От ноември 2024 г. в различни градове на Сърбия ежедневно се провеждат многолюдни протести и стачки. Те започнаха след срутването на бетонния навес над входа на сградата на жп гарата в град Нови Сад. Загинаха 15 души, а още двама бяха тежко ранени. Оттогава протестиращите настояват не само за наказание на отговорните, но и за оставката на властите в страната, включително на президента Александър Вучич. Някои демонстрации прерастват в преки сблъсъци между полицията и протестиращите. Защо толкова много хора бяха недоволни от Вучич още преди събитията в Нови Сад и с какво настоящите протести се различават от предишните?

Гарата в Нови Сад се превърна в символ на корупцията

Реновацията на гарата в Нови Сад – построена в първата половина на 60-те години на ХХ век – започна през 2021 г. Това беше част от плана на Унгария и Сърбия за модернизиране на връзките между двете страни и внедряване на високоскоростни влакове. Ремонтът включваше цялостно обновяване на релсите, пероните, покрива и самата сграда, включително навеса над главния вход. Работата беше възложена на китайските компании China Railway International и China Communications Construction.

Реконструирана сграда беше официално открита през март 2022 г. Само шест месеца по-късно обаче някои помещения бяха затворени поради течове. Оттогава гарата неколкократно беше частично или напълно затваряна. Окончателният ремонт приключи едва през лятото на 2024 г. Общата стойност на проекта възлиза на 65 милиона евро, от които около 16 милиона бяха изразходвани за самата сграда на гарата.

Веднага след срутването на навеса – само три месеца след окончателното откриване на гарата – държавната железопътна компания публикува изявление, в което уверяваше, че „навесът не е бил обект на реконструкция“. В опит да обяснят ситуацията, някои сръбски медии се позоваха на Института за опазване на културното наследство на Нови Сад, който уж забранил промени в тази част на сградата. Самият институт обаче опроверга тази информация, като заяви, че експертите всъщност са препоръчали ремонт именно на навеса.

Инженер-геологът Зоран Джаич, който участва в проекта до март 2023 г., директно обвини правителството в лъжа, като заяви, че навесът действително е бил ремонтиран, както и останалата част от сградата. Джаич също така подчерта, че основите на плочите, от които е бил изграден навесът, са били в лошо състояние и податливи на корозия.

Сръбският инженер Даниел Дашич написа в социалната мрежа Туитър, че срутването вероятно е било причинено от повреда в носещите опори вследствие на добавянето на масивна стоманена конструкция с тежко стъкло към навеса.

В обръщение към народа сръбският президент Александър Вучич увери, че „виновните ще бъдат наказани“. Въпреки това, много хора приемат изявленията на президента с недоверие. Критиците на Вучич подозират, че ремонтът е бил извършен небрежно и че сега властите се опитват да потулят скандала, представяйки смъртта на хората като трагична случайност.

Журналистката Драгана Прица Ковачевич отбеляза, че Министерството на транспорта на Сърбия още през януари 2024 г. отказало да разкрие причините за повторната реконструкция. Официално тази потайност беше обяснена с факта, че наетата за ремонта китайска компания не е искала да взаимодейства с медиите до завършването на строителните дейности. Въпреки това, правителството все още не е разкрило подробности за договора с китайските компании и не е публикувало документи за хода на строителството, които биха позволили да се оцени състоянието на навеса в момента на срутването.

„За много хора това (срутването на навеса) се превърна в повратна точка, - разказва журналистката Наташа Трипни. - Животът в общество, където корупцията и шуробаджанащината се смятат за норма, доведе до фатални последици. Сега дори не можем да бъдем сигурни, че сградите, които използваме всеки ден, няма да рухнат върху нас.“

Срутването на бетонния навес обаче е само една от причините за недоволството срещу властта.

Президентът Вучич от самото начало е обвиняван в авторитаризъм

Протестите, избухнали след събитията в Нови Сад, далеч не са първите през последните години. Още през 2017 г., когато Вучич, който три години по-рано оглавяваше правителството, спечели президентските избори, избирателите го обвиниха в нечестна победа и опити за установяване на диктатура. Подобни изводи направиха и експертите от Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ). Според тях правителството е оказвало натиск върху държавните служители да гласуват за Вучич, а в медиите той е получавал значително повече внимание от останалите кандидати.

През пролетта на 2017 г. протестиращите излязоха с конкретни искания: да се прекрати намесата на властта във всички сфери на живота, освен в политиката, да се възстанови свободата на медиите и да се проведат нови избори при равни условия за всички кандидати. Въпреки мащабните демонстрации в много градове, протестиращите не успяха да предотвратят встъпването на Вучич в длъжност.

