Добър 4. Добър 4.20. Добър 4.14... Можем да се върнем поне години назад и резултатите от зрелостния изпит по български и литература ще са все едни и същи. Правим реформи, променяме учебни програми, махаме автори, увеличаваме и намаляваме часове по различни предмети, сменяме подходи. Но накрая българските ученици отново здраво държат средно, посредствено ниво. "Резултатите са съизмерими с тези от предходната година" - е познатото до болка обобщение на просветното министерство, с което се парират нелицеприятните въпроси и изводи. Какво старо ни напомнят и какво ново ни казват тазгодишните матури?
Твърде лесни или прекалено трудни?
Многобройни са мненията, че и тази година изпитът е бил обидно лесен и че с него може да се справи дори седмокласник (дори четвъртокласник знае, че "падна камък от гърба ми" не означава "изпитвам силен страх"). "Във въпросите по български език имаше само най-често срещаните грешки и общите случаи, нямаше нито един частен случай нито в правописа, нито в граматиката, нито в пунктуацията", споделя учител. Друг педагог от София признава, че и най-посредствените му ученици са се справили що-годе прилично. Не такова обаче е мнението на преподавател на ученици от професионална гимназия или на такива от уязвимите групи, за които матурата е била достатъчно сложна, че да не могат да вържат тройка. Полярните мнения не са нещо необичайно, но са свидетелство за огромната ножица в българското образование, която няма изгледи скоро да се затвори - елитните гимназии все така подготвят отлични ученици, а малките училища в страната едва ги избутват. Разговорът за качеството на образованието пък винаги остава на заден план.
Причините за представянето на учениците често се търсят в нивото на трудност на матурата, без обаче да си задаваме въпроса каква всъщност трябва да е тя - лесна или трудна. Миналата година МОН най-сетне прогледна, че прагът от 23 т. за тройка е твърде нисък, затова реши от догодина да го вдигне на 30 точки. В новата общоообразователна матура по български обаче задачите, чрез които ще се оценяват компетентностите по литература, ще са и върху изучавани творби, и върху невключени в учебните програми художествени текстове. Имайки предвид предупрежденията на редица учители и експерти, че промените в програмите, направени през 2016 г., са били по-скоро козметични и те са останали обемни, без достатъчно време за упражнения, че междупредметните връзки все още са крехки и че самите учители не знаят как точно да развиват и преподават умения, картината догодина по същото време не се очертава никак розова.
Коя е лирическата героиня на Елисавета Багряна?
Няма спор, че е добре българската литература да се познава. Въпросите от рода на "Какво е искал да каже лирическият герой" обаче отблъскват до безкрай днешните младежи, които не виждат смисъл от това да преповтарят нечии чужди разсъждения. Бърз преглед на матурите от последните години показва, че литературната част от изпита не е мръднала от клишето. Друг е въпросът, че според педагози матурата може спокойно да бъде взета, без ученикът да е чел заложените творби. "Положението по БЕЛ и едно време, и сега е необяснима скука, все по-неадекватна и безинтересна скука", обобщава родител. Щом така мисли един родител, какво ли би казал неговият син или дъщеря?
Учител споделя, че в новите учебни програми по български има действително нов стил и подход на представяне на знанията с фокус върху разбирането, а не върху зазубрянето на информация. Според негови оценки обаче това се случва едва в 11-и клас, докато 9-и и 10-и клас са доста класически по структура на програмата и акцентиращи върху информацията. Как се прави ефективен преход от наизустяването към мисленето за една година, е реторичен въпрос.
Буквояди
"Коя от посочените творби не е поема?", "В кое произведение е използвана ретроспекция?", "В кой ред авторът на всички творби е Иван Вазов?"...Вече и учителите си мечтаят да доживеят времето, в което буквоядските въпроси, изискващи четенето на точно определени произведения и запаметяването на цитати от тях, ще изчезнат веднъж завинаги от българското образование. Твърде вероятно е обаче те да останат, тъй като и в новата общообразователна матура по БЕЛ от 2022 г. от дванадесетокласници ще се иска да свързват "изучените творби от българската литература с имената на техните автори, с жанровете, с героите, със сюжетите, с мотивите и с основните им теми".
Новата профилирана матура по български език, която ще държат само зрелостниците, избрали този предмет като профилиращ, дава известна заявка да премахне конкретния автор, върху който се пише текст, а учениците да разсъждават върху непознат текст, както е в някои западни държави. Това обаче изисква съвсем различен подход при преподаването, повече проекти, самостоятелни работи и разсъждения, за които времето все не достига. И нищо чудно новите програми заедно с преподаването постарому да увеличат двойките с 3-4%.
Сложно съставно или сложно подчинено?
"Да помислим за какво им е този синтетичен разбор до такива дълбочини. Винаги съм се чудила какво значение има дали едно сложно изречение е сложно подложно, сложно определително или някакво си друго сложно. Това знание никога в живота не ми е трябвало", споделя родител. Според него, а и според много други граматиката и лексикологията са важни до степен, която да ни научи кое изречение е сложно и къде точно да сложим запетая в него. Както изглежда, далеч по-смислено е да знаеш какво точно означава бракониер и защо не бива да ставаш такъв, отколкото да можеш да определиш думата от чужд произход ли е, от уличния жаргон ли е, или пък е с експресивно значение. Децата отдавна се развиват в нов свят, но продължават да учат насила неща, които не харесват или не ги интересуват. Прекалената теория и липсата на практическа насоченост в матурите, които не успяват да догонят реалността, са все неща, които уж са забелязани от експертите и набелязани за промяна. Корекции обаче се очакват чак догодина.
Каква е тази система, която не успява да научи едно дете на родния му език?
На сериозни размисли навежда казусът на родител, чийто син е изкарал 4.43 на матурата по български и 5.84 на тази по английски език, без никога да е ходил на школи по български, а знанията му по английски са само от школа, която е посещавал в предучилищна възраст. "Голямото ми чудене е каква е тази образователна система, която не успява да научи едно дете на родния му език, но в същото време други системи извън училище му позволяват да научи перфектно чужд език?", пита се майката.
Според жената английският е преподаван по начин, който е позволил на сина й да го усвои само от работа в клас - без допълнителни усилия и без да се занимава с домашни. "Учебният план по български в училище обаче е толкова безумен, че същото дете, което не отсъства от часове, но не работи допълнително (както и по английски), не успява да усвои нещата на същото ниво. Защо? Защото се учат ненужни неща, обяснени по безумен, неразбираем начин", разсъждава тя. Това се вижда и от нивото на въпросите в матурите по двата предмета. Докато в раздела за четене с разбиране в българската матура има поне два въпроса, които са твърде елементарни за един зрелостник - от коя сфера е включеният текст, то в тази по английски и текстът е по-сложен, и въпросите - по-комплексни.
Учители опонират, че основният проблем не е в учебните програми, а в организацията на учебния процес - твърде големите класове, в които е непосилно да се обърне внимание на всеки ученик, големият норматив за учителите, липсата на мотивация при всички участници в образователния процес и др. Други виждат проблем в невъзможността обучението да се организира според нивото, както е в много държави, а не според възрастта. Истината очевидно е някъде по средата. А за преобърщането на тенденциите са нужни комплексни промени, най-важните сред които е квалификацията на учителите. Но реална такава, а не проформа.
