В последните седмици политиците превърнаха училището в арена за излишни игри със страховете на родителите. За хиляди деца обаче първият звънец днес ще бие, както е бил от десетилетия. Революции в системата едва ли може да се очакват, като се има предвид, че системата е заложник на политическите процеси в страната. Все пак, в истеричната предизборна кампания всичко е възможно - показват го изненадващо приетите в училищния закон промени, внесени от "Възраждане". Към момента желания за промени има в най-различни посоки - от по-лесно налагане на санкции за учениците, до нови учебни програми и нов вид оценяване. Но и без това, има достатъчно нови неща.
Нова перспектива
За първи път от години насам системата ще посрещне 15-ти септември в голяма степен "обновена" - в около четвърт от училищата се очаква да влязат нови директори. Те ще бъдат избрани по нови правила, ограничаващи субективните критерии и ориентирани не просто към намирането на администратори, а към търсене на образователни лидери. В този смисъл надеждите са новите ръководители да допринесат в голяма степен за промяната в българското образование.
Безплатни учебници за всички
От тази учебна година учебниците ще са безплатни не само за учениците от 1. до 7. клас, но и за гимназистите от 8. до 12. клас, които по прогнозни данни са около 300 хиляди. В края на годината те ще трябва да ги върнат, както правят и по-малките ученици (без първокласниците), като въпросните учебници ще се ползват общо 3 г.
За безвъзмездно ползване ще се предоставят учебници по всички общообразователни учебни предмети, както и по религия, майчин език и хореография. В тях се включват също така и учебниците по чужд език. За учениците от профилираната и професионалната подготовка, която е в 11 и 12. клас, няма да има безплатни учебници. Те ще продължат да се закупуват от семействата, тъй като в някои професионални паралелки няма учебници по голяма част от предметите, които се изучават.
За безплатни учебници т.г. правителството отпусна 122 млн. лв.
Ваканции
По-дълга Коледна и по-кратки есенна и междусрочна ваканция спрямо м.г. очакват учениците тази година.
Първата ваканция за учениците - есенната - ще бъде от 31 октомври до 3 ноември, т.е. 4 дни (а не три, както първоначално предвиждаше МОН). За сравнение - м.г. тя бе 5 дни. Коледната ваканция ще започне от 21 декември и ще продължи до 2 януари включително, т.е. 13 дни, което е с два дни повече от м.г. Междусрочната ваканция ще бъде само един ден - 5 февруари (а не на 4 февруари, както предвиждаше първоначално МОН), за разлика от м.г., когато тя бе 3 дни. Пролетната ваканцията ще бъде от 29 март до 6 април, т.е. 9 дни (а не 10 дни, както бе в първоначалния вариант), а за дванайсетокласниците - от 4 до 6 април, т.е. в нейните рамки не попада Великден (20 април) и съпътстващите го неработни дни, което беше главна причина за недоволството на родители, а и на учители.
Общо почивните дни за учениците ще са 27 на брой - точно толкова, колкото бяха и в първоначалния вариант на МОН и с един ден по-малко от м.г., с тази разлика, че заради дните около Великден (18-21 април), които няма да се включат в пролетната ваканция, учениците ще "спечелят" още 4 дни, които ще са почивни за всички.
Вторият учебен срок за учениците от 1. до 3. клас ще приключи на 2 юни 2025 г., за дванайсетокласниците на 15 май, а за учениците от 4. до 6. клас на 16 юни.
Новости при изпитите
През учебната 2024/25 г. дните за провеждане на националните външни оценявания стават учебни за всички ученици. Досега за изпитите в 7-и клас по БЕЛ и по математика бяха неучебни дни. НВО по български език и литература и по математика ще са съответно на 18 и 20 юни за 7. клас и на 13 и 16 юни за 10. клас. За четвъртокласниците изпитът по български език и литература ще бъде на 3 юни, а този по математика - на 4 юни. Задължителните държавни зрелостни изпити и държавният изпит за придобиване на професионална квалификация ще са на 21 и 23 май.
Що се отнася до новости във формата на изпитите, засега от МОН анонсираха промени само за изпита в края на 4. клас - за него се обмисля диктовката да бъде заменена със задача за редактиране на текст, с която да се проверят правописните умения в началните класове. Идеята е да се разнообразят типовете задачи, като така пак ще се проверява базовата грамотност в областта на правописа, но без да се налага специално техническо осигуряване или четец в извънредна ситуация. В момента се анализира и нуждата от преразпределение на броя на задачите със затворен, с кратък отворен и с разширен отговор на изпита от НВО в края на 4. клас по математика.
През новата година предстои и провеждане на международното изследване PISA 2025 г., което ще е с фокус върху природните науки. В тази връзка от МОН подготвят единен инструмент, с който да измери придобитите основни умения по природни науки на учениците от 9. клас. Обмисля се тестът да се осъществи в е-среда, като се апробират различни платформи и се потърси обратна връзка от ученици и учители. Ще се даде възможност по преценка на преподаващия учител и по желание на ученика резултатите от този тест да се впишат вместо резултати от входните равнища - съответно по биология, химия и физика.
Нови учебни програми
Тази година продължава постъпателното влизане в сила на актуализираните учебни програми от 1 до 10 клас, приети през 2023 г. след мащабни допитвания до ученици, учители и родители. Промените в тях бяха главно козметични - с премахнати сложни термини, факти и т.н. През 2024/25 г. предстои да влязат в сила актуализираните учебни програми за 6 и 9 клас. Тази година също така ще влязат в сила и новите учебни програми по компютърно моделиране за 3 клас и по информационни технологии за 8 клас, които бяха приети в края на м.г. с цел добавяне на повече практически задачи за учениците.
Цялостната промяна в учебните програми, с която МОН се ангажира и която следва да ги направи по-рамкови и ориентирани към усовияване на компетентности, остава за бъдещето. От министерството казват, че засега са разработили обща визия за философията им, която обаче още не е представена, а около детайлите по тях тепърва ще се работи. Последната информация от МОН е, че през септември предстои да стартира проект за разработване на нов модел учебни програми в училищното образование на стойност 800 000 евро. Предстоят промени и в оценяването и в одобряването на учебници - но какви, все още е твърде рано да се каже.
Апробиране на качеството
По ключовата тема за липсващия години наред стандарт за качество в образованието, по който ще може да се оцени кое училище се справя добре и кое - не, очакванията са нещата поне леко да помръднат през тази година. По обещания на просветния министър проф. Галин Цоков проект на въпросния стандарт ще бъде представен за публично обсъждане през декември т.г. От септември пък се очаква да започне апробирането на изготвения от МОН проект на рамка за качеството на училищното образование - в 40 образователни институции. Реалното внедряване на тази рамка в цялата система обаче в най-добрия случай ще остане за следващата учебна година, тъй като след апробирането й може да се наложат корекции. Освен това тепърва ще получаваме помощ от ЕК за усъвършенстване на въпросната рамка за качество.
СТЕМ промяната
Тази година би трябвало да започне и масовото изграждане на СТЕМ кабинети в българските училища, чиято цел е учениците да имат условия за придобиване на конкретни умения за живота. Всички 2245 предложения за изграждане на училищна СТЕМ среда бяха оценени през юли 2024 г., като вече би следвало на доста места да са финализирани и останалите административни процедури за сключване на договори за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ. Изграждането на първите СТЕМ кабинети вече е в ход, като крайният срок да бъдат изградени такива във всички училища е юни 2026 г.
