Петко Петков (35 г.) е програмист, старозагорец, активист в многобройни социални каузи. Наскоро във "Фейсбук" се обозначи като живеещ в... Киев. Оказа се, че се е преместил доброволно в разгара на войната - продавайки имуществото си в България -  без да знае местния език и да е бил специално свързан с държавата. Но шокът е троен, тъй като с него е и приятелката му от София Карина Карагаева (32 г., доброволец при работа с младежи, технологичен предприемач).

Петко бе един от хората, сновящи до украинската граница от началото на войната. Доброволно помагаше на бежанци (руски включително). Нататък нещата се развиват така: юли миналата година стъпва за първи път в Украйна; ходи няколко пъти, харесва му и се установява; приютява се при майката на жена, на която е помогнал; инициира благотворителна фондация, част от приходите от професионалната му дейност отиват в нея; помага всякак, печели многобройни приятели; Карина е при него от декември, живеят под наем на 18-ия етаж в блок. 

"Хората в България нищо не знаят за украинците" е общият знаменател на всичко казано от тях:

ЗА ТРЪГВАНЕТО И БЛИЗКИТЕ

Петко: Когато отидох през юли, нямах големи очаквания. Бях чувал, че украинците са доста корумпирани и т.н. Но на място кардинално се оказа друго. Много ми хареса. Останах месец, в края усещах, че не искам да си тръгвам. На близките казах, че ако наистина знаят какво се случва в Киев, ще бъдат спокойни. За мен е най-сигурният град в Европа в момента.

Карина: В сравнение с живота, който живея, произлизам от плашливо консервативно семейство (Карина Карагаева е българка, въпреки така звучащото име - б.а.). Майка ми бе изключително притеснена, искаше да изчакам поне. Но й казах, че ще я осведомявам редовно за нещата, които правя, за живота там. Сега е от малкото хора от нейното поколение в България с обективна информация за случващото се.

ПРИЧИНИТЕ ЗА МЕСТЕНЕТО

Петко: Отдавна бях взел решение за чужбина, не бях избрал точно Украйна. Моята работа мога да я върша където и да е. Но Украйна дойде по естествен начин. Киев е много красив, изключително модерен европейски град. Там видях много хора като мен, припознах ги като свои. Но по-важното е 

усещането за единство във всички -

хората искат едно и също, за него влагат всичките си усилия, старание, внимание - да си спасят живота, здравето, държавата; за бъдещето на децата си. И тази обща цел се проявява във всяка сфера, всяко действие. Ако сега свърши войната, няма да знаят какво да правят - толкова са отдадени. Там се пише история, поисках да бъда част от нея.

Карина: За мен е много по-смислено да харча парите си в тяхната икономика, отколкото в България в момента. Защото виждам, че хората в Украйна не те приемат като даденост, а те оценяват теб самия. Среща се масово: в кафетарии, магазинчета - оценяват, че си избрал точно тяхната стока, тяхната услуга - и гледат да се раздадат на 120 процента. Намират смисъл в това усилие. Разбира се, исках да съм съпричастна, а и да се уверя така ли са нещата, както ги представя Петко.

Петко: В момента, в който хората разберат, че не си от там, че рискуваш живота си заради тях, получаваш огромно уважение. Ти

мотивираш самите тях да правят добро

Пращат свещи на фронта, плетат... Видях го по отношението към мен в жилищния блок - в началото резервирано, после всички се отвориха. Стимулираме се взаимно.

НО НАЛИ КИЕВ Е ПОД ОБСТРЕЛ?

Петко: Чувствам се по-защитен, отколкото, например, в София. Пазят ме от ракети, пазят ме в метрото, от инциденти на улицата, в магазина... Блокпостовете понамаляха, но не може да влезеш и излезеш от града без да бъдеш щателно проверен. Като цяло всичко в Украйна е съобразено с войната. Където и да си, се знае, че може да разтресе, да се евакуират хора... Но успоредно животът тече. Още юли бях на двудневен фестивал в индустриална зона - със счупени стъкла, строшени съоръжения, но хубав фестивал. 

Карина: При комуникацията с майка ми има и комични моменти. Например малко след като заминах се обади притеснена, че нямаме градски транспорт в Киев. Спрян е, казали по новините. Отвърнах, че метрото се движи на 4 минути. Тя: Ама телевизията показа как улиците са празни, няма автобуси. Аз: Напротив, градският транспорт си работи по-добре от софийския. 

ПЪРВАТА БОМБАРДИРОВКА, ВТОРАТА...

