По какви критерии се определя дали едно интерпретативно съчинение или есе е отлично? Как МОН стимулира личното мнение на учениците, при положение че ако човек се справи блестящо на първите две части на матурата по български - задачите с отворени и затворени отговори, а доста посредствено на последната трета част - писане на текст, може да получи оценка отличен 6? Тези въпроси задава учител по български език и литература, подготвящ ученици за предстоящите държавни зрелостни изпити. Според него критериите, по които се оценяват текстовите работите на учениците, не са известни в детайли на доста от педагозите у нас, поради което често се получават разминавания между условията, които учителите поставят на учениците в училище, и критериите, по които те биват оценявани от проверителите на матурата по български език.
"Имам информация, че на миналогодишната матура по български език ученик от частно училище е изкарал 5.50, написвайки дадена от учителя му и наизустена от него тема на третата част на матурата, в която той е писал интерпретативно съчинение. Въпреки реформата, която въведе писането на есе и литературно интерпретативно съчинение, в които следва да се стимулира личното мнение и критичното мислене, се оказва, че продължаваме да стимулираме зубренето и ученето на теми, написани от определени анализатори", чуди се учителят, пожелал анонимност. Той призовава МОН да публикува примерни есета, без имената на техните автори, които са за шестица, петица, четворка и т.н., за да имат реална представа учителите и младежите какво точно се очаква от тях.
"Сега" зададе тези въпроси на министерството на образованието, което даде разяснения за предстоящата кампания. Публикуваме ги с малки съкращения за всички 12-класници и техните учители.
Припомняме, че в последната част на матурата младежите трябва да напишат аргументативен текст - интерпретативно съчинение или есе, като от 2022/23 г. те получават две теми, от които да избират. До тогава темата и за съчинението, и за есето бе една. Темата за съчинението е по проблем от една или няколко творби. Формулировката за есето включва житейски проблем, залегнал в едно или в няколко литературни произведения, или такъв, който не е обвързан с художествен текст.
Какво е есе?
"Есето като жанр е заложен в учебните програми и по български език, и по литература още от 8 клас. Учителят е този, който следва „да има реална представа какво се търси ", да насочва, да подпомага овладяването на уменията на учениците при писане на есе, съобразявайки се с изведените в учебните програми очаквани резултати - напр. структурирането на въвеждаща част, формулирането на теза, подбирането на аргументи, изграждането на смислови и логически връзки, без обаче това да ограничава пишещия. Ценното при писането на есе е провокирането на свободата на пишещия при интерпретирането на поставения проблем, осмислянето му, представянето на неговите аспекти, подбора на аргументи и примери. Това е причината да не се налага универсален подход за създаване на есе в училищната обучителна практика. В този смисъл не следва да се предлагат „примерни есета", което би наложило рамка, шаблон при създаването на този вид аргументативен текст", обясняват от МОН.
Учителят по български обаче контрира, че при публикуването на едно есе действително може да се зададе шаблон, но при публикуване на няколко, правилно подбрани, така че да дават различна текстова и логическа структура, този проблем се решава. А и това ще е шанс МОН да покаже на практика как оценява различността и многообразието при създаване на есе, ако го прави наистина. "Прекрасно би било да публикуват и рецензията на учителите, проверили есето, за да видим защо и откъде са паднали точки при оценяването. Така ще имаме двойна полза - пример с анализ към него от специалистите, проверяващи матурата (все пак според МОН там има университетски преподаватели). Освен това, заради вариативността на жанра е общоприета практика във всеки един учебник или помагало да се дават отлични образци на есета от ученици или изявени есеисти и всички приемат, че така се усвоява най-добре този жанр чрез анализиране и следване на най-добрите примери (но не преписване). Съществуват цели сборници с есета с образователна цел", опонира още учителят.
Относно точките, които носи писането на текст - съчинение или есе, от МОН посочват, че задачата, която изисква създаването на аргументативен текст, носи близо 1/3 от общия брой точки за целия изпит - 30 от общо 100 т., като за нея се поставят определен брой точки по определени критерии (по-долу са представени - бел. ред.), без да се приравняват само те към цифрова оценка от 2 до 6. Оценката на всеки зрелостник е на базата на броя точки, които са присъдени за изпълнението на всички задачи в теста - общо 41 задачи. От МОН посочват, че е увеличен процентът на зрелостниците, които работят по последната задача от матурата през майската сесия на 202/2023 г. - 91% за разлика от 2022 г., когато са били 89%. Повечето зрелостници са писали есе - 32 506 (71%), а интерпретативно съчинение са създавали 9 119 души (20%). Средният резултат за есето е 12 т. от общо 30 т., а за съчинение - 14 т. от общо 30.
