Грантове, безлихвени заеми, необезпечени кредити, пренасочване на евросредства - правителството ни заля с обещания за финансови мерки за подпомагане на закъсалите заради коронакризата фирми и граждани. Месец и половина след обявяване на извънредното положение и заявената от премиера подкрепа за 4.5 млрд. лв. обаче реално достъпни са само две програми - мярката за запазване на заетостта 60/40 и безлихвените заеми за хората в неплатен отпуск и самонаетите. Евтините фирмени кредити на ББР и на Фонда на фондовете се бавят, а финансовото състояние на бизнеса с всеки изминал ден става все по-плачевно и армията на съкратените расте - през март-април без работа останаха 170 000 души.
След неколкократно преправяне мярката 60/40 бавно набира скорост
"Вече 1000 компании са кандидатствали за запазване на 136 000 работни места", похвали се вицепремиерът Томислав Дончев. Данните на НОИ обаче показват, че до 6 май спасените работни места са 35 000, а размерът на предоставената субсидия е 11 млн. лв. Това е едва 1% от гласувания бюджет за 1 млрд. лв., който по обясненията на някои министри изглежда е нараснал до 1.5 млрд. лв. Правителството обеща мярката да действа още два месеца след края на извънредното положение. Обмисля се увеличаване на участието на държавата, заяви Дончев. Това би поощрило интереса към схемата, но пак е трудно е да си представим, че ще може да бъдат усвоени 1.5 млрд. лв.
Работниците в неплатен отпуск и самоосигуряващите се могат да получат
безлихвени кредити, гарантирани от Българската банка за развитие
Максималната сума е до 4500 лв., теглени наведнъж или на три транша от 1500 лв., с гратисен период от 6 на 24 месеца и максимален срок на погасяване от 5 години. Крайният срок на кандидатстване е до 31 декември 2020 г.
Изненадващо малък брой банки до момента са са включили в тази програма - Общинска банка, Инвестбанк, Интернешънъл Асет Банк и Първа инвестиционна банка. Заемите всъщност се отпускат от държавната ББР, която получи за целта 200 млн. лв. от бюджета. Търговските банки просто приемат заявленията (разбира се, срещу комисиона от програмата), като финалното одобрение е на ББР.
От прилагането на мярката е минала само седмица и засега няма информация колко заеми са одобрени, нито колко заявления са подадени. Веднага обаче се появиха сигнали за неправомерно отхвърлени кандидати, защото били работещи пенсионери. Условието, поставено от ББР, е кандидатът да не е на втора работа по трудови правоотношения, но банките явно своеволно си дописват правилата.
Тези кредити на ББР засега са единствената антикрисна мярка за самонаетите. За да се възползват от нея, те трябва да докажат, че доходите им през първото тримесечие са паднали с поне 20% спрямо същото тримесечие на миналата година. Това условие предизвика недоволство, защото пандемията се разрази във втората половина на март и много от самоосигуряващите се могат да не се класират, ако януари и февруари са били силни месеци.
По груби разчети от безлихвените кредити ще се възползват не повече от 40 000 души. Няма данни колко са работещите в неплатен отпуск, но със сигурност броят им ще расте - първо, защото законовият срок на неплатения отпуск, който се признава за стаж, е удължен от 30 на 60 дни и второ, защото голяма част от лицата в платен отпуск вероятно ще преминат в неплатен. Това се оказа първата мярка, към която прибягват работодателите в условията на коронакризата.
Безвъзмездно финансиране
От 11 май стартира програма за безвъзмездно финансиране. ОП "Иновации и конкурентоспособност" предоставя 173 млн. лв. като грантове на малки и микрофирми, регистрирали спад с минимум 20% в оборота през този април спрямо април 2019 г. Те ще получат от 3000 до 10 000 лева, като сумата не може да надвишават 10% от оборота за миналата година. С тях ще могат да покрият най-неотложните си нужди като наем, консумативи, суровини, разходи за заплати и за оборотни средства.