Петко: Още юли бях свидетел на атаки. Но ние живеем по в източната част на града, руснаците се целят повече в централната, където има инфраструктура. Случвало се и друго - стоя в магазина, удрят ни, спира тока, всичко се разтриса. Хората се паникьосват. Мисля, че при първата атака, която преживяхме заедно, излязохме и чакахме в средата на парка - нямат интерес да целят парка. Един път "Кинжал", ударен от нашата ПВО,

падна точно над нас в 3 през нощта

На 31 декември направо ни побъркаха. Имаше доста силна реч на президента Зеленски, в 12 и 5 се почна... Два дрона гръмнаха до нас, последва ракетна атака. Скрихме се в един подлез. Навсякъде има обособени места - бомбоубежища, в подлези, под мостове, мазета, в метрото. Ако атаката ще е дълга, а това се знае предварително, хората си носят храна, вода, напитки. Появяват се музиканти, артисти...Става някак си фестивално.

Карина: Човек следи каналите, събира си нещата, поглежда небето, мъчи се да си го представи... Общо взето, това е в началото.

НЕВОЛЯТА УЧИ

Петко: Има няколко приложения за сирени, свободно се свалят. От тях получаваш сигнал за сирена, съобразно града, в който си. Съобщенията се водят критични, тоест и да си изключил звука, те се включват. Има и приложения, показващи картата на Украйна - ако видиш зони в червено, значи съответната зона е в опасност.  И ако по пътя противовъздушната отбрана не свали ракетите, в един момент ще светне и Киев, да кажем. Но могат да се прихванат и по-рано, тоест да не светне. Съществуват и телеграм канали - от тях се научава какво лети, колко, от къде. И се

научаваш как да реагираш

Пресмяташ например колко време му трябва, докато дойде. Нашият апартамент е в най-северната част на жилищната сграда. Ако ни атакуват от юг, аз съм защитен от 200 квадрата бетон, няма смисъл да се евакуирам. Но ако ни атакуват от север, трябва.

БЕЗ ЕВАКУАЦИЯ!?

Петко: Ами когато свирнат 10 пъти сирените на ден, почваш да оптимизираш процеса. Не може всеки път да бягаш. Ако си възрастен човек на 20-ия етаж и липсва ток за асансьора, нямаш избор.

Карина: Тогава влиза правилото за двете стени - за относително безопасно място се смята твоето жилище, ако застанеш в частта, която те отделя от външните стени с поне две. Прекарвали сме тревоги в банята, всеки чатейки на компютъра си.

Петко: Свиква се. По-често тревогата е фалшива. И понякога с месеци няма, друг път - по цял ден. Общо взето, вече така са се усъвършенствали, че не пускат сирените, ако не е нужна евакуация.

Карина: Стига се до един момент, в който примерно има 6 дрона в 3 през нощта от еди каква си посока. Спиш, известява съобщението, казваш си: окей, шест дрона от тая страна, в която сме в безопасност. Продължаваш да спиш. Почва ПВО-да ги гърми, будиш се. Броиш - 1.2..6 -  продължаваш да спиш. Интересна динамика, в която човек се осмисля.

НИМА ТОВА Е СПАНЕ!?

Карина: Спя като пич.

Петко: Ракетите са като земетресение, прозорците отлепят. Но където и да съм бил, винаги има шум - коли минават, пиян вика, друг си бие жената. Там такива неща няма. Наспивам се по-добре.

И ВСЕ ПАК...

Карина: Това са преживявания, което не може да се сравняват. Може да се паникьосаш, ако знаеш какво очакваш. Но не знаеш. Раница, зарядно, лаптоп, пари, документи... - следва да си готов с тях по всяко време. Но не ме изнервя, не ми е психически непоносимо.

Петко: Няма момент, в който просто да гърми нещо. Знае се, че нещо ще се случи, предупреден си половин час или двадесет минути по-рано. Подготвен си, просто го правиш.

ОЩЕ ЗА ЖИВОТА НА УКРАИНЦИТЕ

Петко: Сирените вият, децата ритат топка - и това съм то виждал. Разбира се, когато изтрещи, става напечено, сложно. Голям проблем е спирането на тока. Остават да работят само антените на джиесем операторите - хората почват да ползват мобилния интернет, той се задръства - не може да влезеш и прочетеш за тревога. Да работиш без ток пък е абсурдно.

Храната и стоките са доста по-евтини от България. Последно живях в Пловдив срещу по-голям наем в по-малък апартамент.

Животът ни там е двойно по-евтин и по-качествен

(Постепенно разговорът отново е преминал към мотивите за преместване; Петко споделя, че динамиката да стане рано, хване метрото, да прецени може ли то да спре, алтернативните маршрути... - го дисциплинира да върши по-стриктно работата си; казва също, че майка му е с противоположни политически разбирания - той иска да стане ясно, че не е права - б.а).

