Само след десетина дни за пръв път България ще проведе едновременно президентски и парламентарни избори. С тях най-вероятно ще приключи уникалната година на служебни правителства. Ще се очертаят властовите параметри в периода на преход след продължилата десетилетие хегемония на ГЕРБ. Но е налице парадокс  - тези изключително важни избори преминават при твърде семпла кампания. Няма скандали с подслушвания,

прокудени или наказани хъшове олигарси.

Липсват морски десанти, както и обикновени партийни драми. Народът е уморен, инерция носи медиите, априлските и юлските вотове поизпразниха партийните каси. Така единственият шум се носи от антиковид протестите. Единственото ново се олицетворява от формация, която счита, че... новото вече е тук (и се е кръстила „Продължаваме промяната“). Единственият скандал е свързан с гражданството на нейния лидер.

Тази вяла предизборна кампания сама по себе си също събужда един-единствен въпрос. Той е: могат ли антиковид протестите и действията на властта в пандемията да повлияят на вота. Факт е, че въвеждането на т.нар. зелени сертификати е най-важната случка в България през последните месеци. На манежа е здравният министър Стойчо Кацаров - във вторник дори се хвана за ръце с други читалищни актьори. Факт е също, че мнозинството българи са против сертификатите и ограниченията.

На теория топката е вдигната –

плаче да бъде забита. Но на практика всичко това трудно ще повлияе на изборите. Основното обяснение е едно -  много са маймуните на антиковид клона.

Първо нека разгледаме границите, в които антиковид страстите биха могли хипотетично да рефлектират. Те могат да мотивират хората да гласуват наказателно в нечия полза или да ги откажат от урните – оттам да се размести процентната електорална подкрепа. Реално обаче няма как да се случи. Вече е ясно, че в тъмните стаички ще се влиза без сертификати – те никого няма да спрат. Пък и "пропуските", поне до момента, 

не са повлияли в действителния живот

Те са хем реални, хем - поради неспазването им, виртуални. Метафизика. Колкото до пряка електорална санкция, тя не може да се случи при служебно правителство. Стойчо Кацаров не е представител на партия, за да бъде гласувано срещу нея. Наказателен вот не може да има и срещу ментора на кабинета Румен Радев. Тия дни той призовава за ваксиниране и отговорност. Но не бива да се забравя, че именно Радев бе най-първата антиковид икона - на 3 март 2020 г. вирусът шеташе навред по света; 

според държавния глава - не и на родната Шипка

Войната на президента с ГЕРБ тъкмо започваше и той обяви ограниченията за репресия. До ден днешен Радев умело танцува и на антиковид струната, и на противоположната. Следва да се признае - получава му се. Отделно от това днес нито Анастас Герджиков, нито Лозан Панов изпъкват с каквото и да е по ковид темата. „Продължаваме промяната“, БСП и „Демократична България“ също са незабележими. ГЕРБ стреля с халостни патрони. Скука, а тя няма как да роди новини. Но има нещо по-интересно от самата нея. То е, че всички тези мишкуващи политици добре знаят, че мерките са нужни. Но не го признават, мълчат,

страхуват се да застанат срещу общественото мнение

Измърморят ли нещо все пак, то е след трескаво дирене на аргументи срещу сертификатите. Така антиковид отборът става голям, размит и разпилява настроенията. В горната половина на партийното класиране няма как да настъпят размествания.

Те теоретично биха могли да се случат отдолу, където байраци на протестите веят „Възраждане“ и "Атака" – едната да се добере до 4%, а другата до 1% и субсидия (имат съответно 3.01% и 0.4% на юлския вот). Хипотетично е възможно страстите да спрат и пропадането на „Има такъв народ“, доколкото тя провежда трайна антиковид линия. Само че и това трудно ще стане. Първо, заради вече споменатата еднаквост - всички вкупом

роптаят срещу ничие правителство

Някои дори подкрепят за втори мандат изменчивия Радев. Второ, заради един специфичен чисто изборен фактор - изненадващ пробив на финал на кампания се случва само тогава, когато колебаещият се електорат е голям и умува кого да припознае. В момента има една- единствена формация, която е в състояние да го обере. Това е „Продължаваме промяната“. Но интересът към нея няма връзка с ковид. "По-малко корупция", „Нови да дойдат“, „А, бе, може да излезе нещо от тоя Кирил Петков....“ – това са мисловните конструкти за подкрепа на „Продължаваме промяната“. Те затискат сертификатите като проблем.

С други думи, Кирил Петков ще обере гласовете,

които можеше да отидат при „Възраждане“, „Атака“ и „Има такъв народ“, ако не бе направил партия.

Близката история дава пример как едни народни вълнения могат да бъдат капитализирани предизборно. През 2013 г. „Атака“ се приши към антимонополните протести, а година по-късно мина заветните 4 процента, отново експлоатирайки темата с цената на тока. И в двата случая социолозите брояха за умряла партията. Вторият пробив бе наистина впечатляващ, след като Сидеров се бе превърнал в „златен пръст“. Но още по-близката история дава и обратния пример. До ден днешен нито една партия или политик не успя

да спечели от истерията срещу Истанбулската конвенция

Като цяло пандемията не повлия нито на априлските, нито юлските избори. Нищожна е възможността да стане сега.

Най-интересен в ситуацията е един друг факт, който допълва върволицата от прецеденти през последните две години - не се намери нито един политически лидер, който с името и физическото си присъствие категорично да каже: „Българи, ваксинирайте се, спазвайте мерките! Те създават неприятности, но са единственият възможен изход. А и в България до момента мерките винаги бяха най-леките в Европа“. Двата антипода в политиката ни –

Румен Радев и Бойко Борисов, симетрично сменяха становището си.

Когато бе емблема на опозицията, президентът хулеше правителството за мерките; стана техен защитник едва при служебното правителство. На власт Борисов ваксинираше хората, а падна ли – взе да лъже за ваксините (че били с изтекъл срок). Те двамата трябваше да си стиснат ръцете - още на 3 март 2020 г., ако ще и на Шипка. За всичко друго да воюват, но не и в името на живота. Не стана. Те не показаха класа. 

Наистина сме в уникална ситуация – дори и проевропейските ни (уж) политици не събраха кураж да защитят у нас действията на властите в Европа. Просто ги беше страх. Като се замисли човек – страх ги беше от вой в социалните мрежи. Тъжно. И някак смешно.