Уникална страна сме. Треска го тресе тоя свят, а България кротко придремва. От Ванкувър до Владивосток си имат един вагон проблеми и ни пречат да спим - карат ни да съпреживяваме чуждите тегоби. 

В САЩ атакуваха Капитолия, тук жалим като щатни оплаквачки демокрацията и се завиваме с одеялото. В Русия протестират от Владивосток до Москва, тук кълнем тиранията и разтъркваме сънливо очички. По-голяма съпричастност няма как да извадим от себе си - все пак това се случва някъде далеч, а на нас всичко ни е наред - демокрацията ни е перфектна, а тиранията ни е чужда.

Понякога даже се вълнуваме - кълнем “вътрешните терористи”, които рутят устоите на демокрацията, или се радваме на “мирния протест” на народа срещу Волдемор - зависи как ни отърва, разбира се. Едно е да се казваме Корнелия - тогава не е наша работа да се интересуваме от този Навални. Друго е да си Бойко - ние подкрепяме не само този Льоша, но и всеки Льоша по света. Не подкрепяме само тези, които се казват Румен. Трето е да си Румен - тогава нищо няма значение освен това, че Бойко е зле. 

Но и когато се вълнуваме, го правим с ясното съзнание, че става дума за нещо чуждо, което нас, знаещите и можещите, абсолютно не ни засяга. Плюс това сме наясно, че сме уникално умни, че сме прозрели цялата и единствена истина и всичко друго няма никакво значение, по дяволите. 

Вълнуваме се от проблемите на света просто защото ние нямаме собствени проблеми. Ако тук протестираше Навални, нямаше да го видим. Ако някой се опитваше да превземе парламента, нямаше да го разберем. 

Нищо не може да ни докосне

Понякога показваме отношение не защото ни пука за светските неволи, а защото ей така - проформа и заради досадните европейци, трябва да покажем, че сме чули нещо в часа по история. Така до вчера десни хора, които са пазили убежденията си дори във времена, когато консерватизмът и християнството бяха преследвани, сега са апологети на либерален, напълно левичарски уклон. Кълнат вярата, искат равенство, братство и свобода и равноправие на всички 24 пола. В същото време една лява българска партия се прави на консервативна, което в исторически план ще остане като една доста дебела смешка. Това е все едно Тръмп да се застъпи за мексиканските гастарбайтери.

Не, не - това не е важно, спете спокойно. Просто още един фактор за объркването. За нас, несъбудените, целият американски дебат за новия либерализъм и стария консерватизъм се свежда до правата на някоя драма куийн да изрази себе си. Ние това си го знаем.

Такива сме си. Може да сте учили, че от географска и геополитическа гледна точка България е на кръстопът. Не, не е така,
 

България е остров 

Ако Куба e Territorio libre de America, ние сме Остров на мъдрите хора. 

Ако в цял свят започнат протести - ние се вайкаме, че няма откъде да минем, щото е блокиран "Орлов мост".

Ако все пак се наложи и ние да се включим в някой протест, го правим по нашенски - леко, фино, без напрежение. Тук протестите са разходки по “Царя” и палатки на паветата. Разбира се, много искаме да счупим малко глави и прозорци, но сме цивилизовани, знаем, че само лошите хора, провокаторите, правят такива неща. Затова виковете ни се чуват само през мегафона, а често един от тримата лидери на всеки протест си тръгва след първия бой.

Понякога се наспиваме, отваряме сънени очи и започваме незлоблив дебат - пак ни е мръсен въздухът, пак заваля дъжд и пак преляха язовирите. Я, пак паднала скала на пътя… О, и метрото пропаднало, виж ти, виж… Държим се на положение, като английски лордове - коментираме времето в 5 следобед.

Не, не искам да кажа, че нямаме страст. Имаме - караме се страстно - за онези, далечните неща. Ако Нац.гвардия направи едно, а Росгвардия направи същото. Разбираме, че тези неща са съвсем различни, но, боже, свършило ми е кафето. И трябва ли ми наистина КЕП или ПИК от НАП, за да отворим ЕМД и да извадим QR код? 

Понякога спорим за либерализма и консерватизма, но гледаме да приключим спора до “значи мразиш гейовете” и “явно биеш жена си”. 

Мисленето ни уморява, а истината не е важна -  в края на краищата, 

ако този свят има проблеми - да бъде така добър да си ги оправи

Светът бил станал едно голямо село - ами да се оправят селяните. И за всичко е виновен Тръмп - той обърка нещата.

Плюс това, знайно е - ако светът прави едно, ние правим съвсем друго. Правим го с ясното съзнание, че сме толкова напред с материала, че светът има да ни догонва, затова се е разбързал така истерично.

Ако целият свят се раздели на две например, тук вече сме се разделили на поне 15 - защото искаме тоя свят да е... еднополюсен, не за друго.

Когато цената на петрола пада на Средиземноморската борса, тук скача - ние си знаем, че някой ден пак ще се вдигне, затова действаме превантивно. Когато цената на парното трябва да се върне с години назад, ние моментално решаваме да остане същата. Когато светът е в рецесия, тук такава едва се усеща. Когато светът бележи ръст, тук знаем, че няма на какво да се радваме. Когато ни кажат, че ще строят АЕЦ “Белене”, ние знаем, че ще дострояват АЕЦ “Козлодуй”. Когато ни кажат, че сме на една боя разстояние от Шенген, ни е ясно, че ще минат години, преди да я боядисаме... Щом разберем, че сме на финалната права за еврозоната - ясно е, пак се отлага. Мощна опозиция се строява предизборно - о, боже, пак ли Бойко ще управлява... Сега казват, че плановете за ваксинация вървят много добре - значи е сигурно, че тази година няма да стане работата.

По цял свят коментират как дезинформацията и конспиративните теории се разпространяват по медиите и интернет като горски пожар - голяма работа - ние вестници не четем, а и никой, повтарям - никой не може да ни излъже.

За нас и истината е конспиративна теория 

Те ще ни кажат на нас…

Те накъдето отиват, ние оттам се връщаме. Коментират, че американският президент клател устоите на демокрацията. Че нашият не го ли прави? Кой вика “Мутри вън” - тоя, дето клати фундамента.

Добре, че е пандемията, че да засегне целия свят, барабар с нас. Да сме в един свят с другите. Образно казано. При пандемия няма накъде да ходим - и ние страдаме, и ние се борим, и ние побеждаваме - както навсякъде по света. Не че ни пука от някакъв вирус, ама щом всички ще носят маски и ще си стоят вкъщи - хубаво, мир да има. Разбира се, и с коронавируса се борим по специфичен начин. Миналата пролет - когато светът страдаше, ние отчитахме успехи. През есента - всички взеха да се оправят, ние станахме световни рекордьори по смъртност. Сега изглежда някакъв нов щам мори Запада, но ние така се оправихме, че мислим да пуснем кръчмите, че сън, сън - хубаво, ама трябва и купон малко. С триста зора открихме 8-9 нови вирусоносители от английски тип - да не изостанем от тенденцията. 

Така я караме в зимния ден. Леко. Незлобливо. Опаки хора сме.