ЗА "НАЦИЗМА" И ДРУГИ ПРОБЛЕМИ

Карина: Достойнството на тези хора е много високо. Не се снишават, няма я поговорката за преклонената главица. Не омаловажават ситуацията, приемат я, знаейки, че Русия много пъти ги е тероризирала. Чувала съм от възрастни хора по спирки и магазини едно и също, последно от една баба: "Аз това съм го виждала.

И много след като умра, Русия ще продължи

да прави същото с Украйна".

Петко: Нацизъм? Наша позната е много близка до създателите на "Азов". Двама от нейните приятели са с хомосексуална ориентация, преди това са били активисти за човешки права. Несъвместимо ми е как един борец за права може да бъде обвиняван в нацизъм. И това е просто обикновен пример. Представете си ги реално нещата - един окупиран град, хората бягат от него, остават примерно 3-4 хиляди да го освободят. Естествено, сред тях има всякакви - артисти, художници, сервитьори, компютърни специалисти, футболни запалянковци...

Колкото до корупцията, знам за казуси, в които и двете алтернативи са законни. Но ако си готин, видят, че правиш нещо полезно - нямаш проблем, никой няма да те спре. Това

не е като да дадеш примерно пари на полицай -

такова нещо не съм видял там. Други българи, живеещи от по-рано, споделят, че е имало корупция, но от рода на - не плащаш данъци, спестените пари отиват за обучение на деца. Сега покрай войната се чуват доста скандални истории за възползващи се хора - факт са. Но е процес, при който Украйна се чисти - ако правиш нередности, не е за дълго.

ЛИБЕРАЛИТЕ ПЕТКО, КАРИНА И УКРАИНСКИЯТ ПАТРИОТИЗЪМ?

Петко: Аз по-либерални хора не съм виждал - като изключим, че в момента много мразят руснаците. Патриотизмът им е гордост без показност, много ми харесва. Украинското знаме може да го видиш на всяка една тераса, във всяка една кола, на дрехата, на чантата...

Карина: Всичко това не дразни, защото извира искрено. Докато у нас хората, които веят байраци и издигат пилони, са същите, които си хвърлят боклука на улицата. Отнасяш се към територията като кошче и твърдиш, че си патриот?!

ЛОДКАТА - ЕДНА ИЛИ ДВЕ?

Петко: Знаеш ли колко е чисто навсякъде, как пазят всичко!... Зимно време, война, но гледаш машинките чистят улиците. Няма украинец, който ще си хвърли цигарата на улицата. Да влезеш в магазина и

да те преценяват отгоре до долу платежоспособен ли си - никога не е било

Чалгата при тях не се е случвала, мутренските събития не ги е имало. Топло отношение към непознати, сърдечни хора.

Карина: Липсва прекаленото сексуализиране на жените. По улицата не може видиш надути безкрайни силиконови устни, гърди - което е стигнало до извратеност у нас. Жените се чувстват комфортно да изразяват себе си по различни артистични начини без крайности. Като сравнявам  - чудя се къде в България се счупиха нещата, за да се приемаме като далечни хора, не от един отбор, не в една лодка.

ПОСЛАНИЕТО КЪМ БЪЛГАРИТЕ С "ДРУГА ГЛЕДНА ТОЧКА" 

Карина: След година и половина война, хората, които са искали да бъдат информирани обективно, са го направили. По света има достатъчно много поводи за човешка помощ, и ако някой разпознае Украйна като кауза, да съотнесе себе си, би било чудесно. Но за мен по-скоро стои един друг въпрос - какво печелят хората с негативно отношение към Украйна;

стават ли те по-добри самите?

Разбирам, че темата има много политически наслоения, дори в най-близкия ми кръг има хора с активно политическо мнение (например бившият министър Николай Цонев ми е вуйчо). Наясно съм с другата гледна точка (че украинците не са прави и т.н.). Но обикновено това е частта от обществото, бездействаща на дивана. А като махнем политическите наслоения, има една чисто човешка ситуация - в нея украинци и руснаци бедстват.

Изборът е един - помагаш или не.

Ако имаш съвест, отговорност - помагаш. Затова ми е интересно хората от дивана, настроени срещу Украйна, с какво постигат доброто за себе си.

Петко: Една част от българското общество смята, че много украинци са проруски настроени. Но мисля, че тези украинци са незначителна част. И то подкрепата им за Русия е... била някога. По мое мнение, за да спечелят руснаците, да изчезне Украйна, трябва да избият и последния украинец. Сто процента съм убеден, че Русия е загубила тази война още от първите часове.