От министерството обаче не дават разбивка колко от писалите есе имат шестици, колко - петици, четворки, тройки и двойки, както "Сега" попита. Не е посочен и анализ на какво се дължат слабите резултати на есето. "12 точки средна оценка на есето означава, че по-голямата част от децата ни са полуидити, които не могат да изразят мнение по някакъв проблем, който от горе на всичкото е така подбран, че да е близък до тях. Аз нямам такива наблюдения, макар че съм работила в техникум и частните ми ученици идват при мен, след като са се сблъскали с някакви образователни проблеми", казва учителят. По думите му големият въпрос всъщност е откъде са отпаднали точки – дали от частта за компетенциите за създаване на есе, където се оценява съдържателната страна на есето, вкл. оригиналната мисъл при разработката на темата, или от частите за логическа структура на текста и езикова култура. "Въпросът за общия брой точки на есе е важен дотолкова, доколкото ние не знаем как се формира тази средна оценка от 12 точки – дали има една част ученици, които си получават пълния брой точки на есе и една част, която получават по няколко точки за усилието и така се образува усредненото 12 точки, или една голяма част от учениците получават за есе средния брой точки и единични бройки се въртят около максимума и минимума на точките. Двете опции дават различна образователна картина. Но МОН не дава никаква информация. "Моето усещане е, че е вторият вариант и се режат точки от частта с оригиналното мнение на учениците", казва учителят.
И какво интерпретативно съчинение?
"Интерпретативното съчинение е заложено в учебните програми по литература, в които е посочено какво се очаква да овладее обучавания при създаването на този аргументативен текст. В учебните програми, както и в учебно-изпитната програма за държавните зрелостни изпити, е заложено създаването на интерпретативно съчинение по проблем върху една или няколко художествени творби, т.е. на държавен зрелостен изпит няма как да се формулира тема, насочена към цялото творчество на даден автор", обясняват от МОН.
Оттам посочват, че литературните анализи в учебниците и в помагалата обикновено подпомагат учениците в обучението им по литература, като "не следва да се толерира възпроизвеждането на готови разработки при създаването на интерпретативно съчинение". "Цитираните критерии не ограничават оценяването на „лично мнение на учениците, способността им да разсъждават и да имат критично мислене“, стига да са адекватни, което всъщност се преценява от висококвалифицирани учители и преподаватели във висши училища с опит в проверката и оценяването на изпитните работи от ДЗИ", посочват от МОН. Критериите за оценка на творбите обаче навеждат на други изводи.
Какви са критериите за оценка?
От МОН съобщават, че критериите за оценяване на аргументативен текст - интерпретативно съчинение и есе, са публикувани на сайта на министерството още преди провеждането на матурите през 2022 г. - https://www.mon.bg/obshto-obrazovanie/darzhavni-zrelostni-izpiti-dzi/skala-za-otsenyavane/, като те се прилагат при оценяването на изпитите зрелостниците през изминалите четири сесии.
При съчинението се оценяват три вида компетентности. Литературните компетентности носят общо 12 точки - интерпретирането на художествения текст като фикционална реалност носи 3 т., разпознаването на структурните елементи на художествения текст и анализа на техните функции - още 3 т., а тълкуването на смисъла на художествения текст - 4 т. Ако са овладени, компетентностите за изграждане на аргументативен текст носят 12 точки - за формулирането на теза, съответстваща на зададения проблем, се дават 5 т., за целенасочено, задълбочено и последователно аргументира формулираната теза – 5 точки, а за създаване на цялостен (свързан и завършен) и смислово съгласуван текст - 4 т. Още 12 точки идват, ако ученикът владее добре езиковите компетентности - по 2 точки носят съответно правилното прилагане на лексикалните, граматични, правописни и пунктуационни норми.
При есето оценяваните езикови компетентности и тези за изграждане на аргументативен текст са същите и носят същите точки. Разлика има в първия критерий - при литературните компетентности, които отново се оценяват с 12 т. максимум. Тук осмислянето адекватно на зададения проблем, в т.ч. и полагането му в актуален контекст, носи 3 т., интерпретирането му в неговата многоаспектност - 4 точки, а изказването и убедителното отстояване на собствена позиция по зададения проблем - 4 точки.
