Върховният съд на Румъния потвърди присъдата от 3 години и половина лишаване от свобода на лидера на управляващата Социалдемократическа партия (СДП) Ливиу Драгня - най-голямото падение в румънската политика. Драгня, който не само е начело на управляващата партия, но е и председател на Камарата на депутатите - третият по важност пост в управленската йерархия в страната, е най-влиятелният политик, изпратен в затвора в Румъния в последните 30 години. Той е и първият румънски политик, чието изпращане зад решетките беше отпразнувано масово по улиците на страната.
След почти 28 години педантично планиране на възхода си Драгня не успя да се наслади на трудно спечелената власт. Последните 2 г. и половина той води битка с местната съдебна система в опит да запази свободата си и да воюва с президента Клаус Йоханис, опозицията, ЕК и вътрешната опозиция в партията си, за да запази властта. Така Драгня се превърна в най-мразения човек в Румъния. За два дни изгуби всичко, властта и свободата си. "Драгня вече е история в Румъния", както един от зам.-председателите на СДП побърза да каже в неделя, преди официално да бъде съобщено за погрома на партията на евровота.
Възходът на самоизградил се автократичен лидер
В последните 2 г. международните медии пуснаха материали за Драгня, в които той беше описан като един от автократичните лидери в Европа заради начина, по който използва властта и подкопава съдебната система, незачитайки принципите на ЕС. Драгня обаче не винаги е имал власт. Той не произхожда от стара комунистическа фамилия, нито пък е имал подкрепата на влиятелно семейство подобно на повечето от предшествениците си. Израстването му е дълъг и внимателно планиран процес, което вероятно го направи най-опасния лидер, който Румъния е имала в последните 30 години.
Драгня е роден през 1962 г. в село в окръга Телеорман. Той завършва през 1987 г. Транспортния факултет в букурещкия Политехнически университет, след което работи като инженер във фабрика в Крайова. Когато е на около 30 години, Драгня става мениджър на хотел и на няколко ресторанта в Турну Мъгуреле, а по-късно ги купува на безценица. Той продължава да гради бизнеса си и през 1995 г. се превръща в един от най-големите бизнесмени в Телеорман. След това влиза в политиката. През 1996 г., когато е на 33 години, става префект на окръга Телеорман - най-висшия представител на правителството в окръга. За да постигне своите лични цели, той финансира предизборната кампания на Демократическата партия, която по онова време е ръководена от бившия премиер Петре Роман.
Местният барон Ливиу Драгня
През 2000 г. Драгня застава начело на Окръжния съвет в Телеорман, след като убеждава членовете му да гласуват за него вместо за друг кандидат, предпочитан от партийното ръководство. Година по-късно Драгня напуска Демократическата партия, която затъва, за да влезе в СДП на Йон Илиеску и Адриан Нъстасе, която печели изборите през 2000 г. Месеци преди това Драгня заявява в интервю, че няма да се присъедини към СДП или ако го направи, ще се оттегли от ръководния пост в Окръжния съвет. По-късно обаче ще оправдае решението си, като казва, че интересите на окръга са над личните му интереси.
В края на 2001 г. Драгня прави и най-голямата си сделка. На последното заседание на окръжния съвет с.г. той одобрява голям договор за пътна рехабилитация да бъде даден на строителната компания "Тел Друм". Няколко месеца по-късно Драгня приватизира "Тел Друм", но официално неин купувач е Мариан Фискучи, който е негов бивш колега. В следващите години "Тел Друм" сключва много договори с Окръжния съвет в Телеорман, който все още е оглавяван от Драгня, а някои от проектите са финансирани от фондовете на ЕС. През 2016 г. Националната агенция за борба с корупцията в Румъния започва разследване на "Тел Друм" заради измами с еврофондове и Драгня се превръща в лицето на корумпирания румънски политик в международните медии. Още в началото на 2000 г. Драгня консолидира позицията си на барон в Телеорман. Той създава мрежа от хора на важни постове в местната администрация, подчинява локалните медии и успява да остане на власт от 2000 до 2012 г.
В този период Драгня нарежда на шефа на Дирекцията за социални грижи и защита на детето в Телеорман да наеме и да плаща на две жени, които обаче работят в местния офис на СДП, ръководен пак от него. Ведомството плаща на двете жени 108 000 леи (около 23 000 евро), въпреки че те изобщо не работят там. Точно за това Ливиу Драгня влезе в затвора в понеделник. Той винаги е настоявал, че е невинен и че не е знаел, че на жените се е плащало от държавна институция. Свидетел по време на делото описва Драгня като много влиятелен лидер, с когото никой не смеел да спори. Въпреки че не е нещо необичайно, това показва начина, по който Драгня работи - използва влиянието си, пари и постове, за да контролира хора и да ги кара да му се подчиняват. Точно така той контролира партията и правителството.
Скокът във висшата лига
През юли 2009 г. Ливиу Драгня направи скок в ръководството на партията, като стана и.д. генерален секретар на СДП. Партиен лидер тогава е Мирча Джеоана. На конгрес през 2010 г. той подкрепя Виктор Понта, за да спечели вътрешнопартийните избори срещу Джеоана. Така Драгня става генерален секретар на СДП. През лятото на 2012 г. той координира партийната кампания за референдума относно отстраняването от власт на тогавашния президент Траян Бъсеску заради обвинения, че е нарушил конституцията. Заради усилията си да накара повече хора да се явят пред урните и да гласуват за отстраняването на Бъсеску Драгня е обвинен в изборни измами. В началото на 2016 г. Драгня е осъден условно на 2 г. лишаване от свобода.
