Стикерът, който се лепи на стъклото на автомобила като знак за платена застраховка "Гражданска отговорност", отдавна е излишен - все пак живеем в 21-ви век. Асоциацията на българските застрахователи (АБЗ) изпрати още миналата година писмо до Комисията за финансов надзор (КФН) с предложение хартиеният знак да отпадне. И МВР има същата позиция. Но някой в държавата пречи да се вземе правилното решение и шофьорите продължават да плащат всяка година за ненужните лепенки, а сумата се измерва в милиони левове.
От години полиците по "Гражданска отговорност" се издават чрез ЕИСОУКР - Единната информационна система за оценка, управление и контрол на риска, до която КАТ, КФН и всички застрахователи имат достъп в реално време. Там се регистрира всеки нов договор за застраховка на МПС в момента на сключването му. Всеки обикновен гражданин може да провери онлайн наличието или липсата на застраховка, като попълни регистрационния номер на автомобила. И въпреки това лепенките по стъклата все още са задължителни.
Системата ЕИСОУКР се управлява от Гаранционния фонд (ГФ). А управляващите фонда не подкрепят премахването на стикерите за "Гражданска отговорност".
През далечната 2001 г. с двамата изпълнителни директори на Гаранционния фонд се озовахме заедно в Атланта, САЩ, на организиран от Cisco Systems Inc. курс на тема: Изграждане на информационни системи и мрежи за нуждите на застрахователните пазари и развитие на нова застрахователна екосистема. Много полезен курс. Чудя се дали двамата ми тогавашни спътници са забравили наученото в Атланта, или има някаква друга причина за днешната им пасивност. Защо България не бърза да прави това, което се прави във всички развити страни - отказ от хартиена бюрокрация и и предоставяне на застрахователните услуги изцяло по електронен път?
В случая
интересите на застрахователите и потребителите съвпадат
– застрахователите искат лепенките да отпаднат като излишна формалност, а потребителите искат да не плащат по 1.40 лева за стикер (сумата става 5.60 лв., ако годишната застраховка се плаща на 4 вноски). Всяка година за тази отживелица автомобилистите дават едни излишни 10-12 млн. лева. Всъщност тези милиони не са излишни за фирмите, които печатат стикерите - за тях това си е един добър бизнес.
А какво казва КФН, от която зависи решаването на този казус? Че ще направи „задълбочен анализ“ как премахването на стикера ще се отрази на застрахователния пазар и че това може да стане не по-рано от 2022 г.!!! Защо трябва да се чакат още 3 години, когато може с едно предложение за промяна в Кодекса за застраховането това да е факт още „утре“.
Излиза, че КФН и по-точно Управление „Застрахователен надзор” нямат нужната експертиза и не осъзнават, че важната роля на регулатора е превантивната, а не наказателно-приходната, която да им осигурява високи и незаслужени трудови доходи. Поведението на КФН показва, че правителството няма нужната държавна политика в този социално значим бизнес. Дали в комисията си дават сметка, че саботират - съзнателно или несъзнателно, еврокомисаря Мария Габриел, която още преди години обяви, че дискриминацията на онлайн търговията приключва на 3 декември 2018 г.?! Вече сме 2020-та...
Възмутителен е и фактът, че от години КФН и Гаранционният фонд
прокарват политика на непрекъснато вдигане на вноската към ГФ
на застрахователите, предлагащи задължителните застраховки "Злополука" на пътниците и "Гражданска отговорност" на автомобилистите, включително и граничните застраховки по чл. 483, ал. 2. Тази вноска се разпределя в два фонда - Фонд за незастраховани МПС и Обезпечителен фонд (за изплащане на обезщетения при фалит на застраховател), управлявани от ГФ. Във времето, когато покритието на "Гражданска отговорност" беше около 70 %, вноската беше 6 лева, а сега, когато имаме над 98% и сме водещи в Европа по застраховани МПС-та - вноската е 13 лева. КФН дори я "актуализира", т.е. увеличава, два пъти годишно по предложение на ГФ.
През януари миналата година вноската за Фонда за незастраховани МПС се качи с 0,50 лв., а през декември за Обезпечителния фонд порасна с 1 лев и стана 2,50 лв. В същото време ГФ години наред не забелязваше, че клонът на чуждестранния застраховател "Олимпик“ внася такси там, без да има законово основание за това. И сега след фалита на „Олимпик“ няма яснота от кой фонд ще се покриват обезщетенията – от кипърския или от българския. Няма разяснение нито от нашия ГФ, нито от КФН, които непрекъснато се оправдават, че това не е тяхна работа и всичко е в ръцете на кипърския надзор, на кипърския ликвидатор и тяхната отговорност към потребителите се изчерпва с препечатване на информацията от кипърските сайтове.
Като бивш ръководител на застрахователния надзор, но и като човек с дългогодишна практика в застраховането, поисках среща с председателя на КФН Бойко Атанасов, за да поговорим за неотложните за решаване проблеми. Той учтиво ми отказа. Сигурно защото от мен не зависи нито поста му, нито заплатата му.
Има и други свидетелства за слабостите в работата на важния регулатор КФН - не е само неадекватното отношение спрямо стикерите и вноските. Най-притеснителна е липсата на последователна и отговорна политика към застрахователния бранш.
Безброй пъти се отлагаше въвеждането на системата „Бонус-Малус“
и на Методиката за определяне на обезщетенията при смърт при пътнотранспортни произшествия. От страх ли или от липса на експертиза, решителност и обществена отговорност? От две години и двата важни нормативни акта се бавят от КФН. Отдавна изтекоха крайните срокове за приемането им, а това вече е в противоречие със законодателството ни и с европейските изисквания. И заплашва България с наказателни процедури от ЕК.
* Авторът е първи директор на “Дирекция за застрахователен надзор”, бивш народен представител от СДС, председателствал Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол в 38-то Народно събрание, и настоящ потребител на застрахователни услуги.
