Дейвид Хагърти е роден на 10 юли 1957 г. в САЩ. Възпитаник на университета "Джордж Вашингтон" във Вашингтон, дипломиран със специалност "Бизнес администрация".
Президент е на международната федерация по тенис (ITF) от 2015 г., а преди това е член на борда на директорите на американската тенис асоциация (USTA) в продължение на пет години (2007-2012) и негов председател две години (2013-2014). Член на борда на директорите на женската тенис асоциация (WTA) и член на изпълнителния комитет на Залата на славата на тениса.
На 10 януари 2020 г. е избран за член на МОК и влиза в управленския борд на националния олимпийски и параолимпийски комитет на САЩ (USOPC).
65-годишният американец е на 4-дневно посещение в България по покана на президента на българската федерация по тенис (БФТ) Стефан Цветков. По време на визитата си шефът на световния тенис проведе работна среща със служебния министър на младежта и спорта Весела Лечева, на която беше обсъдена възможността за инвестиции в националния тенис център в Борисовата градина в София.
Със съдействието на БФТ Дейвид Хагърти отдели време за специално интервю за читателите на "Сега". В него той се съгласи да коментира теми, свързани с българския и световния тенис, както и най-наболелия въпрос в олимпийското движение.
- Г-н Хагърти, добре дошли отново в България! Това е четвъртото Ви посещение в нашата страна, нали?
- Да, съвсем правилно. Преди съм бил два пъти в София и веднъж във Варна.
- Харесва ли Ви София през зимата?
- Не толкова, колкото през пролетта и есента (смее се). Определено съм човек, който предпочита по-топлите сезони.
- Разкажете ни повече за настоящата си визита. Какви са проектите, които ITF планира да развива в България?
- Имах срещи както с ръководството на българската федерация по тенис, така и с министъра на младежта и спорта. Разговаряхме за начините за развиване и подобряване на националния тенис център, който имате тук в София. Има потенциал да се превърне в истински сборен пункт на топ играчи, където да се състезават един срещу друг всяка седмица. Имаме опит с подобни модели, които работят чудесно в други страни. И тук говорим не просто за национален център, а да бъде превърнат в международна база, която да привлича тенисисти от съседни държави - да идват, да тренират и да играят на високо ниво. Също за обучение на треньори, съдии и млади състезатели - така че всеки да подобрява и да развива уменията си в своята област.
- БНТЦ има прекрасна локация в паркова среда. Достатъчно добра ли е спортната му инфраструктура за реализиране на мащабните намерения?
- Смятам, че е добро начало. Имате готов комплекс, върху който може да се надгражда. Разбира се, ако някой ден се стигне до момент, в който има нужда от нещо по-голямо, и се окаже, че няма достатъчно пространство за разширяване, тогава може да се мисли за други варианти, за други възможности. Но мисля, че тук има добра основа. Инфраструктурата трябва да бъде обновена, но това е нещо, което със сигурност може да бъде направено.
- В подобно начинание вероятно ще е необходима и държавна инвестиция. Обсъдихте ли това с министър Весела Лечева?
- Това, за което говорихме, беше, че никой - независимо дали компания, федерация или личност, не би могъл да се справи самостоятелно с такъв проект. Това трябва да бъде съвместен ангажимент на българската федерация по тенис, на спортното министерство, на спонсори, някои корпоративни партньори, които да се включат и да помогнат, също и на ITF. Всички заедно трябва да изградим план, да имаме визия как ще изглежда всичко. Това е, което трябва да направим и около което се обединихме, защото само така ще има смисъл. Сега предстои да изчистим детайлите, за да установим как да осъществим идеята.
- Не знам доколко сте запознат с политическата обстановка в България. Страната ни не е имала редовно правителство вече повече от половин година. Вие виждате ли в държавните институции у нас достатъчно надежден партньор?
- Във всяка страна се случват политически промени. Ние в ITF вярваме, че трябва да се работи с общовалидни принципи. Конкретно този тенис център е нещо, което е добро за спорта, за младежта, и затова не бива да бъде обвързван с политиката. Би следвало той да е от полза за всяка партия, която е на власт, за всяко правителство. Той е от полза за гражданите, за обществото. Смятам, че това е подходът, който трябва да следваме. Мисля, че в подходящ момент, когато правителството е готово и може да осигури финансиране, когато ние успеем да отделим средства, нещата ще се получат. Но винаги можем да започнем със спонсори и да се опитаме да намерим други партньори, които да дадат начален тласък.
- Да поговорим за световния тенис. Като президент на международната федерация Вие къде виждате тениса сред останалите водещи спортове на глобално ниво?
- Тенисът е в Топ 3 на спортовете в световен мащаб по отношение на интерес от страна на феновете. На хора, които пълнят кортовете или гледат по телевизията. Също така тенисът е еднакво популярен и при мъжете, и при жените. Ние се гордеем, че от години предлагаме еднакви наградни фондове и при двата пола. Много родители намират, че тенисът е перфектният спорт за децата им както за здраве, така и ако те искат да преследват професионални кариери. Така че тенисът е на едно добро място. Разбира се, има много други силни спортове като позиции. Но ние вярваме, че тенисът е нещо, с което човек може да се занимава активно не само в продължение на 10-20 години, а през целия живот. Имаме първенства в категория за над 90-годишни, така че тенисът може да се играе на всякаква възраст.
