През тази година образователната система ще трябва да се настрои за най-решителната реформа - тази, която да започне най-после да изгражда умения у учениците и за която ще се разчита главно на креативността на българския учител. Как се готви системата за новите предизвикателства? Какво ново предстои и какво старо ще бъде усъвършенствано?
...........
Основните законови промени в образованието вече приключиха. Законът за предучилищното и училищното образование действа от 3 г., готови са и всички съпътстващи наредби. На дневен ред излизат новите-стари предизвикателства, с които системата ще трябва да се бори, но вече с нови методи. По думите на просветния министър Красимир Вълчев главните предизвикателства пред родното образование в следващите години ще са да задържи учениците в клас и да ги мотивира да учат, както и да повиши функционалната им грамотност. Как ще се случва това?
БЕЗ ОТСЪСТВАЩИ
Просветното министерство отчита, че за двете години, откакто действа механизмът за издирване на отпаднали ученици, инструментът е изпълнил основната си цел - благодарение на него около 40 хиляди деца са върнати в клас (от 206 хиляди издирвани), а за 87 хиляди е установено, че са в чужбина. Тази година дейностите по механизма ще се префокусират - от връщане на ученици в клас към задържането и мотивирането им да учат.
За тази цел МОН предложи промени в постановлението за издирване на деца, според които учителите трябва "ежедневно и незабавно" да посещават отсъстващите деца по домовете им. Заради последвалите гневни реакции от гилдията просветният министър Красимир Вълчев реши да премахне двете притеснителни думички, но без да се отказва от идеята, че усилия за редовно посещение в клас трябва да се полагат постоянно. Неведнъж той информира за проверки в училища, главно в обособените квартали и професионални гимназии, които установяват средна посещаемост на учениците под 50%.
"Има ученици, които
годишно им се събират само 40-50 дни в клас
Как могат за толкова време да усвоят нужния материал", възкликна министърът. Данните на МОН показват, че в последните години много се е увеличил и броят на децата от семейства, които нямат отношение към образованието - в цели 1100 училища, или половината от всички учебни заведения у нас, учат уязвими ученици. "Особено в най-проблемните училища от 4-та и 5-а група, с най-голяма концентрация на ученици от уязвимите групи е много, много трудно децата да се накарат ежедневно да ходят на училище", призна Вълчев. По думите му основните причини за това вече не са социални, а културни, но така или иначе държавата не бива да се предава. "Това значи да се откажем от амбицията да живеем в проспериращо общество", коментира той. Работещото решение според него е съвместната и ежедневна работа между институциите - общини, полиция, социални работници, медиатори, учители. Затова и новите промени в постановлението регламентират 2 пъти в седмицата в училищните екипи за издирване и превенция на отпадането да се включват представители на общината и полицията, да се назначават медиатори, областните управители също да имат отговорности чрез координация на екипите и т.н.
ИНТЕРЕСНО В КЛАС
Ключова за начинанието е фигурата на учителя, който трябва да вдъхнови учениците да останат в час. Не е тайна, че малко български учители са подготвени за променената роля, в която във века на информационните технологии трябва да влязат - не само да предават информация и знания, но да формират умения и отношения у учениците, да ги учат на критично мислене и др. "Промяната на учебните програми е факт, но само с тях не става, трябва промяна и на методите на преподаване, които да заменят класно-урочната система", смята министър Вълчев, според когото за целта учителят трябва да намери "подход към всяко дете и да прояви въображение". Пътят на промяната според него е отдолу нагоре, а не обратно.
За да подпомогне този процес, МОН ще продължи да намалява регулациите, обеща министърът, а регионалните управления на образованието ще се префокусират от контрол към оказване на методическа подкрепа. Заявка за отпадане на формализма и по-голяма свобода министерството опита да даде с решението от тази учебна година да отпаднат задължителните тематични разпределения, чието писане в безкрайно дълги таблици затормозява педагозите. Смущението, което изпитаха немалко учители от промяната, обаче говори, че гилдията може би не е съвсем готова за новите отговорности.
Разочароващи засега са новините и от националната програма "Мотивирани учители", по която МОН има амбицията да сформира корпус от 80 учители по математика, физика и информатика и информационни технологии (с поне 8 г. опит) за проблемните райони у нас. Едва 4-ма педагози бяха поискали да преподават на уязвими ученици, а до момента - след промяна на параметрите по програмата - интерес са заявили още 5-ма, т.е. общо само 9. В опит да привлече повече учители МОН увеличи от 300 на 500 лв. средствата, които планираше да дава към заплатата на учителите смелчаци. Отделно от това учителите ще получават и по 200 лв. на месец за покриване на наем или за възстановяване на транспортните разходи за срок от 12 месеца. Очаква се до средата на октомври да стане ясно дали ще се появят още смелчаци.
