200 млн.лв отиват за системи за електронна война и за борба с подводници, които ще са част от бъдещите два нови кораба, които се произвеждат в момента и от своя страна струват 1 млрд.лв. Проектът се придвижва в спешен порядък и след като мина през правителството, бързо беше одобрен и от парламентарната комисия по отбрана. Разходът е под кодовото за "придобиване на системи за електронна война и радиотехническо въоръжение за усъвършенстване способностите за борба с подводници, към проекта за многофункционални модулни патрулни кораби за Военноморските сили (ВМС"). Общите финансови средства за реализация на проекта са в размер на 194 331 270 лв. с ДДС.
Заплахите, произтичащи от динамично променящата се среда за сигурност в Черно море, предполагат нарастване на изискванията към ВМС по отношение на изграждането и поддържането на способности за гарантиране на суверенитета и териториалната цялост на страната. Това налага участието на ВМС на България в многонационални и съвместни операции заедно с партньорите от НАТО и ЕС, се посочва в мотивите на проекта, вносител на който е Министерският съвет.
Посочва се, че изпълнението на задачите по мисия "Отбрана" за охрана на морските пространства на България и на пакета „Цели за способности на НАТО — 2021” изискват корабните платформи да разполагат със съвременни системи за активно радиоелектронно противодействие, активни и пасивни средства за радиоелектронно разузнаване и системи за борба с подводници.
В края на 2020 г. между Министерството на отбраната и Fr. Lurssen Werft GmbH & Co.kG (сега „NVL B.V. & Со. kG") — Федерална република Германия, беше подписан договор за проектиране, построяване и доставка на два многофункционални модулни патрулни кораба (ММПК). В одобрения от парламента през 2018 г. актуализиран проект за инвестиционен разход е разписано, че ако офертите надхвърлят определената финансова рамка на проекта, част от въоръжението и корабните изделия могат да бъдат придобити като опции на по-късен етап, припомня БТА.
В мотивите на проекта се посочва, че одобрената от Народното събрание финансова рамка от 984 млн. лв. не позволява в сключения Договор с NVL да бъдат включени системи за електронна война и радиотехническо въоръжение за усъвършенстване способностите за борба с подводници, заложени в тактико-техническото задание на проекта, което възпрепятства изграждането в пълен обем на необходимите бойни способности на корабите.
Изпълнението на проекта трябва да започне през 2024 г. и да приключи до началото на 2028 година. Крайните срокове за приемане на напълно оборудваните кораби ще бъдат съответно началото на 2027 г. за ММПК №2 и началото на 2028 г. за ММПК №1. Иначе първият трябва да е предаден в края на 2025 г.
На заседанието на комисията присъства началникът на отбраната адм. Емил Ефтимов. Той отбеляза, че по време на преговорите с компанията са разгледани четири варианта за изпълнение на опциите за постигането на най-изгодни условия по отношение на цена, гаранционен срок и поддръжка. Ефтимов посочи, че първият кораб е вече на вода. Новите кораби, които ще са с дължина приблизително 90 метра и водоизместимост от около 2300 тона всеки, ще разполагат с интегрирана система за управление на бойните действия.
Емил Ефтимов каза, че в бъдеще двата нови кораба ще имат и дронове за разузнаване и наблюдение.
Служебният министър на отбраната Атанас Запрянов пък заяви, че със сегашният проект за инвестиционен разход приключват договореностите за корабите. Думите му са предизвикани вероятно, защото сегашния разход от 200 млн.лв за допълнително оборудване изобщо не е първия.
Първо се оказа, че в договора с "NVL B.V & Со. KG" е било предвидено корабите да бъдат оборудвани със системи за тактически обмен на обобщена картина за обстановката на море в реално време - Link-11, с възможност за надграждане до Link-22 и Link-16. Поради промени в оперативните изисквания на НАТО обаче се разбра, че системата Link-11 излиза от експлоатация през 2025 г. и се заменя от Link-22, а използването на системата Link-16 Block Upgrade 1 (BU 1) се прекратява от средата на 2023 г.. Това наложи корабите да бъдат оборудвани със системи Link от ново поколение и така бяха направени и платени промени в Актуализирания проект за инвестиционен разход "Придобиване на многофункционален модулен патрулен кораб за ВМС", приет с решение на Народното събрание от 19 юли 2018 г.
После се оказа, че трябва да се купят ракети и торпеда. Още през април м.г. МО публикува 17 спецификации на търсени оръжия. Тогава стана ясно и че флотът планира да закупи неопределен брой противокорабни ракети RBS-15 Mk3, които се произвеждат от шведската компания “Сааб” и германската “Диел”. Те ще бъдат сложени на двата кораба, които се изграждат в момента. Наскоро стана ясно, че се преговаря за такива ракети и за бреговата охрана, като един от аргументите е да има съвместимост на въоръжението на корабите и брега. Малко по-късно тогавашното правителство отпусна над 37,5 млн. лв. за Министерството на отбраната, точно за да купи ракети и торпеда.
ОЩЕ ПРОЕКТИ
Само за няколко часа правителството одобри и още два проекта за армията. Със свое решение кабинетът одобри проект за инвестиционен разход „Развитие на способностите за транспортно осигуряване на Българската армия“.
С неговата реализация се цели преодоляване на технологичната изостаналост и подобряване на способностите за транспортно осигуряване на Българската армия, чрез придобиване на нови съвременни товарни автомобили с повишена проходимост на високо технологично ниво, в съответствие със съвременните изисквания за транспортна ефективност, надеждност, мобилност и екологичност, съвместими с аналогичните образци на въоръжение в страните - членки на НАТО, твърди правителството. Щели да бъдат решени и проблемите, свързани с недостига на отбранителни способности за транспортно осигуряване на декларираните военни формирования и формированията за поддръжка на страната-домакин от Българската армия при изпълнение на поставените задачи.
Осигуряването на транспортни способности за участието на Българската армия (БА) в многонационални съвместни операции, заедно със страните-членки на НАТО и ЕС, е от първостепенна необходимост за оперативната и тактическа мобилност на формированията. Новите условия на средата за сигурност, с трудно предвидими и нетрадиционни предизвикателства, рискове и заплахи, изискват създаването на малки по състав формирования, които да са по-добре екипирани, по-мобилни, по-боеспособни и оперативно съвместими с армиите от НАТО, , пише още в мотивите на МС, откъдето обаче не посочват сумата, която ще отиде за този проект.
Министерският съвет прие и решение за приемане на доклада на министъра на отбраната относно одобряване на проект на международен договор BU-B-UCR „Придобиване на боеприпаси за машини „Страйкър” по Програмата на САЩ за чуждестранни военни продажби и за упълномощаване на длъжностно лице, да проведе преговори и подпише договора при условията на последваща ратификация от Народното събрание.
Проектът на международен договор BU-B-UCR е изготвен във връзка с изпълнение на приоритетния за Министерството на отбраната проект „Придобиване на основна бойна техника за изграждане на батальонни бойни групи от състава на механизирана бригада“. Реализирането на договора ще позволи в кратък срок да се преодолее част от дефицита от способности в Сухопътните войски. И тук не се посочва колко ще струва проекта, но щом ще минава през парламента е за много милиони. Този договор ще бъде около 120 млн.лв
