Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов демонстрира разбираемо раздразнение, че все му се пада партията да влиза във властта в години с финансови затруднения. Този път мнозинството отказа категорично да се мъчи в тесните рамки на ограничения покрай еврозоната дефицит и без да му мигне окото наду лимита за новопоетия дълг до 18 млрд. лв. Със 7,2 млрд. лв. от него правителството се кани да вдига капитала на държавни търговски дружества за реализиране на приоритетни проекти. Какво всъщност стои зад това и доколко празен е чекът, който подписа Народното събрание - какъвто е основният упрек на опозицията?
На черното не бива да се казва бяло - първата година от мандата на правителството на Росен Желязков е при силно ограничени инвестиции по линия на националния бюджет (тук не броим еврофондове и ПВУ) и едва натъпкани под прага от 3% разходи. Правителството не само че нямаше възможност да вкарва нови политики, ами едва успя да побере в рамките на бюджета вече утвърдени такива. Видно от огромния размер на новопоетия дълг, който в последния момент порасна с 2 млрд. лв. до невиждани нива от 18 млрд. лв., правителството просто отказва да е с вързани ръце и предпочита да изконсумира скандала с големия размер на дълга, отколкото да не прави почти никакви инвестиции.
Това е доста арогантно на фона на обичайната консервативност при управлението на публичните финанси поведение, но и тук може да се припомни, че решението идва след множество отстъпления от бюджетната дисциплина при мандатите на финансовия министър Асен Василев. Тоест каквото повикало - такова се обадило. Кабинетът реши да действа смело с дълга на фона на обичайно ниското му ниво в сравнение с други държави от ЕС, но парите ще тежат върху всички и е добре да знаем за какво ще отидат. Тук опозицията е права - няма достатъчно яснота за намеренията на кабинета, а голяма част от проектите, които бяха дописани изрично в мотивите към закона за бюджета, са далече от готовност за реализация.
В енергетиката тече спасителна акция с мъгляв хоризонт
На фона на обемите, необходими за инвестиции в сектор “Енергетика”, заложената сума за увеличаване на капитала на БЕХ с цената на теглене на допълнителен дълг в размер на 2.5 млрд. лв. изглежда крупна само на първо четене. За сектора това са малко пари. Показателни в тази посока са политическите войни обезкървена ли е енергетиката с над 5 млрд. лв. по линия на отделни решения от ерата на Асен Василев като авансово изплащане на дивидент, компенсации и други. ГЕРБ и ПП-ДБ дълго воюваха по темата, а през 2025 г. се чака ново обезкървяване - по линия на заложеното отчисляване на 100% дивидент за бюджетната 2025 г. Така излиза, че държавата ще прибере с една ръка 100% дивидент, оценяван на 1.9 млрд. лв., като основните постъпления са именно от енергетиката, а с другата ще даде 2.5 млрд. лв. за увеличение на капитала на БЕХ.
На този фон и с оглед на трупаните от “Булгаргаз” загуби (187 млн. лв. за деветмесечието на 2024-а г.), включително покрай договора с “Боташ”, може да се очаква, че това решение за увеличение на капитала на БЕХ ще се изпълни, независимо от готовността за финансиране на отделни приоритетни инвестиционни обекти, коментират финансисти. В частта с информация за планираното увеличаване на капитала на БЕХ бяха посочени конкретни проекти, които ще се реализират с предвидение 2.5 млрд. лв. - ПАВЕЦ “Чаира”, проектите за изграждане на нови ПАВЕЦ Батак и Доспат, 7-и и 8-и блок на АЕЦ “Козлодуй”. Готовността по голяма част от тях не е достатъчно напреднала, за да очакваме необходимост от финансиране още тази година. Това обаче не пречи парите да се внесат и да стоят на "трупчета".
От публично известните до момента данни за ПАВЕЦ Батак и ПАВЕЦ Доспат се знае, че двата обекта ще струват по около 900 млн. евро. Тепърва обаче се очаква предварителна оценка и проектни проучвания за новите съоръжения. Сключен е договор с Европейската инвестиционна банка, като се мисли за финансиране и с подкрепа на държавата, и със заемни ресурси. Срокът за техническата помощ по тези проекти е 16 месеца, тоест яснота може да се чака през 2026 г. От НЕК посочват като реалистично начало на строителните дейности 2027-2028 г. Така осигуряването на ресурс за тези проекти под шапката на НЕК в момента изглежда малко подранило.
Възстановяването и пускането на хидроагрегати 1 и 4 на ПАВЕЦ “Чаира” - друг приоритетен обект в енергетиката, вече е в ход, като обявената тази година поредна обществена поръчка с прогнозна стойност 242 млв. лв. успя да предизвика интерес сред 5 потенциални участници. Предходната поръчка за 220 млн. лв. бе прекратена през декември заради липсата на какъвто и да е било интерес. По тази поръчка е уточнено, че източникът на финансиране са собствени средства, тоест тези пари би следвало да са налични. За ПАВЕЦ “Чаира” бяха заложени и държавни гаранции на обща стойност 230 млн. лв.
