Лесно е да обичате „Аполо 11“, ако сте живели преди половин век и сте станали преки свидетели. За тези, които не са били край площадката на космическия център "Кейп Кенеди", за да наблюдават излитането на „Сатурн 5“ на 16 юли 1969 г., или пък не са се струпали пред телевизора, за да видят как Нийл Армстронг слиза от стълбичката и тръгва по повърхността на Луната 4 дни по-късно, кадрите винаги ще изглеждат като документален филм. Не и за Илън Мъск.
„Аполо 11" беше едно от най-вдъхновяващите неща в цялата човешка история“, казва Илън Мъск в централата на компанията за космически технологии SpaceX, която основава през 2002 г. и оттогава тя се е превърнала по свой начин в символ за изследването на Космоса. „Не съм сигурен дали SpaceX щеше да съществува, ако не беше "Аполо 11“."
Днес SpaceX е един от малкото влиятелни играчи – милиардери мечтатели и двете най-богати държави в света – надпреварващи се кой да се установи на Луната. През 60-те години на ХХ век имаше само двама състезатели – САЩ и СССР, надпреварващи се кой първи ще стъпи на лунната повърхност, но този път САЩ се оказаха в по-голяма конкуренция в много области с частни компании като SpaceX и Blue Origin на Джеф Безос, както и с международни сили като Китай. Подобно на СССР и САЩ по времето на Студената война, Пекин използва космическите си амбиции като силен идеологически – а и за териториално разширяване – инструмент. През януари Китай успешно приземи Chang’e-4 – малка стационарна станция и роувър, на обратната страна на Луната, като се превърна в първата страна, която се е докоснала до това непознато полукълбо. „Работим Китай да се превърне в космически гигант“, заяви главният конструктор на Chang’e-4 У Вейжън.
Движещата сила на новата космическа надпревара е мощна комбинация от икономически, технологични и геополитически цели. Възможно е да се натрупа състояние от проектите за Луната. В момента космическите бизнес дейности допринасят с 350 млрд. долара към глобалния БВП – сума, която се очаква да скочи до 1.4 трилиона долара до 2040 г. според „Морган Стенли“. Луната може да бъде първият пост в усилията за колонизиране и изследване на Космоса. Ето и пример: има сериозни предположения, че
може да се натрупа богатството, ако на Луната се потърсят метали,
които са рядко срещани на Земята и се използват в производството на електроника. При сегашните космически технологии обаче това богатство бързо се заличава от милиардите долари, които ще струва доставката на стоките между Земята и Луната. Технологията обаче се променя и никой не иска да остане извън потенциалната лунна треска за злато.
Също така има научни и технологични причини за полети до Луната. Обсерватории на обратната страна на Луната, защитени от отразената от Земята слънчева светлина и от земното радиоизлъчване, ще бъдат по-мощни и с тях ще може да се вижда по-далеч, отколкото с телескопите на повърхността на планетата или в орбитата й. И макар че НАСА, както е известно, преувеличава допълнителните търговски ползи от космическата програма, никой не може да отрече, че през изминалите десетилетия са събирани доказателства, че технологията, разработена първо за космически пътувания, често има приложения и на Земята: устойчиво на надраскване стъкло; нови типове батерии; мемори пяна и огнеупорна тъкан; а най-важното е, че GPS навигацията е на базата на системите, предназначени за изучаване на Космоса. Бъдещите ползи могат да включват използване на изкуствен интелект, биометрични сензори и контрол на въздушния трафик, както и изкуствени торове, специални LED системи за парници, адаптирани на базата на системи, които в момента се разработват с цел създаване на земеделие извън планетата ни. Всички пътища към Марс вероятно преминават точно през Луната. Създаването на дом в свят, който е само на три дни път от Земята, е най-добрият начин да се тества важна инфраструктура за поддържане на живота, която ще бъде необходима за намиращия се много по-далече Марс.
Всички участници в лунната надпревара гледат към едно и също място на повърхността - Южния полюс, който е много близо до плодородния полумесец на Луната. В кратерите на Южния полюс, разположен в района на вечната сянка, се натрупват
големи запаси от лед, които могат да се използват като източник на вода
за хората и за поливането на отглеждани от тях култури. Водата може да се раздели на кислород, който да се използва като въздух за екипажите, и на водород, от който чрез повторно свързване с кислород може да се получи просто, мощно и чисто ракетно гориво. Извличането на вода и ракетно гориво за космическа мисия в дълбокия Космос е много по-сложен и труден процес, отколкото то да се доставя от Луната, където гравитацията е шест пъти по-малка, отколкото на Земята, и след това да се качва в лунната орбита. Космически кораб по пътя към Марс теоретично може да спре близо до Луната, за да зареди, и след това да се отправи към по-дълбокия Космос.
Всичко това е в рамките на възможностите на съвременната технология, но след края на лунната мисия „Аполо“ през 1972 г. пилотираната космическата програма на НАСА имаше доста по-ограничени цели и се сведоха до полети с ниска земна орбита. След като последната космическа совалка се приземи през 2011 г., САЩ все още дори нямат свой собствен начин, за да изпращат астронавти в Космоса, а купуват места – около 80 млн. долара е за едно пътуване – на борда на руския кораб „Союз“.
