Политическият есенен сезон в Германия се очакваше да започне с гръм и трясък и това наистина се оказа така. Цяло лято социолози, политолози, експерти, политици и медии предупреждаваха, че се очаква истинско земетресение, което ще засегне политическата система във федералната република. Най-черните прогнози гласяха победа на крайнодясната "Алтернатива за Германия"(АзГ) в две от ключовите области в някогашната комунистическа Източна Германия - Саксония и Бранденбург. Именно заради това политиците, не само от управляващата "голяма коалиция", но и представители от опозицията, се хвърлиха да щурмуват и да спечелят симпатиите на колкото се може повече гласоподаватели в бившата ГДР. Към края на август вече се виждаше, пак според различни проучвания, че АзГ няма все пак да стане първа политическа сила в двете области, но ще има значителна подкрепа. И на 1 септември това стана факт.
Двете големи "народни партии" - Християндемократическият съюз(ХДС) на канцлерката Ангела Меркел и коалиционният й партньор в лицето на Германската социалдемократическа партия (ГСДП), претърпяха големи загуби на изборите за Ландтаг в Бранденбург и Саксония, но поне взеха лидерските места. И в двете провинции крайнодесните обаче вече са втора политическа сила. В Саксония консерваторите от ХДС взеха 32% от гласовете (-7,1% в сравнение с предишните избори), следвани от АзГ с 27,8% (+18,1%), Лявата партия с 10,3 на сто (-8,6%), ГСДП с 7,6% (-4,8%), Зелената партия с 8,6% (+2,9%). В Бранденбург социалдемократите получиха 26,5%, като "Алтернатива за Германия" и тук е втора - с 23,8 процента, ХДС е подкрепен от 15,5% от избирателите, Лявата партия получава 10,4 процента, Зелените печелят доверието на 10,2 на сто от избирателите. И на двете места либералите не успяха да преодолеят 5-процентната бариера. Като цяло всички от т.нар. традиционни партии губят по популярност. Зелените не можаха да подобрят своите резултати и си остават традиционно силни предимно в западната част на страната, но повече загуби Лявата партия (бивши комунисти и отцепници социалдемократи), чийто бастион доскоро бяха точно областите в бившата ГДР. Сега гласовете им масово отидоха към АзГ.
Като цяло времената, в които една или две партии задаваха тона не само на Изток, очевидно отминаха. След тези избори в Дрезден и Потсдам ще управляват съвършено нови за тези две провинции коалиции, единодушни са експерти и повечето медии. И в двете провинции сформирането на управляваща коалиция ще бъде трудна задача. Всички останали партии изключват сътрудничество с "Алтернатива за Германия" - както в Саксония, така и в Бранденбург. "Успехът на "Алтернатива за Германия" в Саксония и Бранденбург не е никак изненадващ и все пак е лоша новина. Какво означава това конкретно за политическия живот в страната?
Демагозите спечелиха една етапна победа
Никога преди на избори те не са печелили толкова много гласове. Никога преди протестът срещу "системата" не е бил толкова успешен. И никога преди не е била подхранвана така илюзията на крайнодясната партия, че тя била народът", коментира в. "Франкфуртер рундшау".
Президентът на Съюза на работодателите в Германия Инго Крамер изрази загриженост от изборния успех на "Алтернатива за Германия". "Това ни притеснява, защото със своите вербални изяви водещи политици от тази формация са в състояние да навредят на доброто име на бизнеса в двете провинции, опериращ също и на международния пазар". Крайната десница нанесе "земетръсен" удар на намиращото се под обсада коалиционно правителство на германския канцлер Ангела Меркел, пише британският в. "Таймс". В редакционна статия германският "Меркише алгемайне", който излиза в столицата на провинция Бранденбург - Потсдам, пише, че "силата на крайнодясната "Алтернатива за Германия", но и спадащите възможности за обединение между ХДС и ГСДП промениха политическия пейзаж в Бранденбург". "Това кара участниците да бъдат по-прагматични и склонни към компромис. Балансирането на конкурентните интереси ще става по-трудно", прогнозира изданието.
Тези изборни резултати не трябва да се приемат като трагедия, но не са и успокоение заради все повече поляризиращата се Европа, което не подмина и Германия, която също беше сериозно засегната от бежанската вълна, която продължава от 2015 г. Другият проблем е, че 30 години след обединението
Германия си остава разделена държава,
като двете й половини се раздалечават, а не се сближават. Независимо от резкия спад в безработицата и годините на икономически растеж в Източна Германия като цяло, много източногерманци продължават да се чувстват изоставени и пренебрегнати. Това, че около 3,5 милиона млади хора са напуснали родните си места, за да се заселят в Западна Германия в търсене на по-добра работа, носи особена горчивина за жителите на провинцията, които смятат, че така бъдещето им е ограбено. Най-голям демографски срив има в селските райони, където именно АзГ е най-силна, и затова не е чудно, че над 22% от младите хора до 30 години избраха именно крайнодесните, както сочат проучвания. Избирателната активност също беше относително висока, като главният печеливш от нея пак са популистите, защото много хора, които не бяха гласували въобще на предишните избори, излязоха и дадоха гласа си именно за тази партия като "протестен вот". "По-възрастните избиратели припознават традиционните партии", съобщи пък сп. "Шпигел", като отбеляза значителния вот на гласоподавателите над 60 години за консерваторите на Ангела Меркел в Саксония и за ГСДП в Бранденбург.
Независимо от възхода на АзГ тя си остава изолирана на всички политически нива. Формацията е представена в 15 регионални парламента и на федерално ниво в Бундестага. Доскоро тя имаше своя парламентарна група и в Бремен, но тя се разпадна заради взаимни дрязки и
обвинения в присвояване на партийни пари
Като цяло успехите на партията са впечатляващи, след като тя беше създадена едва през 2013 г. Много анализатори предполагат, че това може би е политическият й връх заради постоянните скандали в нея, все по-крайните изказвания и включването на все по-голямо разнообразие от радикални възгледи. Резултатите от тези избори обаче са и сигнал, че упадъкът на преди господствалите "народни партии" и раздробяването на политическия пейзаж може да продължат и в бъдеще. Засега всички партии са твърди в отказа си да се коалират за съвместно управление с АзГ - било то на местно или още повече на федерално ниво. Въпросът е колко дълго ще продължат да спазват това обещание, ако популистите продължат да постигат подобни успешни резултати, а привържениците на другите формации се топят. Особено след като вече редица традиционни партии в Европа си сътрудничат с крайнодесни формации, както се случи в Австрия, Испания и скандинавските страни.
