Миналата година се оказа преломна за пазара на труда в България. Безработицата се стопи. Заетостта надмина пиковите стойности отпреди кризата. Гладът за работна сила се изостри. Заплатите отбелязаха двуцифрен ръст. Очертаха се сектори с впечатляващо бързо увеличение на доходите, както и области - шампиони по икономическо развитие. Това разкрива поредният доклад на Industry Watch за пазара на труда - Biggest Cities Review.   

Налице е поредният български парадокс -

работещите стават все повече като процент и все по-малко като брой

През 2017 г.  коефициентът на заетост за българите на възраст 15-64 години достига 66.9%, като надхвърля предкризисния пик от 2008 г. -  64 на сто.  В същото време, въпреки че заетостта в относително измерение надскочи равнищата в апогея преди настъпването на световната криза, заетите като абсолютен брой се оказаха с 210.5 хиляди по-малко в сравнение с 2008 г. Това свиване се обяснява както със съкращаване на работни места, така и с болезнените демографски процеси, изразяващи се в застаряване на населението и значителна емиграция, която се засили след окончателното отпадане на ограниченията за работа на българи в ЕС през 2014 г.

От гледна точка на търсените професии през 2017 г. най-голямо е увеличението на заетия персонал в услуги, търговия и охрана (31.5 хил.). Множат се и ангажираните с професии, неизискващи специална квалификация (31 хил.). Тъкмо на тези две групи се дължи близо половината от отчетения растеж на заетостта през изминалата година. Общо над 41 хил. лица нетно са новозаетите квалифицирани работници, машинни оператори и монтажници.

Засиленото търсене на труд в българската икономика през 2017 г. в условията на твърди демографски ограничения стои зад двуцифрения ръст на заплатите – средно с 10% общо за икономиката през 2017 г. На базата на размера на трудовото възнаграждение и на динамиката през годината секторите в българската икономика могат да бъдат разделени условно на четири групи:

• сектори със заплащане над средното и темп на увеличение на заплатите под средния за страната (финансови услуги, енергетика, ИКТ);
• отрасли с по-ниско от средното възнаграждение и изоставаща динамика – хотели и ресторанти, строителство, селско стопанство, култура и развлечения;
• сектори с относително високо заплащане и бърз ръст на заплатите – добивна промишленост и професионални дейности;
• отрасли с по-ниско възнаграждение на труда, което обаче се покачва изпреварващо – операции с имоти, административни дейности, образование, търговия и авторемонт и преработваща промишленост.

Делът на работните места в столицата и в Пловдив се разширява  значително - близо една трета от наетите лица през 2017 г. са концентрирани в София-град, а около една десета - в област Пловдив. Неслучайно общият доход на наетите, отчитащ както повишението на заплатите, така и създадените работни места, се увеличава най-осезаемо  именно в тези две области на страната. Други области с двуцифрен ръст на дохода от труд са Габрово, Ямбол, Софийска област, Бургас и Разград. Най-незабележимо - с под 1% годишно, нараства доходът, който са получили наетите в областите Силистра и Добрич. А във Видин трудовият доход дори се свива през изминалата година.

Интересно е, че

цените на жилищата в шестте най-големи града на страната се различават значително,

ако бъдат пречупени през средното възнаграждение на работещите. След отчитане на различията в заплатите измежду шестте най-големи града на страната относително най-скъпи са апартаментите във Варна (с 14.4% по-скъпи от София-град), а най-достъпни за работещите са жилищата в Пловдив.

Регионалната динамика на трудовите доходи зависи както от активността в реалната икономика, така и от гъвкавостта на предлагането на труд по линия на включването на неактивни лица в работната сила и вътрешната миграция от съседни по-малки населени места. Възможностите за намиране на препитание в други европейски страни също оказват силно влияние на пазара на труда - като създават трудности на фирмите в намирането на необходимия персонал и като дърпат нагоре заплатите. Трябва да се отбележи, че интересът към работа в чужбина варира значително по области. Така например софиянци са най-малко склонни да търсят препитание зад граница, докато обитателите на Търговище, Перник, Шумен масово имат нагласа да опитат живота на гастарбайтера. Това, че все повече българи намират реализация на европейския трудов пазар, се вижда много ясно в статистиката - парите, които емигрантите са пратили у нас миналата година, са 1.953 млрд. евро, а това е с 30% повече, отколкото през 2016 г.