Сега обаче вниманието отново се насочи към лунна доминация. През март вицепрезидентът Майк Пенс, който оглави и възстановения Национален космически съвет (разпуснат през 1993 г.), обяви, че администрацията на Тръмп ще изпрати американци на Луната до 2024 г. Моментът за това предизвикателство е подходящ, тъй като на космическото крайбрежие на Флорида отново кипи активност. НАСА даде под наем на SpaceX стартовата площадка 39А в „Кейп Канаверал“, от която почти всички лунни мисии "Аполо" са изстреляни. Компанията планира да направи пилотиран полет около Луната още през 2023 г. Тя също така е взела под наем и намиращата се наблизо стартова площадка 40 и е построила на над 5000 кв. м хангар за подготовка на ракети за полет. В Хоторн, Калифорния, фабриката гъмжи от служители и се работи по изграждане на технологии, включително два космически кораба Dragon – единият трябва да тества системата за аварийно напускане на кораба, а другият е за автоматизиран полет до Международната космическа станция (МКС). SpaceX обаче си представя да направи нещо повече. „Всъщност трябва да имаме кораб, способен да достави достатъчно полезен товар на Луната, да създаде постоянна база на Луната, подобно на постоянната обитаема база, която имаме в Антарктида", казва Мъск.
НАСА е дала под наем площадки за изстрелване 36 и 11 на Blue Origin – ракетната компания, собственост на шефа на „Амазон“ Джеф Безос. Blue Origin е направила бляскава фабрика за 200 млн. евро в Канаверал и планира да я разшири с още над 350 000 кв. м. През май Безос показа макет в истински размери на модула за приземяване на Луната на компанията Blue Moon и повтори поставената вече от администрацията цел за стъпване на Луната – 2024 г. „Време е да се върнем на Луната и този път да останем“, заяви той.
НАСА отново се раздвижва, партньорствата й с частни компании, започнали по времето на администрацията на Обама, сега дават резултати. SpaceX и намиращата се във Вирджиния Orbital Sciences често осъществяват непилотирани полети до МКС, а „Боинг“ и SpaceX се надяват да изпратят и пилотирана мисия следващата година. Съвместната компания United Launch Alliance в партньорството с „Локхийт Мартин“ и „Боинг“ може да достави горната част на новата ракета на НАСА, с които тя се надява за изпрати астронавти на лунно пътуване през 2024 г.
На площадка 39 В в Канаверал НАСА постави 38-етажна мобилна кула за изстрелване на стойност 500 млн. долара, която е предназначена за новата ракета: огромната Space Launch System (SLS) – версията от ХХ век на лунната ракета „Сатурн 5“ от мисията „Аполо“. След изказването на Пенс НАСА ускори сроковете за изстрелване на SLS и завършването на пилотирания кораб „Орион“ – съвременния аналог на „Аполо“, а освен това събира оферти за нов лунен апарат.
НАСА кръсти последната си лунна програма „Артемида“
на името на митичната сестра на Аполон. Всичко това, умишлено или не, напомня за обещанието на президента Кенеди от 1962 г., че американски астронавти ще стъпят на Луната до края на 60-те години на ХХ век – амбициозна цел, а фиксираната дата той определи като предизвикателство, с което страната трябва да се справи. Ако „Артемида“ успее, ще върне американското превъзходство в космическата надпревара и ще докаже, че разединена държава може да направи велики неща. Ако пък не успее, САЩ ще отстъпят Луната и възможностите, които крие, поне за следващото десетилетие.
Китайската национална космическа администрация изненада света. Страната не беше изстрелвала сателит до 1970 г. и в продължение на десетилетия изоставаше в космическата надпревара. През 2003 г. обаче това започна да се променя, когато Китай изстреля първия си тайконавт. Китай вече има няколко пилотирани мисии, осъществявал е космически разходки, построи и миникосмическа станция. Страната също така изпрати 4 роботизирани лунни мисии, най-впечатляващата по-рано тази година, с кацане в базовата станция Chang’e-4 и роувър на обратната страна на Луната. Пекин също така обяви, че планира да направи лунна база на Южния полюс – Chang’e-4 кацна на територия, която би била Полярният кръг на Земята. Китайската космическа агенция официално не разкрива плановете си за бъдещето – пилотирана или роботизирана мисия, но през 2017 г. държавната информационна агенция Синхуа обяви, че според първия тайконавт Ян Ливей Китай „планира човек да кацне на Луната“.
