В миналото ДПС се наслаждаваше на репутацията на вечния балансьор - партията, без която правителство не става. През последните години обаче в парламента се изредиха куп новоизпечени балансьори, посредници и политически комисионери, а славата на Движението поувяхна. Сега изглеждаше, че сделката за кабинета „Денков-Габриел“ ще бъде приключена без партията на Ахмед Доган – докато парламентарните журналисти не видяха масивната фигура на депутата бизнесмен Делян Пеевски да се носи към стаята за преговори.
Защо стана така? Нали всичко се уреждаше между ПП-ДБ, като мандатоносител, и ГЕРБ-СДС, която осигуряваше гласове в замяна на бъдещ премиер в лицето на Габриел? Защо им трябваше да включват партията на Доган? Имат си достатъчно депутати за мнозинство, което да крепи новото правителство. Десните и герберите твърдяха, че уреждат подкрепата на ДПС за предстоящите конституционни промени и преструктурирането на съдебната власт. Този разговор обаче изглеждаше доста подранил. Кабинетът не беше гласуван още, а те вече договаряха какво ще бърникат в Конституцията. И отгоре на всичко, не търсят БСП или ИТН, които в миналото са били коалиционни партньори на ПП и ДБ. А търсят така омразното им (поне на десните) ДПС!
Герберите нямат проблем с хората на Доган. Бойко Борисов неведнъж открито е хвалил депесарите като ценен и надежден партньор по евроатлантическа линия. И е публична тайна, че двете партии развиха много добър синхрон по времето, когато ГЕРБ управляваше държавата. И това не се повлияваше особено от моментите на дребни дрязги – например, преди избори, когато началниците на ДПС обвиняваха Борисов, че е държал калашник по време на т.нар. Възродителен процес.
Десните обаче какво диреха при ДПС?
Защо им трябваше публично да ходят в стаята на парламентарната група на движението, за да уговарят нещо, при това в присъствието и с участието на Делян Пеевски? Години наред – още преди гражданските протести през 2013 г. срещу назначаването на Пеевски за шеф на ДАНС, градската десница го сочеше като „Големия Сатана“, който крепи статуквото, контролира задкулисно съдебната система и развива бизнеса си на гърба на държавата. Лично Кирил Петков го наричаше "символ на корупцията в България". И сега изведнъж – хайде да си говорим всички заедно за Конституцията и реформата! А с последните 10 години на борба със „Сараите“ какво правим? А с американските санкции по „Магнитски“, които удариха Пеевски, какво правим?
Вярно, депесарите няма да влязат във властта – поне не официално (макар че и за герберите ПП и ДБ твърдяха същото, а след 9 месеца формацията на Борисов ще си има министър-председател). Реално погледнато, движението понесе тежко поражение, след като не успя да се намести в новото правителство. Откакто през 2014 г. падна кабинетът „Орешарски“ - последният, в който ДПС участва пряко, партията на Доган се опитва да се върне през парадния вход на властта. Тя се нуждае от това, не просто заради ресурсите, които ще й донесе, а защото така ще получи истинско признание, че е нормален политически субект, а не
токсична партия, която трови българската политика и държава.
За момент тази възможност изглеждаше съвсем близо, докато ГЕРБ-СДС преговаряше за първия мандат. Тогава депесарите дори се разбраха с герберите общото им правителство с премиер Мария Габриел да отстрани главния прокурор Иван Гешев. Това беше главозамайваща промяна, която дойде толкова внезапно, че още не можем да си я обясним. Внезапно обаче задругата пропадна, когато Борисов и хората му успяха скришом да се споразумеят с десните. Така ДПС остана излъгано и доста ядосано. Неслучайно партийният шеф Мустафа Карадайъ започна да засипва бъдещото управление с епитети като „пълзящ фашизъм“ и „порочна сватба“, и да заплашва с нахлуване в парламента. Към онзи момент изглеждаше така сякаш движението ще се подреди до президента Румен Радев, „Възраждане“, БСП и ИТН в яростното им недоволство от новия кабинет. И само няколко дни по-късно последва прословутото рандеву, на което представители на ПП-ДБ и ГЕРБ-СДС отидоха на крака при партийните шефове на ДПС, за да си поговорят. С тях и с Пеевски, който по-късно влезе и в стаята за преговори.
Тук движението прибра известна печалба.
Да, изгуби шанса да се легитимира наново чрез участие в правителството. Самата среща обаче и заявката, че това е началото на траен диалог по най-важните проблеми на държавата, послужи като известна компенсация за това, че отново остава извън властта. Вече не го сочат с пръст като пример за статукво и корупция. А гледат на него като на ключов партньор в предстоящата промяна на Конституцията и уреждането на страшната криза, която тресе съдебната система. Да не говорим, че самият Пеевски вече няма да бъде плашилото, с което десните „страхуваха“ избирателите. А ще стане политик, с когото ще говорят сериозно за реформите, които искат.
Това за него си е истински бонус! И препиране на репутацията му, колкото и депесарите горделиво да приказват, че няма нужда от подобно нещо. Има, и още как, след международен шамар като "Магнитски". А колебливостта на ПП и ДБ, които се чудят дали работят с Пеевски или се борят с него, само му помага. Какво точно си мислят, че правят тези хора? Един ден обсъждат с него политика и конституционни промени, на следващия ден викат - не, не го искаме никъде близо до реформите. Не се ли усещат колко олекват? Че изглеждат все едно не знаят какво вършат и какво искат? На техния фон ДПС направо изпъква със своято хладна пресметливост и последователност.
За герберите всичко това е без значение, както се каза –
Борисов е готов да се съюзи с всекиго, стига да си подсигури властта.
Затова и без колебание хората му подкрепиха Пеевски да влезе в ключовата комисия. ПП и ДБ обаче се оставиха на бизнесмена да ги направи за посмешище. Като му отидоха на крака, те на практика му връчиха репутацията си, за да си изтрие изкаляните обувки с нея. И сега може да пристъпва в парламента лъснат и спокоен, че има бъдеще в политиката. Нещо, което за самите десни вече съвсем не е сигурно.