- Тазгодишният турнир "Юнайтед къп" беше първата съвместно организирана надпревара от мъжката и женската професионални асоциации (АТР и WTA) и изглеждаше, че това е първата стъпка към истинско обединение. Какви са следващите?
- Всички ангажирани с управлението на тениса - АТР, WTA, ITF, Големият шлем, гледаме в една посока. Преди няколко години започнахме дискусии какво трябва да се предприеме, за да направим тениса по-силен. Ние в международната федерация работим заедно с АТР за Купа "Дейвис" и с WTA за "Били Джийн Кинг къп", координираме календарите. Тази година "Юнайтед къп" беше едно отлично начало на сезона, където мъжете и жените играха рамо до рамо. Също така ще имаме отново "Хопман къп" (б. а. - турнир за смесени отбори под егидата на ITF), която дълги години се провеждаше в Австралия. Сега ще бъде във Франция - в Ница през юли.
- В тази връзка, защо беше развален мултимилиардният договор с компанията "Космос", управлявана от футболиста Жерар Пике, за организацията на Купа "Дейвис" през следващите 25 години? Какво е бъдещето на турнира след провала на основния партньор?
- Не бих могъл да разкрия причините за прекратяването на договора, защото имаме клаузи с конфиденциалност. Това, което мога да кажа, е, че току-що имахме един чудесен уикенд за Купа "Дейвис", изиграха се десетки мачове по целия свят. И това беше само началото за тази година. Предстоят следващите фази през септември, както и финалите през ноември в Малага. Запазихме форма̀та от миналата година, който привлече нови 70 000 зрители. Смятаме, че това е чудесен модел, който ще продължи да радва феновете и да бъде огромно предизвикателство за състезателите, представящи своите национални отбори. Вярвам, че занапред турнирът ще става само по-силен и същевременно ще следва вековните си традиции.
- Като член на борда на директорите на WTA какво мислите за създадения от Новак Джокович алтернативен синдикат на играчите, към който се присъединиха и някои водещи тенисистки при жените като настоящата №3 в света Онс Жабьор?
- Изразявам мое лично мнение, без да ангажирам с него която и да е организация. И АТР, и WTA имат своите съвети на играчите. ITF също има такъв съвет. Това е още една форма, още един начин за тенисистите да комуникират, да може техният глас да бъде чут - от турнирите, от Големия шлем, от отборните надпревари. И аз напълно ги разбирам, ние водим разговори с тях, защото смятаме, че именно спортистите са сърцето на играта, на нашите събития.
- Но тогава защо е необходима такава организация, която е извън системите на АТР и WTA? Каква е нейната цел във Вашите очи?
- Не мога да говоря от името на Новак и групата около него какви точно са намеренията им. Те най-добре биха могли да разкрият визията си. Но в тениса така или иначе имаме разделение на отделните надпревари - мъжки тур, женски тур, календар на ITF. Така че не е много необичайно да имаме различни организации.
- Като член на МОК какво мислите за разразилата се в последните седмици дискусия относно позицията на изпълкома, че руските и беларуските спортисти не бива да бъдат спирани от летните игри в Париж 2024 само заради своите паспорти и може да бъде намерен начин те да участват като неутрални състезатели?
- Смятам, че това е много трудна ситуация, в която са замесени твърде много страни. МОК търси обратна връзка от националните олимпийски комитети, от международните спортни федерации. И техните гледни точки също трябва да бъдат взети предвид. Самите членове на МОК трябва да изразят своето мнение. Ако погледнем например Европа, тя може би е най-добрият пример - дори тук няма единодушно мнение какво трябва да се направи. В тениса решихме, че състезателите от Русия и Беларус може да участват в индивидуални надпревари с неутрален статут - без знаме, без химн, без национални символи. Но нямат право да играят в отборни турнири, защото преценихме, че това има различна конотация, различен фокус. Ние ще продължим да прилагаме тези правила. Ще продължим и комуникацията си с борда на директорите, с нашите членове, с МОК. Вярвам, че спортовете заедно ще вземат най-правилното решение и трябва да го направят сами. Виждали сме бойкоти в миналото, чували сме и много заплахи за бойкоти. Това илюстрира най-добре защо спортът и политиката трябва да бъдат разделени.
- Вашето лично усещане какво е - може ли Украйна наистина да бойкотира олимпиадата в Париж, ако в нея участват руснаци и беларуси при каквито и да е условия?
- Мисля, че всичко е възможно. И мисля, че ще бъде въпрос на ценности и на виждания, които те имат. Аз уважавам гледната точка на всяка нация и позицията на всеки спортист или федерация. Само чрез диалог и широко обсъждане може да се постигне някакъв резултат. Не знам какъв ще бъде той и не искам да спекулирам. Факт е, че вече има разговори за допускането на руски и беларуски спортисти да участват на олимпийските игри под неутрален флаг. Но това е нещо, което тепърва ще мине през дълъг процес, преди да се реши как и дали ще се случи.