Медия без
политическа реклама

Моряците на вахта често заспиват от преумора

Един собственик няма интерес корабът му да бъде обявен за изоставен, твърди кап. Димитър Димитров

Димитър Димитров е дългогодишен член, а отскоро и президент на Европейската конфедерация на асоциацията на морските капитани. Посланик е на добра воля за България на Международната морска организация. Потърсихме го за коментар около принципните неща при засядането на кораби, а и конкретните му впечатления за авариралия на Камен бряг Vera Su.
Скриншот БНТ
Димитър Димитров е дългогодишен член, а отскоро и президент на Европейската конфедерация на асоциацията на морските капитани. Посланик е на добра воля за България на Международната морска организация. Потърсихме го за коментар около принципните неща при засядането на кораби, а и конкретните му впечатления за авариралия на Камен бряг Vera Su.

- Кап. Димитров, появиха се различни информации колко време е пътувал Vera Su извън т.нар. транспортен коридор – от 2 часа до 15 минути. На какво разстояние е този коридор до скалите?

- Не се нарича коридор, а разделителна зона (на български език). Тя се предлага от крайбрежната държава, в случая – България. У нас отговорна за безопасността на корабоплаването е ИА „Морска администрация“, а наблюдението на движението се осъществява от ДП „Пристанищна инфраструктура“. В района, където е заседнал Vera Su, разделителната зона е на приблизително 2 мили и половина от брега, много близко. Има правени предложения за нейното преместване, но процедурата не е задвижена.

- Тоест корабът е пътувал кратко към скалите?

- От момента, в който излиза от зоната, има 15 минути до засядането.

- Каква може да е причината за засядането? В XXI век звучат невероятно техническа или човешка грешка с такива последици...

- Според мен единствената причина е човешка грешка. Възможно е и техническа - когато корабът, на разбираем език казано - завива, може да се получи заклинване на рул, или проблем в системата за управление на съда. Но според мен това е малко вероятно. Когато има оператор на кораба, дори и при малки разстояния, той разполага със средства да смекчи последствията от повредата. Щом няма такива опити, за мен причината е чисто човешка грешка. И то не в смисъл да е сбъркано от незнание. А по-скоро - от умора, заспиване, нещо подобно.

- Случват ли се често такива неща на море – проблем след умора, изтощение на моряците?

Това е един проблем, който постоянно дискутираме. Такива случаи има доста по цял свят, включително преди около година и половина в Северно море. Не е да не е ставало.

- Сега България се намеси на шестия ден. Каква е практиката в подобни ситуации, тоест колко време минава до намесата на една държава?

- Не е вярно, че се е намесила на шестия ден. Информацията е стигнала до отговорните институции, те са се задействали. Но корабът е чужда територия и съгласно морското право трябва да се извършат определени процесуални актове, за да може държавата или институциите да предприемат каквото и да е било. По принцип, за да се реагира, трябва или да бъде обявено искане за спасяване от екипажа и от корабособственика, каквото до момента няма; или пък трябва държавата да се задейства на база на собствената си нормативна уредба, обявявайки бедствено положение.

- В момента моряците от Vera Su стоят на борда. Кога един екипаж не иска да слезе на брега? Спомням си случаи, при които моряците се страхуват, че ако слязат, няма да им бъдат платени възнагражденията...

- По принцип един екипаж има договор с корабособственика или оператора. Съгласно договора той трябва да стои на борда. Капитанът може да обяви напускане, когато сметне, че има застрашаване на човешкия живот, или когато му бъде разпоредено от каробособственика. В случая нямаме такива обстоятелства и екипажът си стои на кораба. Да, вярно е, че ако корабосоственикът дължи пари на член на екипажа, а членът слезе сам, и ако собственикът не му ги даде, членът трябва да ги търси по съдебен път. В случая не знам каква е ситуацията на Vera Su, но напускане би било нарушение на договора.

- А при какви случаи един корабособственик не иска да пусне екипажа на брега. Тоест какъв интерес има при аварирал съд да задържа хората?

- Интересът на собственика е да има някой на борда, защото иначе корабът ще се смята за изоставен. Ще настъпят негативни правни последствия за него.

- Прилича на омагьосан кръг... Когато кораб заседне, една държава трудно може да се намеси, ако собственикът не иска. А той няма интерес да иска...

- Не, просто собственикът към момента преценява, че няма нужда да обявява спасяване. Когато се обяви, обикновено спасителят предявява иск към част от спасеното имущество, съгласно договора.

- Има ли България техника за спасяване на заседнали кораби?

- Морското спасяване е въпрос на държавна организация. Нашата държава няма собствени ресурси от много време. Променена бе системата по търсене и спасяване. До около 2000 г. тази дейност бе държавна. След това тя започна да се организира от дирекция в „Морска администрация“, но структурата разполага единствено с по-малки съдове  - и при необходимост търси други институции, например ВМС, или привлича частни компании. Конкретно търговското спасяване се извършва от частните фирми.

- Те бяха ли наети в акцията при Vera Su?

- Да.

- Тоест влекачите, които видяхме, са частни?

Да.

- А техническите средства на частните фирми достатъчни ли са за изтегляне на заседнал по този начин кораб?

- Всяка операция е уникална, зависи от изчисленията. Щом е направен опит, значи е преценено, че са достатъчно. Понякога просто се отваря прозорец от време и опитваш. Ако стане  - стане... Трябва да се знае, че всяка операция се предхожда от изчисления, анализ, обследване, план – доста предварителна работа. Когато отстраниха шефа на „Морска администрация“, бе казано, че нямало план, ей сега ще го направим... Но ето, още няма план, отнема време. Нужни са доста проучвания.

- Какви конкретни грешки бяха допуснати при претоварването на 27 септември?

- Съобразно средствата, с които се е разполагало, няма грешки. Преценено е, че в този момент това са силите. Всеки опит да се снеме корабът в този период, има основание, защото, вижда се, при влошаване на времето рискът е по-голям. Ако се разсипят 10, 20 или 30 тона в морето, а вероятно е разсипано много по-незначително количество, опасността е доста по-малка, в сравнение при потъване на целия товар.

- А грешки въобще?

- Не мога да кажа със сигурност. Но след като една дейност завърши, при анализа, разбира се, може да се открият по-добри възможности.

- Хората в крайна сметка си казват – ето, огромният кораб на Суецкия канал преди време бе изтеглен на петия ден, а у нас на петнадесетия - нищо...

- Там бе ангажирана голяма компания, изразходени много повече средства. А и условията са различни - там може да подходят повече сили, самата операция е доста по-лесна. Тук брегът е скалист, много е плитко наоколо, не е толкова просто. Освен това и значимостта на местата е различна - там се нарушаваше трафикът на целия свят, а тук просто корабът стои.

Последвайте ни и в google news бутон

Още по темата