Демонстрациите се подновиха през ноември 2018 г., когато беше пребит Борко Стефанович, лидер на партията „Сръбска левица“. Самият Стефанович и други опозиционни фигури обвиниха Вучич за нападението. Президентът отвърна, че протестиращите са „фашисти, хулигани и мародери“.

През май 2023 г. в Сърбия избухна нова вълна от протести – този път заради две масови убийства, извършени с един ден разлика. Протестиращите твърдяха, че властите са реагирали неадекватно и че самите те са допринесли за нарастващото насилие в страната. Под натиска на демонстрантите министърът на образованието Бранко Ружич подаде оставка.

През миналата година в Сърбия се проведоха нови протести срещу изборните нарушения на извънредните парламентарни избори и срещу възобновяването на добива на литий. Въпреки дългогодишното недоволство срещу Вучич и неговата партия, нито един протест от последните години не достигна по мащаб тези, които започнаха след събитията в Нови Сад.

Сегашните митинги започнаха като възпоменателни акции за загиналите, а в тях участват десетки хиляди души. Вучич твърди, че протестиращите получават пари от Запада.

Според данни на Reuters, в протеста на площад "Славия" в Белград на 22 декември 2024 г. са участвали няколко десетки хиляди души. Журналистката Наташа Трипни дори оценява броя на участниците в тази акция на 100 000 души, което я прави най-масовата демонстрация в Сърбия през XXI век. Протестът в Белград започна с 15 минути мълчание, след което участниците започнаха да надуват свирки и да светят с фенерите на телефоните си. Някои наричаха Вучич „крадец“, а други държаха плакати, обвиняващи правителството за смъртта на хората.

„По своя мащаб тези протести се различават от много предишни демонстрации в страната“, отбелязва Трипни. „Протестните движения от последните години често губеха своята енергия с времето, но настоящите акции достигнаха безпрецедентен размах. Тези протести се подкрепят дори от хора, които отдавна са разочаровани от разединената сръбска опозиция.“

Наташа Трипни разказва, че първите протести в Нови Сад в началото на ноември 2024 г. били „хаотични“. Според радио „Свободна Европа“, демонстрантите замеряли сградата на кметството с червена боя и камъни, полицаите използвали сълзотворен газ, а кметът на града Милан Джурич нарекъл протестите „директна атака срещу президента“.

Според Трипни, вероятно именно заради агресивната реакция на властите и провокациите от страна на цивилно облечени полицаи, протестите доста бързо са "мутирали". Студентите, които са основната движеща сила на протестите, решили да провеждат „мълчаливи“ възпоменателни акции за загиналите – те започват в 11:52 (точно в часа на срутването на навеса) и завършват в 12:07. След тези акции започват самите протести.

Основният символ на протестите станаха ръкавици, покрити с червена боя, които символизират смъртта на хората в резултат на нехайството на правителството. В същото време участниците в протестите се отказват от всякакви действия, които биха могли да бъдат интерпретирани като насилие или вандализъм.

Скоро след началото на „мълчаливите“ протести участниците се сблъскали с недоволството на шофьорите, които се възмущавали, че акциите затрудняват движението. На 22 ноември 2024 г. един от тези конфликти прерасна в сбиване, въпреки че, според един от организаторите, събитието било съгласувано с полицията.

Както отбелязва журналистката Наташа Трипни, някои от шофьорите се оказали

държавни служители, които вероятно целенасочено провокирали протестиращите

по нареждане на властите. В подкрепа на тази версия говори фактът, че полицията не е задържала нито един от шофьорите, които са обиждали и блъскали демонстрантите.

„Ако си направил нещо грешно, трябва да бъдеш наказан за това“, казва 22-годишният студент Ваня Севич. „Но досега никой не е наказан. Искаме стачките да продължат, докато справедливостта възтържествува.“

Заради огромния обществен отзвук на събитията в Нови Сад оставка подаде министърът на строителството, транспорта и инфраструктурата Горан Весич. Въпреки това, той не призна вина за срутването на навеса. В края на ноември Весич бе арестуван, но само няколко дни по-късно властите свалиха всички обвинения срещу него и го освободиха. В момента разследването срещу него все още продължава.