През декември 2012 г. той печели място в Камарата на депутатите. Лидерът на СДП по онова време Понта пък го назначава за министър на администрацията и регионалното развитие. Това е идеалният пост за амбициозния Драгня, който го използва, за да консолидира властта си сред лидерите на партийните структури. Като министър той разпределя правителствените средства за местната администрация, като по този начин има контрол върху кметовете и председателите на окръжните съвети в Румъния. Той дори създава национална програма за развитие, която е за милиарди леи, и разпределя парите за местните власти с цел инвестиции като алтернатива на еврофондовете.
През 2013 г. Драгня е избран за изпълнителен председател на СДП, което в партийното ръководство се нарежда след Понта. На практика обаче Драгня е този, който контролира местните партийни лидери, а не Понта. По-късно той се оттегля от лидерския пост, а улични протести го принуждават да напусне и премиерския пост. Понта признава, че една от най-големите му грешки е, че като партиен лидер е разрешил на Драгня да се занимава с местните барони.
Понта се оттегля от лидерския пост в СДП през лятото на 2015 г., когато е разследван от антикорупционната агенция заради фиктивни правни услуги. Това, че самият Драгня е съден за изборни измами, обаче не го спира да поеме ръководството на СДП. През ноември 2015 г. след трагедията в нощен клуб в Букурещ, заради която хиляди излизат на антиправителствен протест, Драгня принуждава Понта да се оттегли от премиерския пост. Той приема решение, предложено от президента Клаус Йоханис, кабинетът да бъде оглавен от технократа Дачиан Чолош и да бъдат организирани избори в края на 2016 г. Умен ход, тъй като Драгня представя партията си като опозиция, с което печели местните и парламентарните избори през 2016 г.
Битката за оставане на върха
Убедителната победа на СДП през декември 2016 г. с 45% от гласовете е върхов момент за Драгня. С правителствена програма, която съдържа цял списък от популистки обещания като по-високи пенсии и заплати в публичния сектор, той кара избирателите да повярват, че всичко ще бъде прекрасно, когато дойде на власт. С подкрепата на партията АЛДЕ на Калин Попеску Търичану той си осигурява комфортно мнозинство в парламента, но окончателната присъда от 2016 г. за изборни измами не му позволява да стане министър-председател. Така и започват проблемите му: трябва да намери човек от партията за премиер, който ще изпълнява нарежданията му и няма да застраши лидерския пост в СДП. В същото време обаче той трябва да изпълни много обещания, които е дал на верните си привърженици, и два големи правни проблема (съмнения в корупция), от които трябва да се отърве.
Първата му премиерска номинация е близката му сътрудничка Севил Шайдех, която е издигната без партийно обсъждане, но президентът Йоханис я отхвърля. След това е номиниран Сорин Гриндяну, местен лидер от Тимишоара, и нещата сякаш потръгват. Правителството дори приема извънредно постановление за една нощ, чиято цел е да промени Наказателния кодекс и да премахне злоупотребата с власт от списъка на криминалните престъпления. Това ще реши проблемите на Драгня. Тогава обаче няколко хиляди румънци излизат на площад "Виктория" с искане кабинетът и СДП да се оттеглят. Кабинетът отстъпи и анулира разпоредбата, а няколко месеца по-късно Гриндяну скочи срещу Драгня. Лидерът на СДП използва мнозинството в парламента, за да свали собственото си правителство и да предложи нов премиер - Михай Тудосе. В същото време СДП започва нова кампания, битка срещу т.нар. сенчеста държава, като целта е да се дискредитира кампанията за борба с корупцията, която тече в Румъния от 2013 г. Всичките усилия са насочени към промяна на съдебните закони и Наказателния кодекс, както и към отстраняване на шефовете на основните правораздавателни институции.
Вътрешнопартийната битка обаче продължава и Тудосе тръгва срещу Драгня, но бързо е отстранен. Лидерът на СДП успява да убеди президента Йоханис да назначи трети социалдемократ за премиер - Виорика Дънчила. Тя изглежда най-безопасна, лоялна към Драгня и без никакви политически амбиции. Липсата на опит и множеството й гафове я превръщат в идеална възможност за президента и опозицията да покажат некомпетентността на управляващата СДП.
Евровотът пък беше идеалният момент на противниците на Драгня срещу него. Много лидери на СДП виждат приближаващия погром и не правят усилия, за да го предотвратят. В изборния ден, дори и преди официалното обявяване на резултатите, те вече поискаха оставката на Драгня. След обявяването на окончателното решение на Върховния съд в понеделник няколко от високопоставените членове на партията изразиха съчувствие към лидера. Повечето от тях бяха притеснени кой ще застане начело на СДП.
Ливиу Драгня напусна политическата сцена безславно. Когато полицията пристигна в дома му в Букурещ, за да го отведе в затвора, стотици празнуваха на площад "Виктория". С всичките си грешки Драгня имаше и една заслуга: мотивира милиони румънци в страната и чужбина да гласуват и да покажат, че приемат ЕС и ценностите му. Вероятно съдбата на Драгня ще обезкуражи други да последват неговия пример.