Заедно с мярката 60/40 това е единствената помощ, която няма да се връща, или както каза премиерът Бойко Борисов: "това е подарък по европейските програми". "Искаме помощта да стигне до най-малките - занаятчии, малка работилница, фризьорски салон, кафене, предприятия с по няколко заети", обясни и вицепремиерът Томислав Дончев. Той обаче пропуска важна подробност - от тази помощ са лишени малките предприемачи от близо 150 селски общини. Условията на схемата са такива, че изключват населените места, които се подпомагат от Програмата за развитие на селските райони.
От Министерството на икономиката уверяват, че процедурата е максимално облекчена - ще бъде необходимо единствено попълването на основни данни, размер на исканото финансиране, както и фирмената банкова сметка и деклариране на данни. Микрофирмите, повечето от които нямат електронен подпис, ще могат да ползват такъв на счетоводител или адвокат. Всички проверки ще се извършват от управляващия орган на програмата по служебен път.
Кандидатите обаче разполагат само с 30 дни да подадат заявления, т.е. до 11 юни, след което схемата затваря. Възможно е приемът на документи да приключи и по-рано, ако заради голям интерес предвидените 173 млн. лв. се изчерпят по-бързо. Класирането ще става по реда на постъпване на заявките, което означава, че най-голяма вероятност да получат безвъзмездна помощ ще имат първите 30 000 кандидати. За тях реално парите ще постъпят не по-рано от началото на юли.
Държавата наля 500 млн. лв. в капитала на ББР специално за гаранции пред търговските банки за
отпускане на нисколихвени и необезпечени кредити за малки и средни предприятия
Тази програма не е ясно кога ще стартира. Очакванията са въпросната гаранция да активира четирикратно повече ресурс от търговските банки за финансиране на бизнеса, т.е. да осигури достъп до 2 млрд. лв. евтини кредити.
Към момента е известно, че максималният размер на необезпечените кредити ще е 300 000 лв. за финансиране на оборотни нужди с гратисен период на плащане на лихва и главница до 36 месеца. Което означава, че ако бъде усвоен пълният размер на ресурса, от програмата ще се възползват около 6700 компании. Те трябва да имат неполучени или неразплатени суми към доставчици след 1 март, прекратени доставки от внос, отменени договори за износ, затворени производствени съоръжения или офиси, освободени работници или заболели от COVID-19 служители, заради което е била наложена карантина.
Фондът на фондовете,
както се нарича "Фонд мениджър на финансови инструменти в България", обяви преди почти месец, че ще предложи няколко финансови инструмента за подпомагане на фирмите. Ресурсът за тях идва от четири оперативни програми. Нито един "инструмент" още не е задействан. Тази мудност не е изненада. Създаден преди 4 години и разполагащ с 1.2 млрд. лв., този "мегафонд" досега е финансирал проекти на бизнеса за едва 126 млн. лв.
Иначе и той обеща безлихвени кредити. Те ще са до 50 000 лв. и ще се предназначени за предприемачи и самонаети лица с кратка или почти никаква бизнес история, които именно заради това нямат достъп до банково финансиране. Общият бюджет по програмата е 24 млн. лв. с обещание да бъде увеличен при голям интерес. Предвижда се заемите да са с до 10-годишен срок на погасяване.
Друга схема на Фонда на фондовете са нисколихвени кредити до 3.6 млн. лв. за малки и средни предприятия, с които ще могат да се рефинансират стари задължения, възникнали отпреди пандемията. Мярката ще се предлага през търговските банки, като фондът ще представи пред тях гаранции на стойност 170 млн. лв. Очаква се това да осигури портфейл от нови кредити в размер до 850 млн. лв. в рамките на една година при по-ниски изисквания за обезпечение, по-ниски лихви от стандартните кредити и удължен гратисен период. От тази схема ще може да се финансират секторите, които са най-засегнати от кризата, като туризъм, транспорт, търговия. Кога? По всичко личи не по-рано от юли.