Освен Весич, обвинения са повдигнати срещу още 12 държавни служители, чиито имена все още не са разкрити. Оставка подаде и министърът на вътрешната и външната търговия Томислав Момирович, който преди Весич е оглавявал Министерството на строителството, транспорта и инфраструктурата.

В протестите вече участват не само студенти

В неделя, 19 януари, Сръбската адвокатска колегия обяви, че преустановява работата си за седем дни в знак на солидарност с демонстрантите. Към протестите се присъединиха и няколко хиляди учители, недоволни не само от случилото се в Нови Сад, но и от лошите условия на труд. Те участват в демонстрациите без одобрението на профсъюзите, които вече са постигнали споразумение с правителството за увеличение на заплатите и са обявили мораториум върху стачките.

На 16 и 17 януари всички театри в Белград и Нови Сад отмениха планираните спектакли. Това решение беше взето, след поредния акт на агресия от страна на шофьори към протестиращите: водач на автомобил в Белград се вряза в тълпата и нарани сериозно млада жена. Полицията задържа шофьора по подозрение в опит за убийство, въпреки че преди това Вучич заяви, че не смята агресивните шофьори за виновната страна в конфликтите с демонстрантите.

 „Ако смятате, че такива шофьори трябва да бъдат арестувани, измийте се със студена вода и се замислете какво всъщност искате“, заяви сръбският президент през декември 2024 г. в отговор на призивите да бъде арестуван водачът, който премина през тълпата с човек върху капака на колата си.

В същия месец Вучич заяви, че протестиращите получават финансиране от чуждестранни разузнавателни служби и се опитват да дестабилизират страната, за да извършат държавен преврат. „Ако те мислят, че аз съм Асад и че ще избягам, грешат“, добави сръбският президент.

Протестиращите обаче смятат, че по този начин Вучич само се опитва да демонизира движението, като представя критиците си по националната телевизия като агенти на Запада.

„Едно от основните предизвикателства пред демонстрантите е, че за тях почти не се говори в правителствените медии. Вучич не слиза от екраните – или се обръща към народа, или отговаря на безобидни въпроси в интервюта“, отбелязва журналистката Наташа Трипни.

През 2025 г. студентите разшириха списъка си с искания към властите. Сега те настояват не само за наказание на виновните за срутването на навеса в Нови Сад, но и за освобождаване на задържаните активисти от последните месеци, арест на провокаторите, които са упражнявали насилие срещу демонстрантите, увеличение на бюджета на университетите с 20%.

Според Павле Илич, автор на британското социалистическо издание Counterfire, протестите са обхванали цялата страна и се провеждат на различни нива – от служители на телевизията в автономната област Войводина, които настояват за смяна на ръководството, до фермери, които изразяват солидарност със студентите и обещават да ги подкрепят в случай на нападения от провокатори.

„Хиляди обикновени хора даряват храна, вода, палатки, материали за транспаранти, пари и други ресурси. Студентите са изградили логистична мрежа, която позволява да се насочват ресурсите там, където са най-нужни. Домакини и работещи жени от Нови Сад се организират онлайн, за да осигуряват ежедневно храна за протестиращите студенти," обяснява Илич.

Активистът Бранислав Трифунович, който е участник в множество акции срещу Вучич, подчертава, че протестите от последните месеци са безпрецедентни по своя мащаб: „Бях спрял да вярвам, че в Сърбия нещо може да се промени. До 1 ноември не мислех, че младите хора са способни да променят нещо. Но те имат уникално виждане за случващото се в страната. Никога не съм усещал такава енергия. Гледаме студентите, слушаме студентите. Позволяваме им да ни водят и те се справят отлично с тази задача.“

Властите също не стоят със скръстени ръце. На 24 януари в отговор на националната стачка Александър Вучич организира митинг на своите привърженици в град Ягодина, в централната част на Сърбия. Там президентът обяви създаването на „надпартийно движение за народа и държавата“ – за всички, които „подкрепят стабилна и прогресивна Сърбия, но досега не са били в политиката“. По време на митинга Вучич призова недоволните студенти към диалог, като подчерта, че „улицата няма да ги доведе на власт“.

Това обаче не успокои обстановката. На 28 януари премиерът на Сърбия Милош Вучевич подаде оставката. В обръщение към гражданите той заяви, че се гордее с всичко, което е постигнато по време на мандата му, но добави, че „разколът в обществото е бил предизвикан от външни сили“.

Според Вучевич, той и президентът Александър Вучич са разговаряли с кмета на Нови Сад Милан Джурич, който също ще подаде оставка.

Самият Вучич засега не дава вид, че може да ги последва.