Липсващ анализ
Оценка "Отличен" се получава от 84 до 94.75 точки включително. Това означава, че ако в първата част на матурата ученикът се представи без грешка, т.е. получи максималните 70 точки, то дори само 14 точки от последната задача биха му осигурили отлична оценка, което оборва голямата цел на МОН да поощри създаването на текст и изявата на оригинална мисъл при създаването му, разсъждава учителят.
"От собствения ми опит и помощ от колеги при оценката на есета по тази скала мога да кажа, че 12 точки се получават от воле при оценяването на втория и третия критерий, които са езикови компетентности и компетентности за изграждане на аргументативен текст. Ако ученикът е допуснал единични грешки, дори не му се взимат точки от последния критерий - ето ви 8 точки. Ако успее да създаде текст с абзаци, добре графично оформен, с увод, изложение и заключение, ще получи още 4 точки. Ако има и помен от аргумент вътре - още 1 точка, същото важи и за тезата. Ако е базово грамотен и все пак умее да създава текст с основна логическа структура в него, може да си докара половината точки, че и повече, на есето. И това дори и да дрънка пълни глупости, така че да не получи никакви точки по първата компетентност, която е нищо неказващото "Компетентности за изграждане на есе"", казва учителят.
"За оригиналното мислене е отделен само един критерий и той дава скромните 3 точки от 3 за изразено мнение в текста. В скалата за оценяване на интерпретативното съчинение дори и това няма - там има само едни 4 точки, които са отделени за тълкуване на текста, където личното мнение би могло да се промъкне евентуално. Не би трябвало при такива критерии да се учудваме, че хора с теми успяват да изкарат шестици. Ако те режат на есето в частта за оригиналното мислене, защото мнението на учителя по темата не съвпада с написаното от ученика, а критериите за интерпретативното съчинение насърчават заучаването на готова информация, как МОН точно са изпълнили тази си цел от отговорите си да дадат свобода на пишещия? Те може да го твърдят това, но не го изпълняват на практика", казва учителят.
"Тези критерии за оценяване са отдавна известни на всички, но въпреки това информацията не е достатъчна. Тя не може по никакъв начин да ориентира учители и ученици какво иска МОН от тях, за да може да се получат пълните или почти пълните точки за есето. Защото очевидно има разминаване между това, което се дава в училище и го има в учебниците като изисквания на жанра, и това, което МОН мери и изисква и 12-те точки среден резултат го доказват. То това е проблемът! Не е възможно при толкова елитни училища в цялата страна и цяла паралелна образователна система при подготовката за матурата по БЕЛ да излезе, че почти никой не се справя, а само учителите на тези 1700 ученици, които според аритметиката са няколко десетки от хиляди. Това вече не изглежда реално", казва учителят. Според него ако все пак действителността е такава, каквато я представя МОН, че само те и няколко десетки учители по БЕЛ от цялата страна са прави, а всички останали грешат в работата си, значи имаме сериозен проблем и МОН не казва откъде е, като дава данни и анализ на ситуацията. "Ако е от университетите - има ли промяна в програмите им? А ако е в учителите - има програми за доразвиване на квалификацията специално насочени как се преподава писането на есе и какви методики за усвояването на тези умения има. А пък може да е от програмите, които не включват достатъчно часове за подготовката за писане на есе, като изключим профилите по БЕЛ в 11 и 12 клас, макар че и там няма много заради зададената тясна рамка на часовете от МОН. Кой да ти каже?", заключава преподавателят.
По думите му МОН не дават цялата статистическа информация и така не представят анализ на данните, така че да стигнем до отговор на въпроса защо оценките са такива и какво не правим както трябва, за да имаме такива резултати на матурата. Подобен анализ според него трябва да роди и втори анализ, който да отговори на въпроса какво трябва да направим сега, за да подобрим нещата. "С подобни нефелни данни дори и неправителствените организации, занимаващи се с образование, не могат да направят какъвто и да е анализ, основан на обективна информация. По този начин се спъва общественият разговор по темата как да подобрим образованието по БЕЛ като цяло", смята още учителят. По думите му остава големият въпрос къде е проблемът - в учителите или в МОН? "Склонна съм да приема, че има голям проблем с част от учителите и една част от учениците, ама всичките ли, за да излезе среден резултат под 4 и само едни 1700 с шестици", пита преподавателят.