КВАЛИФИКАЦИИ
Квалификацията на учителите ще е важна тема за образованието тази година, тъй като от нея в огромна степен зависи дали учениците ще повишат функционалната си грамотност. Новият училищен закон задължи педагозите на всеки 4 години да минават през 48-часови обучения, или да получават по 3 квалификационни кредита. Това обаче е крайно недостатъчно, освен това е всеизвестно, че редица обучителни организации предлагат курсове проформа. В момента в регистъра на министерството са вписани 204 организации, които предлагат 3784 програми. От МОН признават, че не могат да контролират това море от програми, затова и предлагат ново решение. Тук промяната ще е по отношение на вътрешноучилищната квалификация - половината от квалификациите на педагозите, за които отива 1% от училищния бюджет, вече ще трябва да са под формата на обмен на опит и добри практики между училищата и взаимно учене от други колеги. Промени за тази година са планирани и в националната програма "Квалификация" - по нея занапред всеки учител, който желае, ще може да се включи в обучение за това как трябва да се полагат грижи за хронично болни деца - например от диабет. За допълнителната работа ще може да се получава и допълнително възнаграждение, което ще се запише в колективния трудов договор. Отделно от това по оперативната програма вече върви обучение на педагогически специалисти до 2021 г., за което има близо 20 млн. лв.
ВИСШЕ ОБРАЗОВАНИЕ
Нова серия промени през 2019/20 очакват родните университети. Те са заложени с промени в закона за висшето образование, които отлежават няколко месеца. Първото им обсъждане се очаква в просветната комисия до седмица-две.
С промените се налага мораториум върху разкриването на нови вузове, правят се промени в акредитацията, въвежда се ограничение пред т.нар. летящи професори и т.н. Предстоят промени и в правителственото постановление за утвърждаване броя на студентите, което ще оптимизира броя на приеманите кандидат-висшисти и в университети като Софийския, които са с добра оценка на качеството и в които досега приемът не бе намаляван. За модернизиране на вузовете за първи път е планирана и нова процедура по европрограма "Наука и образование" за 40 млн. лв. В момента по нея има 27 млн. лв. за целта, които ще се прехвърлят от първа ос (за научни изследвания) към втора ос (за висше образование). От МОН обаче планират по-голям ресурс. И държавните, и частните университети ще могат да кандидатстват с проекти за усъвършенстване в поне 3 от 6 области - ефективност на управление, модернизация на учебните програми, интернационализация, дигитализация, научни изследвания, обучения на преподавателите. Предварително ще се направи селекция на университетите с най-добри показатели от рейтинговата система, като избраните да получат финансиране по процедурата ще се сдобият с оценка за предимствата и недостатъците си, която да им покаже накъде да насочат усилията си в бъдеще.
ЗДРАВНИ ГРИЖИ
За медицинско обслужване в училищата държавата дава около 65 млн. лв. Някои училища обаче не могат да се възползват от средствата, дадени им за тази цел - те не успяват да осигурят лекар или медицинска сестра за здравния кабинет в училище, поради което връщат парите. Затова от МОН са планирани промяна, която да даде възможност на кметовете да сключват договори с диагностично-консултативни центрове за медицинско обслужване по школата - например да изпращат специалист при повикване, да правят профилактични прегледи и др. Промяната е предложена в промени в закона за здравето, които в момента са на етап обществено обсъждане. В момента 2230 училища разполагат с медицински специалисти, 131 от тях са лекари, 452-ма - фелдшери, 1647 - медицински сестри, а в 176 школа няма никакво медицинско обслужване.
СПЕЦИАЛНИ
От тази година частните училища ще могат да получават средства за ресурсно подпомагане на децата със специални потребности, които учат в тях, предвиждат още от МОН. "Всичко, което се полага на дете в държавно училище като допълнителна подкрепа ще може да се получава и в частното училище", обясниха от министерството. В родните детски градини и училища в момента учат около 22 000 деца и ученици със специални потребности.
ГЛАД
"Тази година в пенсионна възраст излязоха 4000-4500 преподаватели. Криза за учители обаче няма. Само на места отделни позиции ще останат необезпечени", обяви просветният министър Красимир Вълчев. Проблемът с липсата на педагози обаче ще се задълбочава в следващите години, сочат прогнозите му.
Традиционно най-голям глад има за учители по английски език и информационни технологии, най-много обявени свободни работни места има за начални учители и възпитатели (тъй като и са най-многобройни), трудно се попълват и местата за учители по математика, физика и химия, по професионална подготовка и ресурсни учители. За съжаление за момента не дават в достатъчна степен търсения ефект и стимулиращите мерки на министерството за увеличаване на студентите по педагогика. Особено по специалността педагогика на обучението, подготвяща точно учителите по отделните предмети, броят на записалите се студенти е крайно недостатъчен. Едва от следващата академична година може би тези специалности ще бъдат освободени от такси. А данните засега не са особено обнадеждаващи - от около 5000 отлични ученици едва 120 се записват да учат педагогическа специалност.
ПРИЗ
За да мотивира учителите, МОН смята да учреди специална награда за креативни учители. Тя ще е на училищно, областно и национално ниво, като целта е всяка година да се дават добри примери за преподаватели, постигнали успехи в работата си и вдъхновили учениците си за по-добри резултати.