Китай също така не говори и за разходите, които прави за изследвания на Космоса – или поне не казва нищо, което да звучи правдоподобно. Най-често цитираните данни в медиите за годишния бюджет на агенцията са 8 млрд. долара, или около 40% от планираните 20 млрд. долара за НАСА. Повечето експерти обаче не приемат тази цифра, тъй като тя е смешно малка. „Космическата програма на Китай е част от военната й програма“, обяснява Дийн Чън, който е старши научен сътрудник, специалист по китайската политика и сигурност във фондация „Херитидж“, базирана във Вашингтон. „Твърди се, че бюджетът за отбрана е около 250 млрд. долара. Това е удобна лъжа, която подхожда на всички.“ Всъщност Китай вероятно харчи много повече както за отбрана, така и за Космоса и инфраструктурата показва това: „Ако могат да поддържат четири различни площадки за изстрелване и две държавни корпорации с 90 000 служители, трябва да се запитаме как успяват с 8 млрд. долара“.
Финансирането на НАСА достига своя пик през 1969 г., когато възлиза само на 5.9 млрд. долара, което се равнява на 47 млрд. долара сегашни пари – това е два пъти повече от сумата, която агенцията получава днес. След като Пенс обяви, че за 2024 г. целта е връщане на Луната, администрацията на Тръмп поиска допълнителни 1.6 млрд. долара за разходи – сумата обаче още не е одобрена от Конгреса. Дори и да беше, пак нямаше да е достатъчна, тъй като годишните разплащания с вътрешни доставчици, необходими кацането на Луната да стане през 2024 г., възлизат на 5 млрд. долара. Като начало НАСА има нужда от ракета, а SLS е в процес на разработка с прекъсвания от 2005 г., а фиксираното финансиране често води до пропускане на крайните срокове. По-рано тази година Сметната палата на САЩ пусна доклад, според който SLS, „Орион“ и свързаните с тях системи струват вече 16 млрд. долара, което е с 1.8 млрд. долара повече от планираното и това в голяма степен се дължи на отлаганията. Сега космическата агенция настоява, че SLS е почти готов, и има амбициозен план -
първата пилотирана мисия около Луната е планирана за 2023 г.
Мъск напредва още по-бързо. Неговият SpaceX Dragon може да бъде готов да изведе екипаж от астронавти към МКС още в следващите 6 месеца. И въпреки че най-голямата ракета на SpaceX, Falcon Heavy, няма двигателната мощ на SLS, в момента тя е най-мощната, осъществяваща полети. В края на юни SpaceX обяви, че най-рано през 2021 г. ще бъде изстреляна ракетата Falcon Super Heavy – покрита с неръждаема стомана, с апарата Starship, в който има място за 100 души. Това е 17 пъти повече от размера на „Орион“, където има място за между 4-ма и 6-ма астронавти. Според Мъск Super Heavy, а не съществуващите ракети Falcon, ще накара хората да изоставят модела „знамена и стъпки“ от ерата „Аполо“ и да се насочат към по-постоянно присъствие на Луната, а по-късно и на Марс. „Можем да направим нещо като повторение на „Аполо 11“, няколко по-малки мисии с Falcon Heavy, но римейкът никога не е по-добър от оригинала“, казва той. Мъск вече е продал няколко билета за пътуване до Луната на борда на Starship на японския милиардер Юсаку Маезава. И докато Мъск не пази в тайна плановете си, то Безос и неговата Blue Origin са обвити повече в мистерия, поне засега. Ракетата Blue Origin’s New Shepard може да се използва повторно, направена е да доставя товари и хора в суборбиталния Космос.
НАСА събира оферти за лунни апарати от няколко компании за програмата си „Артемида“. Що се отнася до Китай, каквато и да е неговата цел, амбициите за пилотиран полет в голяма степен зависят от новата версия на ракетата от серията Long March - Long March 5. Тя трябваше да изпрати сонда до и от Луната в края на тази година, както и друга мисия до Марс през 2020 г. Long March 5 дори не е ракета, която ще отведе тайконавти на Луната. Тя е част от фазата на разработка, която трябва да доведе до създаването на по-мощната Long March 9. Ако Китай не успее да изведе в Космоса 5-а, то със сигурност няма да полети и по-големият й брат. Има и още въпроси дали плановете на Китай за Луната не са тактическо подвеждане – начин да участва в играта, докато фокусира вниманието си върху по-евтини, но по-практични проекти за изследване и сигурност на земната орбита.
Разбира се, като цяло не трябва да има състезание, а международното сътрудничество често работи доста по-добре от състезание. САЩ си партнират с 15 държави на МКС. Русия, Европейската космическа агенция, Япония и Канада са допринесли за модулите и астронавти от 18 страни, били на борда. С ескалирането на напрежението между САЩ и Русия сътрудничеството на космическата станция е ефективен клапан за освобождаване на напрежението, особено когато екипажите заедно се изправят пред проблеми. Сътрудничеството между американската и китайската космическа програма засега е забранено от одобрена в бюджета клауза през 2011 г. заради опасения от трансфер на технологии, които биха могли да застрашат националната сигурност. Технически НАСА би могла да си сътрудничи с Китай по граждански проекти, които нямат военни приложения, но на практика е налице прекалено двойно използване във всяка космическа технология. В космическата надпревара с Китай, а не в космическото партньорство, има политическа полза в САЩ, по същия начин, както и преди 50 години със СССР.