До края на 2025 г. се очаква да стане ясен и точният график за изграждане на 7-и и 8-и блок на АЕЦ “Козлодуй”, както и окончателна сметка за стойността на проекта. Договорът за инженеринг на новите мощности бе подписан в края на миналата година между проектната компания “АЕЦ Козлодуй - Нови мощности” и консорциум между Hyundai Engineering and Construction и Westinghouse Electric Company. По този повод капиталът на проектната компания вече бе завишен с 1.5 млрд. лв. по решение на Народното събрание. Тепърва трябва да стане ясна и структурата за финансиране на проекта, за да се търси заемно финансиране.
Най-разкалян е теренът при ББР
Най-проблемни са намеренията за капитализиране на ББР и финансирането през нея на различни инвестиционни проекти. “Сега” вече писа за корупционните рискове около подобно финансиране. По линия на тази част от новия дълг няма никакви детайли за какво ще се насочат парите - обяснява се най-общо, че със сумата ще се засили финансовия капацитет на банката за финансиране на национални приоритети.
Вече стана ясно, че 900 млн. лв. от тези средства ще са за финансиране на общинските проекти, започнати миналата година, за които големите планове се разминаха с наличното финансиране. Очаква се през ББР да мине и ново издание на Националната програма за саниране, като не е ясно тук какъв обем от средства е реалистично да се заложат на фона на вече течащите проекти по ПВУ и доколко общините и министерствата имат капацитет да работят по няколко паралелни програми за саниране.
В тази си част може спокойно да се твърди, че с прехвърлянето на тези инвестиции от министерствата към ББР се цели прикриване на дефицит по държавния бюджет и невъзможност разходите да бъдат покрити по обичайния ред без нарушаване на лимита за дефицита от 3% от БВП. Това е категоричен факт за разходите по изпълнение на проекти от общинската програма, които ще се финансират през банката. Същият ефект - спестяване на дефицит, ще има и при разходите за саниране. Тук програмата е за 2.5 млрд. лв., като сумите са разпределени върху период от 5 години и за тази година са предвидени само 50 млн. от това финансиране. При това положение не е ясно защо капиталът на банката трябва да се вдига накуп с толкова много.
Извън парите за общински проекти и саниране от обещаните 4 млрд. лв. за ББР остава неусвоен ресурс, като към момента не е ясно накъде ще бъде насочен той.
В “Напоителни системи” се готвят за крупни обществени поръчки
От посочените в списъка към бюджета дружества за капитализиране с дългови средства е и “Напоителни системи” - ключово дружество за сектор земеделие. Тук има по-голяма готовност за изпълнение на проекти и може да се очаква, че поне част от заложеното увеличение на капитала с 350 млн. лв. ще се изпълни.
Още отсега е ясно, че парите ще отидат за реконструкция на канали и амортизирани съоръжения. Фирмата има хронични и тежки проблеми с огромни загуби на вода и липсваща измервателна техника. След серия години с отчетени финансови загуби дружеството в крайна сметка започна да излиза на печалба, но доста скромна.
За последната година, за която има подаден финансов отчет - 2023 г., фирмата е успяла да реализира съвсем козметичен плюс от 4 000 лв. Все пак ръководството й се опитва да изплува, като работи за спасяване на проекти за възстановяване на съоръжения за напояване по старата програма за развитие на селските райони в периода 2014-2020 г. на обща стойност 108 млн. лв. Фирмата е бенефициент и по голяма схема за новия програмен период с общ бюджет от 90 млн. евро.
От тях само 36 млн. евро са европейско финансиране, останалите 54 млн. евро са национално съфинансиране. Част от предвиденото увеличение на капитала в размер на 350 млн. лв. вероятно ще покрие това съфинансиране. И тук обаче надали има капацитет за стартиране накуп на поръчки с такива обеми.
Пазарните консултации за набиране на примерни оферти по тази схема и определяне на параметрите на бъдещи обществени поръчки вече са обявени. Справка в профила на купувача на фирмата показва, че към момента са обявени 5 пазарни консултации, свързани с различните обекти, които ще се реконструират, и съпътстващата доставка на измервателни уреди и машини.
Слес евентуално завишаване на капитала на дружеството и изпълнението на старите и новите проекти с европейско финансиране “Напоителни системи” ще се доближат като сума до големия проект, отпаднал безславно от Националния план за възстановяване и устойчивост, на стойност 850 млн. лв. Проектът изпадна заради липса на готовност и риск да забави много сериозно началното предаване на плана за възстановяване.
Кабинетът вече увеличи капитала на “Терем”
Показателно, че при някои дружества нуждите са спешни, е бързото решение на кабинета да увеличи капитала на “Терем”. В началото на април правителството отпусна от централния бюджет 17.6 млн. лв. на военното министерства за увеличаване на капитала на дружеството, като парите ще отидат за превеждане на производствената база на “Терем-Ивайло” в съответствие с изискванията на канадския производител на танкове и бронирани бойни машини General Dynamics Land Systems. Предвидените други инжекции в държавни дружества са дребни. Така или иначе те ще се реализарат със заеми и правителството дължи отговори за тях. А ще бъде най-добре отворената врата за допълнителен дълг да не се използва, като изтъква на теория МФ, и разходите да могат да се поемат при здравословно изпълнение на бюджета без взимане на заеми.
