мерки в следните направления:

• Компенсиране на щети при природни бедствия или неблагоприятни метеорологични условия, както и при болести по животните и растенията;
• Помощи, насочени към гарантиране използването на качествен посевен материал в растениевъдството, поддържане на високо ниво на развъдната дейност в животновъдството 
• Помощи, насочени към повишаване на качеството на храните и суровините от животински произход чрез отделяне на особено внимание на хуманно отношение към животните;
• Инвестиционни помощи;
• Помощ за участие в изложения;
• Минимални помощи от типа de minimis;
• Данъчни облекчения – намалена акцизна ставка и преотстъпен корпоративен данък;
• Извънредни помощи за преодоляване на негативното икономическо въздействие от войната в Украйна в размер на 426 млн. лв. и в подкрепа на разходи за вода за напояване при отглеждане на земеделски култури в размер на 16 млн. лв.

Допълнително в изпълнение на Меморандума беше осигурен финансов ресурс в размер на 47,5 млн. лв. за предоставяне и на помощ от типа de minimis на земеделските стопани в сектори „Растениевъдство“ и „Животновъдство“, която беше изплатена през декември на близо 30 000 фермери.

През 2023 г. земеделските стопани са получили подпомагане с директни плащани в размер над 910 млн. лева. 

Земеделските стопани изпълняващи изискванията на зелените директни плащания са подпомогнати с над 466 млн. лева.

Преразпределянето на средства към малките и средните земеделски стопани включва над 108 млн. лева изплатени на всички земеделски стопани за първите 30 ха от стопанствата им.

Подпомогнати са и тютюнопроизводителите, дребните земеделски стопани, производителите на памук и младите земеделски стопани със  средства в общ размер от 97 млн. лева. Над 76 млн. лева е доплащането по СЕПП.

До края на тази седмица предстои изплащане на подпомагането по интервенцията за Основно подпомагане на доходите за устойчивост с бюджет около 600 млн. лева.

С цел осигуряване на възможност за насочване на инвестиции в земеделието на 28 септември 2023 г. с бюджет от над 318 млн. лева без ДДС, Министерство на земеделието и храните стартира прием на предложения за извършване на инвестиции по направление „Инвестиции в технологична и екологична модернизация“ от „Фонд за насърчаване на технологичния и екологичен преход в селското стопанство“, предвидена в Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ). Безвъзмездната финансова помощ е в размер на 50% от общия размер на допустимите за подпомагане разходвани средства. Разходите за невъзстановим ДДС също представляват допустим разход по НПВУ и ще се финансират от държавния бюджет, в размер на допълнителни 63,6 млн. лева.

Допълнителен финансов ресурс бе осигурен по двете най-големи подмерки от ПРСР 2014-2020 г. -  4.1 „Инвестиции в земеделските стопанства“ са насочени допълнително 69,87 млн. лв. за предоставяне на инвестиционна подкрепа по проекти на земеделски стопани от проведеният през 2021 г. прием, а към подмярка 4.2 „Инвестиции в преработка/маркетинг на селскостопански продукти“ – 50,98 млн. лв. за предоставяне на инвестиционна подкрепа по проекти на преработвателни предприятия от проведеният през 2022 г. прием.

По мярка 10 „Агроекология и климат“ и мярка 11 „Биологично земеделие“ до края на годината, бенефициентите по двете мерки предстои да получат около 40 млн. лв. компенсаторно подпомагане, на база на изпълняваните от тях многогодишни ангажименти по ПРСР 2014-2020 г.

Общо през 2023 г. към земеделските стопани е насочен финансов ресурс в размер на близо 3 млрд. лева.