С президентските избори в Бразилия още една държава влезе в увеличаващия се списък на страните с т.нар. твърди лидери, чийто маниер на управление напомня на авторитарност.
Русия на Владимир Путин, Турция на Реждеп Тайип Ердоган, Индия на Нарендра Моди, Филипините на Родриго Дутерте, а сега и Бразилия на Жаир Болсанаро. Китай с могъщия в момента Си Дзинпин дори не е нужно да бъде споменаван, той сам по себе си е отделна категория.
С обещания за икономическа стабилност и справяне с престъпността подобни лидери излизат на преден план и в европейски държави като Унгария, Чехия, Полша и Италия. В Рим Лигата може и да не държи цялата власт, но именно гласът на Матео Салвини се чува ясно - както във вътрешната политика, така и в Европа.
Тенденцията на лидерите с твърдата ръка, за които демократичните ценности са пречка, е вече световна.
Паралелно с тези победи, вярата във висшите добродетели на демокрацията - такава, каквато я познаваме - се губи. Във Франция например проучване на фондация "Жан Жаур", публикувано през юли, показва, че един на всеки двама младежи (хора под 35 години) вярва, че демокрацията "не е оптималната политическа система". А две трети от анкетираните французи смятат, че политиците им са корумпирани.
И все пак не е като да няма причини
защо хората избират подобни "твърди лидери" - националисти, популисти и радикали.
Нивото на корупция е ужасяващо в много от тези страни и техните икономики през последните години се сблъскаха с доста трудности.
Така на места вече започва да се чува, че демокрацията е система за управление за добри и слънчеви времена, но в по-трудни дни са необходими силни правителства, които няма да се спрат пред това да вземат трудни и недемократични решения. И примерите за Путин, Си Дзинпин и Тръмп демонстрират точно това.
Често обаче се пренебрегва поведението на финансовите пазари. Пазарите изглеждат ентусиазирани по отношение на намаляването на данъците в САЩ и те сякаш приветстват евентуалните мерки за "стабилност" и корупция, които автократите обещават да донесат със себе си.
Само че се пропуска фактът, че борбата с корупцията най-често е просто прах в очите. Само преди едно поколение бразилските военни лидери се отличават в тази насока, като забогатяват незаконно, докато са на власт в страната през 60-те.
Откакто в Унгария Виктор Орбан е на власт, страната загуби цели 10 точки по Индекса на корупцията, изготвян ежегодно от "Прозрачност без граници", падайки от 55-о място през 2012 г. на 45-о през 2017-а. Начинът на властта в страната да се защити от критиките за корумпираност е да хули неправителствената организация, но същевременно цената на обществените поръчки, давани в страната, е с 25% по-висока от средното.
Също така редица журналистически разследвания показват нередности във фирмите победители на конкурсите, особено когато става въпрос за обществени поръчки, свързани със строителството.
Междувременно корупцията в Китай - една откровено авторитарна държава - удря такива високи нива, че държавният лидер Си Дзинпин превърна борбата с нея в ключов момент от политиката си. Разбира се, той използва това и като
средство за разчистване на политическия пейзаж
и изваждане от картинката на свои политически опоненти, което все повече изкарва момента за борбата с "подаръчетата под масата" като повече прах в очите.
Проучването на резултатите от режимите на автократите разкрива много повече неуспехи, отколкото успехи в чисто икономически план. Растежът около 6% е "нормален" за развиващите се страни, така че трябва да се вгледаме по-отблизо.
Дори и да оставим Венецуела - този явен пример за това как твърде силната държава може да провали цялата икономика, все още съществува примерът с Филипините, където този среден ръст на икономиката от 6.5% се дължи най-вече не на икономиката, а на парите от чужбина, които емигрантите изпращат.
Президентът Дутерте разпределя социалното подпомагане, но публичните инвестиции са недостатъчни. А търсенето на краткосрочни ефекти преобладава над тези в дългосрочен план.
В Индия доходите на глава от населението се увеличават много бавно, бюрокрацията продължава да парализира страната и трудният бизнес климат обезсърчава чуждестранните инвестиции.
Министър-председателят Моди така и не успя да реформира
и да изчисти финансовата система, както се вижда от фиаското с деноминацията на големи банкноти през ноември 2016 г. Индия е трудна за управление страна, никой не се съмнява в това, но популистът Моди не се оказа по-добър от предшествениците си в тази работа.
Турция все още се радва на растеж от 3.5%, но големите слабости на страната като инфлация, висок външен дълг, външен дефицит и т.н. спомагат изключително много за влошаването на икономическите условия, докато правителството се затваря все по-навътре към авторитаризма. Резултатът от това се видя това лято на пазарите и в ударния спад на лирата.
Колкото до Владимир Путин, "кръстника" на сегашната партида твърди лидери, за 18 години той не успя да диверсифицира икономиката си от изкопаемите горива, което го постави в тежка ситуация след санкциите на Запада. Сега Русия едва успява да не се задъхва икономически, което удря самото население, както се видя от последната пенсионна реформа в страната.
Обещанията за силна икономика и справяне с корупцията, които автократите раздават така смело, поставени на изпитание, издишат и на практика раждат още повече корупция и затлачено развитие. (www.webcafe.bg)
