От настъплението на Ердоган срещу кюрдите печелят всички - и Турция, и Башар Асад, и Москва, написа преди дни "Франкфуртер алгемайне цайгунг". Преди началото на турската военна операция в Сирия командирът на Сирийските демократични сили (СДС), ръководени от кюрдските части, казал на висш американски дипломат: „Вие ни оставяте да бъдем изклани“ и поискал да разбере дали САЩ ще направят нещо, за да защитят сирийските кюрди, докато Турция продължава военната си операция, насочена срещу американските съюзници в Сирия – кюрдите. "Вие се отказахте от нас. Оставяте ни да бъдем изклани", каза генерал Мазлум Кобани Абди пред заместник-специалния пратеник на Международната коалиция срещу "Ислямска държава"(ИД) Уилям Роубък, съобщи Си Ен Ен, цитирайки анонимни източници. "Вие не сте склонни да защитавате хората, но и не искате да дойде друга сила и да ни защити. Вие сте ни продали. Това е неморално", добавил кюрдският генерал. САЩ не искат кюрдите да се обръщат към руснаците, потвърди служител на администрацията в Белия дом. Но след предателството на американския президент Доналд Тръмп спрямо кюрдите в Сирия, те се решиха на отчаян ход. "Трябва да знам дали сте способни да защитите моя народ, да спрете тези бомби да падат върху нас или не. Трябва да знам, защото ако не сте, трябва да сключа сделка с Русия и режима сега, и да поканя техните самолети да защитят този регион ", казва Мазлум.
Затова не е изненада, че сирийските кюрди сториха именно това, позволявайки на сирийските правителствени войски да навлязат за пръв път от години в Североизточна Сирия, като по този начин те и руски военни патрули вече контролират стратегическите градове като Манбидж, Рака и Кобане, за които кюрдите платиха с цената на хиляди жертви и разрушения. Това все пак позволи на частите на СДС да стартират изненадваща контраофанзива срещу турските сили и техните сирийски съюзници в лицето на подкрепяната и финансирана от Анкара Сирийска национална армия, сред които има много ислямистки елементи. Те искрено мразят кюрдите и искат да ги изгонят от северните райони, където да установят свой контрол. Това е и целта на Турция, за да върне там милиони сирийски бежанци, повечето от които са араби сунити, с което
ще промени етническата карта на Сирия
След избухването на гражданската война през 2011 г. сирийските правителствени сили до голяма степен се изтеглиха от североизтока, за да се съсредоточат в други части на страната. Това позволи на кюрдското малцинство да създаде автономен район, който прие с отворени обятия бежанци от боевете в други части на страната, включително християни и други религиозни малцинства. Но ИД започна офанзива в района през 2013 г., превзе голяма част от него и установи столицата на самозвания халифат в североизточния град Рака. Десетки хиляди хора избягаха от боевете и бруталното управление на групировката, белязано от масови кланета, публични обезглавявания и други жестокости. След като бяха почти заличени в североизточния граничен град Кобане, оглавяваните от кюрди Сирийски демократични сили (СДС) започнаха контрафанзива. С голямата военна подкрепа на САЩ те постепенно отнеха цяла Североизточна Сирия от екстремистите, включтелно Рака. Но победата беше извоювана с потресаваща цена - десетки хиляди убити и цели квартали и градове в развалини.
Сега кюрдските бойци отново са на фронтовите линии, този път за да се бият с Турция, която ги смята за терористи заради връзките им с обявената за терористична организация Кюрдска работническа партия(ПКК) на турска територия. Турция се е заканила да създаде "безопасна зона" по границата си до 30 км навътре в Сирия, където възнамерява да засели част от наброяващите над 3.5 милиона сирийски бежанци, които е приела.
В момента отново десетки хиляди сирийци бягат, повтаряйки кошмара с набързо стегнат багаж, задръстени от трафик шосета и несигурна съдба. Семейства, които само преди няколко години са избягали от яростните атаки на ИД, сега бягат от турската офанзива срещу същите кюрдски бойци, победили екстремистката група. Съединените щати, които работеха рамо до рамо със сирийските кюрди, се отдръпнаха настрана и изоставиха своите съюзници. Сега цивилните отново са обърнати в бягство, но този път има още по-малко места, където да отидат. Северната граница с Турция е затворена, лагерите за вътрешно разселени лица са препълнени, а вражески сили, включително непобедени джихадисти са в готовност да се надигнат и да се възползват от хаоса. Откакто Турция започна въздушни удари и артилерийски преграден огън по границата,
по главните шосета се виждат колони от коли,
камиони и моторизирани рикши, натоварени със семействата, набързо събрали своите вещи в брезентови чували и найлонови торби. По оценка на Норвежкия съвет за бежанците в петкилометровата ивица по границата живеят около 450 000 души, сред които и 90 000, които вече са бягали поне веднъж през гражданската война. Хуманитарната криза се усложнява и от това, че повечето международни организации преустановиха там работа заради бомбардировките и тежките сражения.
ООН пък вече предупреди, че съобщените екзекуции на цивилни в Североизточна Сирия, извършени от протурски бойци, могат да представляват "военно престъпление" и че Анкара може да бъде "смятана за отговорна". Сред тях беше и 35-годишната Хеврин Халаф, генерален секретар на Партията на бъдеща Сирия, която според силите била изведена от колата й и убита от сирийски бойци, съюзници на Турция.
Решението на САЩ да се изтегли от Сирия бе нашироко осъдено от демократи и мнозина републиканци, включително някои близки съюзници на Тръмп. ЕС също остро разкритикува действията му заради джихадистката заплаха и цивилните жертви, а повечето страни членки вече спряха военните договори с Анкара. Непостоянният Тръмп и преди е променял становищата си за Сирия. Раздразнен от гневните критики към него, той цинично обяви, че кюрдите не са помагали на САЩ по време на десанта в Нормандия по време на Втората световна война, не са ангели, а някои от кюрдските бойци били по-опасни и от "Ислямска държава".
Кюрдите бяха повярвали, че явната им роля в съпротивата срещу ИД, която им костваше хиляди убити и ранени, им е дала легитимност, каквато не са имали в предишните си битки на стремежите си за собствена държава. Но последните събития за пореден път показаха, че този разпокъсан народ, който живее на териториите на Сирия, Ирак, Иран и Турция, отново бе излъган. Факт е, че и самите кюрди също са разделени по политически и икономически причини, което им пречи да осъществят своята мечта. И за пореден път познавачи припомниха на медиите тяхната тъжна поговорка или проклятие: "Никой не е приятел на кюрдите ...освен планините".
